ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69

[населено място], 10.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1786 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Е. А. срещу решение № 1118/27.02.2024 г. по гр. д. № 5491/2023 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 20067516/17.11.2022 г. по гр. д. № 54411/2020 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сума над 9 125, 20 лева до пълния предявен размер от 19 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „КАСКО” на МПС за причинени имуществени вреди на лек автомобил “М. Б. вследствие настъпило на 26.05.2019 г. ПТП.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се доводи, че въззивният съд не е съобразил наличието на тотална щета на автомобила и размерът на разходите, необходими за възстановяване на същия по средни пазарни цени към датата на ПТП съгласно заключението на вещото лице, равняващи се на 14 157 лева. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради произнасяне по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практика на ВКС и са от значение за точно прилагане на закона и развитие на правото. Въпросите са следните:

1. „Дали при наличие на тотална щета на МПС следва от размера на обезщетението, определено на базата на действителната стойност на МПС към датата на настъпване на събитието, да се приспадне стойността на запазените части на МПС?“

2. „Не следва ли размерът на дължимото обезщетение да се съобрази с действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие като за такава да се приеме стойността, срещу която вместо увреденото имущество може да се купи друго със същото качество?“

Въпреки твърдението, че по формулираните въпроси е налице отклонение от формираната практика по чл. 290 ГПК на ВКС, касаторът не посочва конкретни съдебни актове на касационната инстанция, обосноваващи соченото основание. Формулирано е искане за достъп до касация и отмяна на постановеното въззивно решение.

От ответника по касация “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД е подаден отговор на касационната жалба, с който се заявява становище за нейната неоснователност. Изложени са доводи, че липсват предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси съдържат в себе си отговор и липсва каквото и да е противоречие със съдебната практика или относимите правни норми. По същество дружеството счита въззивното решение за правилно като постановено при съобразяване на всички релевантни към предмета на делото обстоятелства. Подчертава, че методът на определяне на застрахователното обезщетение - по средната пазарна стойност на автомобил от същия вид с приспадане на стойността за реализиране на запазените му части - съответства на императивните изисквания на КЗ. При изложените доводи от ответника по касация е формирано искане за постановяване на акт, с който да не бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение. Претендира се присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Установява се от материалите по делото, че пред Софийски районен съд е бил предявен иск от В. Е. А., с който той е претендирал ангажиране отговорността на ответника “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД за заплащане на обезщетение по имуществена застраховка “КАСКО” за причинени вследствие ПТП вреди на лек автомобил, собственост на ищеца, ведно със законната лихва.

Ответникът не е оспорил наличието на застрахователно правоотношение по повод лекия автомобил, но е навел възражения за наличие на тотална щета на същия, обуславяща намаляване размера на претендираното обезщетение с приспадане стойността на запазените части. Оспорил е и претенцията за законна лихва с аргумент, че не е представен документ за прекратяване регистрацията на лекия автомобил съгласно изискванията на КЗ и застрахователния договор.

Спорни между страните са въпросите дали е налице тотална щета и какъв е размерът на дължимото от застрахователното дружество обезщетение. В тази връзка в рамките на първоинстанционното производство е било изслушано и прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза с цел установяване на причините за процесното ПТП, както и на действителната стойност на увредения лек автомобил, размерът на разходите за отстраняване на щетите по същия и процентът на запазените части. Инстанциите по същество са възприели заключението на вещото лице и са формирали извод за наличие на тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като действителната стойност на лекия автомобил е 13 136 лева, а стойността на ремонта за възстановяването му – 14 157 лева, която надвишава със 70% действителната му стойност. Кредитирали са и заключението в частта, с която експертът е определил процент на запазените части в обем от 30%.

С подадената въззивна жалба ищецът е оспорил отхвърлителната част от решението на Софийски районен съд като не е поискал събирането на нови доказателства. Позовавайки се на изслушаната и неоспорена пред първата инстанция съдебно-автотехническа експертиза, въззивният състав е отчел наличието на “тотална щета” по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ и чл. 12.3. от Общите условия на ответника по имуществена застраховка “Каско+”, предвид установеното увреждане на лекия автомобил, надхвърлящо със 70% действителната му стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие. Приел е, че стойността на запазените части се равнява на 30% или 3 940,80 лева, която е приспаднал от общия размер на застрахователното обезщетение.

