ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 58
гр. София, 09.01.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.
ЧЛЕНОВЕ: В. Н.
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1538 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК“ АД, [населено място] срещу решение № 65 от 23.02.2024 г. по в. гр. д. № 757/2023 г. на Софийски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 179 от 31.07.2023 г. по гр. д. № 209/2023 г. на Елинпелински районен съд е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК от С. В. Б. срещу „ОТП Ф. Б. ЕАД, [населено място], че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 15 666,67 лв., от които: 14114,12 лв. – главница, представляваща задължение по договор за кредит за текущо потребление от 15.02.2005 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и ищеца, 1552, 55 лв. – просрочени мораторни лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата в съда – 02.01.2007 г. до окончателното изплащане и сумата 313 лв. – направени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.01.2007 год. по гр. д. № 19/2007 г. на РС-Девин, въз основа на който е образувано изп. дело № 20158810400322 по описа на ЧСИ П. М. рег. № 881 с район на действие ОС-Смолян, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение на въззивния съд е недопустимо, тъй като „ОТП Ф. Б. ЕАД се е вляло в „Банка ДСК“ АД и това е отразено в търговския регистър на 25.05.2023 г. Касаторът е посочил, че в отговора на въззивната жалба, подадена от ищеца Б., е изложил обстоятелствата, че „ОТП Ф. Б. ЕАД се е преобразувало чрез вливане в „Банка ДСК“ АД и не съществува като правен субект. При условията на евентуалност – ако се приеме, че атакуваното въззивно решение е допустимо, се релевират доводи, че актът на окръжния съд е неправилен поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател счита извода на въззивния съд, че вземането на ответника е погасено по давност към 25.09.2014 г. за неправилен. Излага съображения, че при формирането му, съдът не е взел предвид, че началният момент, от който тече давността, е крайният падеж на вземането по договора за кредит, а именно 15.02.2012 г., тъй като предсрочната изискуемост на кредита не е обявена на длъжника. В касационната жалба се мотивира становището на касатора, че вземането по договор за банков кредит се погасява с петгодишна давност, която започва да тече от уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не от датата на падежа на дължимите месечни вноски по кредита. В този смисъл касаторът оспорва заключението на съда, че към датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист по чл. 237 ГПК /отм./ погасителната давност за процесното вземане е започнала да тече. Същевременно, поддържа, че са осъществявани и изпълнителни действия, които са прекъсвали погасителната давност. В жалбата се прави позоваване на изп. д. № 22/2007 г. на ДСИ при РС – Девин и на изп. д. № 322/2015 г. по описа на ЧСИ П. М., образувани за събиране на процесното вземане, както и на извършените по тях изпълнителни действия. Твърди се, че в периода 15.06.2015 г. – 5.02.2020 г. по второто изпълнително дело ежемесечно са постъпвали суми в резултат на наложения запор на трудовото възнаграждение на ищеца в настоящия исков процес, както и че Б. е извършвал ежемесечни доброволни плащания в размер на 280 лв. в периода 5.03.2020 г. – 5.12.2022 г. Касаторът моли обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално – отменено.
Поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди, че обжалваното решение е вероятно недопустимо. Поставя следните въпроси: „1. При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и за възнаградителните лихви - от датата на падежа на всяка вноска или от крайния падеж на кредита при условие, че предсрочната изискуемост не е обявена?; 2. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страните доводи, аргументи и възражения и ако ги намери за неоснователни да се обоснове защо отхвърля същите и съответно ако не е сторил това дали решението е постановено при нарушение на процесуалните правила?“. Касационният жалбоподател излага, че въззивният съд се е произнесъл по въведените въпроси в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по първия въпрос – на решения на ВКС по гр. д. № 4674/2021 г., III г. о. и т. д. № 1157/2018 г., II т. о., а по втория въпрос – на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения на ВКС по гр. д. № 1060/2014 г., I г. о., гр. д. № 4604/2014 г., IV г. о. и гр. д. № 3565/2018 г., I г. о.
