Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 3505 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Свежест-Еко-25“ ЕООД гр.Е. П. подадена чрез процесуален пълномощник адв. В. И., срещу Решение № 1296/14.12.2021 г. по адм. д. № 824/2021 г. на Административен съд София област /АССО/.

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед.Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационна жалба - Началник отдел "Оперативни дейности" – София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП не изразява становище по основателността й.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

С обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлил жалбата на „Свежест-Еко-25“ ЕООД гр.Е. П. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С1051-0084963/05.05.2021г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка - запечатване на обект – закусвалня в гр.Е. П. ул. „Н. Ч. № 1 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 , б.“а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че е установено основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС за налагане на процесната ПАМ и нейната продължителност е съобразена тежестта на нарушението.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

Обосновано първоинстанционният съд е съобразил конкретното деяние, квалифицирано от органа по приходите като административно нарушение на чл. 25,ал.1 и ал.3 Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на Министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, чието извършване е предпоставка за налагането на ПАМ, предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.

Цитираната разпоредба предоставя на административния орган при условията на оперативна самостоятелност конкретната преценка за продължителността на срока на налагането на ПАМ, но при съобразяване на необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел.

В случая решаващият състав не е съобразил, че в оспорената заповед са изложени изцяло неотносими и бланкетни мотиви за продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ. При липсата на конкретни и относими съображения за продължителността на срока на налагане на ПАМ, настоящият състав намира, че оспорената заповед е немотивирана. Независимо, че определянето на срока е правомощие, предоставено на органа в условията на оперативна самостоятелност, то законосъобразното му упражняване в контекста на принципа на съразмерност, прогласен с чл. 6 АПК, пряко рефлектира върху унищожаемостта на оспорения акт. Пропускът на неговия издател да посочи относими към сдружението и към конкретния търговски обект мотиви относно продължителността на срока на налагане на ПАМ препятства и възможността за преценка за спазване на принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК и обуславя извод, че обжалваната заповед е незаконосъобразна.

Като е приел обратното, АССО е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорената заповед за налагане на ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора в тежест на ответника по касация са присъждат направените разноски от касатора в размер на 770лв. – за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно списък на разноски и представени доказателства за плащането им.

Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1296/14.12.2021 г. по адм. д. № 824/2021 г. на Административен съд София-област и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С1051-0084963/05.05.2021г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Свежест-Еко-25“ ЕООД гр.Е. П. с [ЕИК], сума в размер на 770лв. /седемстотин и седемдесет лева/ за разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА