Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. Р. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от председателя Т. Н. по административно дело № 3521 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) М. В. срещу решение № 2 от 03.02.2022 г. по адм. дело № 449/2021 г. по описа на Административен съд – Русе (АС – Русе), с което по жалба на „Ерик МБ“ ООД е отменено Решение рег. № 32-193036 от 18.06.2021 г. на директора на ТД Северна морска (сега М. В. в Агенция „Митници”.

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е недопустим, неправилен и незаконосъобразен, като постановен при неправилно приложение на материалния и прцесуалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че задълженията на дружеството, определени с решението на митническия орган са погасени по давност и не могат да бъдат събирани по никакъв начин, нито да бъдат прихванати, тъй като чл. 170, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е неприложим поради изричната забрана в чл. 60, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Предвид изложеното касаторът счита, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от водене на делото, поради което производството следва да бъде прекратено, а решението обезсилено. По същество на спора касаторът твчрди, че административният орган е мотивирал прилагането на чл. 74, 2, б. “б“ МКС. Счита, че съмненията на митническите органи са наделжно мотивирани, като е извършен сравнителен анализ на справедливата цена, извлечена от митническа информационна система Тезей. По изложените съображения се иска оспореното решение да бъде обезсилено, в условията на евентуалност да бъде отменено, а обжалваното митническо решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В условията на евентуалност касаторът прави възражение за прекомерност на заплатен от ответника адвокатски хонорар, съобразно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК.

Ответникът – „Ерик МБ” ООД, чрез адв. Ж. оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък (л.34) и доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 960 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Настоящият състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на Решение с рег. № 32-193036 от 18.06.2021 г. на директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници”, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки с № 3,4,6,7,8,9,11 и 12 по МД с MRN 17BG002002H0126739/10.10.2017 г. и е определена нова митническа стойност за посочените стоки на основание чл. 74 пар. 2 б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. чл. 140 от Регламент 2015/2447; Разпоредено е да се коригира митническа декларация MRN: 17BG002002H0126739/10.10.2017 г. като за всички стоки с № 3,4,6,7,8,9,11 и 12 е внесена корекция – стойността в кл. 43 „Код-МО“ вместо 1 да се чете 3; стойността в кл. 46 „Статистическа стойност“ вместо декларираната да се чете определената нова митническа стойност, както следва за: стока № 3, в размер на 7 628.70 лв., стока № 4, в размер на 4 250.88 лв., стока № 6, в размер на 5 498.20 лв., стока № 7, в размер на 1 648.36 лв., стока № 8, в размер на 128 лв., стока № 9, в размер на 12 305.92 лв., стока № 11, в размер на 14 550 лв., стока № 12, в размер на 2 253.15 лв., на основание чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, като е посочено, че възникналите задължения на база определената нова митническа стойност са както следва: мито в размер на 0.00 лв. и ДДС в размер на 8 222.07 лв. В диспозитивната част е посочено, че на основание чл. 77 пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вр. с чл. 54, ал. 1 ЗДДС за дата на възникване на задължението е определена 10.10.2017 г., поради и което на основание чл. 103, 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 поради изтеклия 3 годишен срок от датата на възникване на задължението длъжникът не се уведомява за митническото задължение; като на основание чл. 104, 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 56 ЗДДС, митническите органи не вземат под отчет размера на възникналите вносни мита и ДДС, за които съгласно чл. 103 от Регламент (ЕС) 952/2013 длъжникът не се уведомява. Посочено е, че на основание чл. 124 пар. 1 б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническото задължение се счита за погасено, т. е. считано от 10.10.2020 г.

Митническият орган е приели, че за извършения внос от „Ерик МБ” ООД по горецитираната митническа декларация на стоки под номер № 3,4,6,7,8,9,11 и 12, след извършена проверка, са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност основани на сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система. Митническия орган е посочил, че вносителят не е представил никакви документи, изискуеми в подкрепа на декларираната митническа стойност на процесните стоки. Поради неоткриването на „идентични стоки” от същия износител митническата стойност на стоки под № 3,4,6,7,8,9,11 и 12 е била определена въз основа на договорна стойност на „сходни стоки“ на основание чл. 74, 2, б. “б“ от Регламент № 952/2013. В резултат на изложеното с оспореното решение били допълнително установени спорните.