Не са налице сочените от касатора основания за достъп до касация.

Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. При липса на конкретно формулиран въпрос или непосочване на хипотеза по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК не се допуска контрол по същество за преценка правилността на въззивния акт, а в производството по селекция тази преценка не може да бъде осъществена.

Първият въпрос касае приложената от въззивния съд норма на чл. 386, ал. 2 КЗ, която регламентира общия за застрахователното право принцип за съответствие на размера на застрахователното обезщетение с действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието в рамките на застрахователната сума, освен в изрично предвидените изключения - случаите на подзастраховане и на застраховане по договорена застрахователна стойност, каквито не се твърдят да са налице по делото. По същество въпросът се отнася до приложението на общия за деликтното право институт на компенсация на ползите с вредите в сферата на застрахователното право. Нормата на чл. 386 КЗ е ясна и непротиворечива и по приложението й е формирана трайна и последователна практика на касационната инстанция, като същевременно не са налице обстоятелства, които да налагат нейното изменение в твърдяната от касатора насока. Съгласно същата, при вреди на имущество застрахователното обезщетение е в размер на действително претърпените и доказани по размер такива до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума, в рамките на която се определя обезщетението по имуществена застраховка съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането (така Решение № 60135/15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС и мн. други). Симетрично на принципа за стойностна еквивалентност на застрахователното обезщетение, установен в чл. 386, ал. 2 КЗ, следва да се определи и стойността на ползите, които застрахованият, респ. собственикът на застрахованото имущество би могъл да реализира от неговите остатъчни, запазени и годни за повторна употреба елементи в зависимост от тяхното действително наличие и с оглед тяхната вторична експлоатационна стойност. Спадането на стойността на запазените части при определяне на застрахователно обезщетение за тотална щета е израз на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, за чието спазване съдът следи. Ето защо формулираният въпрос не може да обоснове достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът не сочи конкретни съдебни актове, с които да мотивира приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационната инстанция няма служебно задължение да извежда от твърденията в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК нито ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, нито допълнителния селективен критерий за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

Вторият въпрос е предпоставен от некоректната теза на касатора, че размерът на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка “Каско+” на лек автомобил в хипотезата на тотална щета следва да е равна винаги на стойността на лекия автомобил от същия вид към момента на настъпване на застрахователното събитие. Подобен извод въззивната инстанция е отрекла с аргументи, изведени от тълкуване на нормите на чл. 386, ал. 2 КЗ, чл. 390, ал. 1 и ал. 2 КЗ, както и на уговореното между страните в Общите условия към договора за застраховка, а именно в т. 12.3.1 :„При пълна загуба застрахователят изплаща застрахователната сума, или остатъкът от нея, но не повече от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността на годните агрегати, възли, детайли.“ Производството по селекция няма за цел касационната инстанция да проверява дали въззивният съд правилно е приложил материалния закон или постигнати между страните уговорки. В ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС ясно са разграничени хипотезите, които обуславят достъп до касация, от основанията, регламентирани в чл. 281, т. 3 ГПК, които водят до неправилност на въззивното решение - нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон или необоснованост. Следователно, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по отношение на него отсъства характеристиката правен.

При липса на основание да се приеме, че формулираните въпроси се нуждаят от отговор настоящият състав на съда счита, че следва да бъде отказан достъп до касация с цел проверка за законосъобразност на въззивното решение, постановено от Софийски градски съд.

При този изход на делото на основание чл. 81 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрПом., вр. чл. 25а, ал. 3 НЗПП касаторът следва да заплати на ответника по касация “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД сторените в настоящото производство разноски за изготвяне на отговор в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА до касация решение № 1118/27.02.2024 г. по в. гр. д. № 5491/2023 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА В. Е. А. да заплати на “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД сума в размер на 100 лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.