ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35
гр. София, 07.01.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Иванова
Членове:Даниела Стоянова
Таня Орешарова
като разгледа докладваното от М. И. К. гражданско дело № 20248002102486 по описа за 2024 година
намира следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Ваниз“ ЕООД, гр. В. Т. срещу въззивното решение на Окръжен съд В. Т. ОС/ по гр. д. №941/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу Н. С. по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за връщане на сумата от общо 23 264 лв., преведени без основание по банковата й сметка с пет превода за периода от 26.04.22 г. до 12.09.22 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК е разрешен значимия за спора правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?
Касаторът намира още, че цялостният анализ на доказателствата по делото налага извод за очевидна неправилност на въззивното решение. То е постановено в противоречие със събраните гласни и писмени доказателства и при неточно приложение на процесуалния закон, сравнено с трайната практика на ВКС по прилагане на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че ищецът и разпитаният като свидетел Т. Д. сключили тр. договор на 29.08.19 г. за длъжността „шофьор на товарен автомобил – международни превози“. Свидетелят поискал да получава заплатата си по банковата сметка на ответницата, негова близка по см. на чл. 270, ал. 3 КТ. Въпреки декларираното от ищцовото дружество пред НАП прекратяване на тр. договор с Т.Д. на 20.01.22 г., без да е представена писмена заповед по чл. 335, ал. 1 КТ, той продължил да работи за ищеца за периода м. април – август на 2022 г. Това се установява от доказателствата по делото – разпитаните свидетели и платежните документи за извършените преводи, в които като основание за плащане е записано „командировка Т.“. Затова въззивният съд е приел, че заплащането на исковата сума не е лишено от основание. Плащанията са дължими по тр. правоотношение на ищеца с Т. Д., а ако се приеме за доказано твърдението на ищеца за прекратяване на тр. договор – като възнаграждение за извършената от Т. Д. работа по граждански договор за процесния период.
При тези данни по делото ВКС намира, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – събраните по делото доказателства са преценени от въззивния съд поотделно и в съвкупността им. Обсъдени са и значимите за спора твърдения, доводи и възражения на страните по повод предадената / преведена/ на ответницата сума и основанието за това и са формирани самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора. Така въззивното решение съответства на цитираната от касатора практика на ВКС – р. по гр. д. №1745/20 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. №5036/16 г. на първо г. о., р. по гр. д. №1702/17 г. на първо г. о.
Твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение не е надлежно обоснована. В практиката на ВКС – напр. р. по гр. д. №1468/20 г. на второ г. о., е прието, че „като основание за допускане на касационното обжалване очевидната неправилност визира пороци на съдебния акт от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, като чрез термина „очевидна” се характеризира степента на проявление - квалифициран, особено тежък порок. В случая термина няма субективни измерения – за да се приеме, че е налице очевидна неправилност, не се изследва дали порока на съдебния акт е явен за всички. Терминът обозначава състояние, при което неправилността е проявена по начин, че може да бъде констатирана от съда, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.“
Касаторът не твърди и не обосновава наличието на такъв особено тежък и външно установим порок на въззивното решение. Изложените доводи сочат на неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, за която ВКС не се произнася в това производство – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответницата по жалба Н. С., с оглед изхода на спора пред тази инстанция, следва да се присъдят сторените деловодни разноски в размер на 2 400 лв., за адвокатско възнаграждение. Те са поискани своевременно с отговора на жалбата и извършването им е удостоверено с приложения договор за правна защита от 6.06.24 г.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд В. Т. по гр. д. №941/23 г. от 20.03.24 г.
ОСЪЖДА „Ваниз“ ЕООД, гр. В. Т. да заплати на Н. Ц. С. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 2400 / две хил. и четиристотин/ лв., за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________