За да отмени обжалваният административен акт, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Съдът е приел, че за дружеството съществува правен интерес да оспори определената митническа стойност. В тази насока се е съобразил с дадените указания в определение № 13163 от 22.12.2021 г. по адм. дело № 12153/21 г. по описа на ВАС, с което е отменено определение № 36 от 24.09.2021 г. по адм. дело № 449/2021 г. по описа на АС – Русе и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Първоинстанционният съд е посочил, че задълженията макар и погасена по давност може да се отразят на счетоводната отчетност на дружеството. Освен това за задълженото лице има възможността, ако поиска, да извърши доброволно плащане с погасено по давност публично вземане.

Съдът е изложил съображения, че административният орган е нарушил задълженията си по чл. 22, параграф 6 и 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като дружеството не е било надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и в тази връзка не е изискана обосновка на договорната стойност. За нарушена е приета и разпоредбата на чл. 84м, вр. чл. 19а ЗМ, тъй като изпратеното писмо, с което дружеството се уведомява за започналото административно производство е останало невръчено, в резултат на което последното е било лишено от възможността да узнае за образуваното административно производство и да изрази становище в определения му 30-дневен срок.

Първоинстанционният съд е изложил съображения, че митническият орган не е доказал основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност, нито е извършил анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, 2, б. “б“ от Регламент № 952/2013. Съдът е посочил, че детайлен анализ на стоките от използваната за база цитирана митническа декларация не е извършен в атакувания административен акт. Липсват мотиви, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. Посочените стойности са в лева за килограм, като по никакъв начин не са съотнесени към данните от процесния внос, които са за цена на брой. Съдът е приел, че митническият орган не е обосновал приложението на чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламента във вр. с чл. 74 2, б. “б“ от Регламент № 952/2013 г., поради което с определяне на нова митническа стойност на процесните стоки е постановен един незаконосъобразен административен акт.

Обжалваното решение е правилно.

Неоснователни са релевираните в жалбата доводи за недопустимост на обжалването решение поради липса на правен интерес у оспорващия. По този въпрос има произнасяне на ВАС, който с определение № 13163 от 22.12.2021 г. по адм. дело № 12153/21 г. по описа на ВАС е отмененил определение № 36 от 24.09.2021 г. по адм. дело № 449/2021 г. по описа на АС – Русе, с което производството по делото е било прекратено, поради липсата на правен интерес и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, в резултат на което е постановено оспореното решение по същество. На осн. чл.236 вр. чл.224 АПК, указанията по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.

Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспореното митническо решение.

Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, 2, б. „б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. поради наличие на „основателни съмнения” по смисъла на чл. 140 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447.

Настоящият касационен състав споделя изводите на съда, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила в хода на проведеното митническо производство, представляващо самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като дружеството не е било надлежно уведомено и е било лишено от възможността да участва в образуваното административно производството, което е довело до ограничаване на правото му на защита.

Обосновано първоинстанционният съд е приел и че митническият орган не е мотивирал приложението на чл. 140 във вр. с чл. 141 от Регламента, поради което незаконосъобразно е определил нова митническа стойност на процесните стоки.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Съгласно чл. 70, 1 и 2 МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 МКС.

Митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, 2, буква а) или б) МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. „Сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, 7 МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки, както и са налице данни, че на дружеството не е предоставена възможност да участва в образуваното административно производство, съответно да представи становище и допълнителна информация във връзка с възникналите съмнения на митническия орган. Липсват мотиви, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. Наред с това митническият орган се позовава на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, което може да бъде индиция за деклариране на занижени цени, но само по себе си не може да послужи за определяне на по-високи от декларираните стойности. Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различен изпращач в приблизително същия период, не обосновава приложение на чл. 74, 2, б. „б“ МКС. Липсват данни, защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки, нито е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, търговска марка/производител и на тяхното качество.

След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претендираните от ответника и доказани разноски в размер на 960 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар следва да се присъдят. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираният адвокатски хонорар не надхвърля минималния размер по чл.8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. и не е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2 от 03.02.2022 г. по адм. дело № 449/2021 г. по описа на Административен съд – Русе.

ОСЪЖДА А. М. да заплати „Ерик МБ” ООД, [ЕИК], гр. Русе, ул. „Тулча“ № 8, сумата от 960 (деветстотин и шестдесет) лева, разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ДАРИНА РАЧЕВА