Ответникът по касационната жалба С. В. Б. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, прие следното:
С решение № 179 от 31.07.2023 г. по гр. д. № 209/2023 г. на Елинпелински районен съд е отхвърлен предявеният от С. Б. срещу „ОТП Ф. Б. ЕАД иск по чл. 439 ГПК, като последното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд е проведено на 29.06.2023 г. Въззивното производство е образувано по жалба на Б. срещу първоинстанционното решение. Отговор на въззивната жалба е депозиран от „Банка ДСК“ АД, в който е обосновано правото на банката да участва във въззивното производство в качеството й на правоприемник на „ОТП Ф. Б. АД. Изложено е, че търговското дружество ответник по иска „ОТП Ф. Б. АД се е преобразувало чрез влизане в „Банка ДСК“ АД, като това обстоятелство е вписано в ТРРЮЛНЦ на 25.05.2023 г.
Видно от данните по в. гр. д. № 757/2023 г. на Софийски окръжен съд за проведеното на 24.01.2024 г. открито съдебно заседание като въззиваем е призовано „Банка ДСК“ АД, чийто отговор на въззивната жалба и депозирано становище са докладвани по делото.
С оглед така установеното настоящият състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съставът на Софийски окръжен съд е приел, че предявеният иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 242 ГПК /отм.// - погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност е допустим. Изложил е съображения за съществуващ у ищеца правен интерес за предявяване на иска с оглед наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист.
Решаващият състав на въззивния съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен. Посочил е, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, тъй като изпълнителният лист е издаден въз основа на определение от 29.01.2007 г. по гр. д. № 19/2007 г. на РС-Девин, издадено на основание чл. 237, б. „в“ ГПК /отм./. Изтъкнал е, че с оглед уредбата на издаването на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, определението на съда по чл. 242 ГПК /отм./ се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо, като правните последици на акта не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес. С оглед изложеното съставът на окръжния съд е намерил, че погасителната давност за процесното вземане в частта за главница е пет години, а за вземането за лихви – три години. Констатирал е, че въз основа на издадения на 2.04.2007 г. изпълнителен лист е образувано изп. дело № 22/2007 год. на ДСИ при РС-Девин, и е счел, че от този момент давността за вземането се счита прекъсната съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване давността е спряла да тече по време на изпълнителното производство на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД и не е текла до прекратяването му по силата на закона, прогласено с постановление от 08.08.2014 г. Посочил е, че в случая изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона още на 25.09.2009 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като последното искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ е направено на 25.09.2007 г. с молбата от взискателя за извършване на нова публична продан на описани движими вещи, т. е. прекратяването на изпълнителното производство е преди 26.06.2015 г., когато с ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 год. Поради това е формирал извод, че новата погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата, на която е перимирано изпълнителното производство и е изтекла на 25.09.2014 г. за вземането за главница, респ. с изтичането на 3 години за вземането за лихви. Изложил е, че е без правно значение дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога е направил това. Доколкото през периода 25.09.2009 г. – 25.09.2014 г. не са поискани и предприети каквито и да било изпълнителни действия съдът е счел вземането за погасено по давност. В решението е изтъкнато, че едва на 20.05.2015 г., т. е. след изтичането на давността, взискателят е поискал образуване на ново изпълнително дело /изп. д. № 322/2015 год. по описа на ЧСИ П. М./ и е посочил конкретен изпълнителен способ – възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като преценката за допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличието на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалваното съдебно решение налага допускане на касационно обжалване.
С оглед доводите на касатора, че на 25.05.2023 г., съответно преди приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, в ТРРЮЛНЦ е било вписано преобразуване на „ОТП Ф. Б. ЕАД чрез вливане в „Банка ДСК“ АД, като първоинстанционното и въззивното решение са постановени по отношение на „ОТП Ф. Б. ЕАД касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение.
По правните въпроси на касатора, въведени с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съдът ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК в зависимост от преценката за допустимост на атакувания съдебен акт.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател „Банка ДСК“ ЕАД следва да внесе държавна такса в размер на 313, 33 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 65 от 23.02.2024 г. по в. гр. д. № 757/2023 г. на Софийски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора „Банка ДСК“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 313, 33 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните: касатор – „Банка ДСК“ АД и ответник по касация - С. В. Б., а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.