ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 221

[населено място], 23.01.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№486/24г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Т. С. ЕАД и ОАД /ОАО/ „Силови машини-ЗТЛ /Завод за турбинни лопатки/, ЛМЗ /Ленинградски завод за метални изделия/, Електросила, Енергомашекспорт“ срещу решение №593/28.08.2023г. по т. д.№928/2022 г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение от 22.12.2023г., с което, след частична отмяна на решение №1995/07.11.2019г. по т. д.№4878/16г. по описа на Софийски градски съд частично са уважени предявените от „Т. С. ЕАД искове с правно основание чл. 92 ал. 1 ЗЗД, като ответниците „Риск инженеринг“АД и руско търговско дружество ОАД /ОАО/ „Силови машини-ЗТЛ /Завод за турбинни лопатки/, ЛМЗ /Ленинградски завод за метални изделия/, Електросила, Енергомашекспорт“ са осъдени солидарно да заплатят на „Т. С. ЕАД неустойки, съгласно чл. 21.1.2 от договор №У-446/09.12.2011г., както следва: 1. неустойка за забава за доставка на въздушна електропроводна линия от главния трансформатор до трансформаторен разединител 11 0 kV ОРУ 100 kV / по т. 24 от таблицата по исковата молба/ от 17.06.2013г. до 26.06.2013г. – общо за 9 дни в размер на 7 560 лв.; 2.неустойка за забава за доставка на въздушна електропроводна линия от главния трансформатор до събирателни шини 35 kVвОРУ-35 kV-/заменен с двустранен протокол от 27.01.2012г. / проект, доставка и изграждане на нова резервираща връзка / по т. 25 от таблицата по исковата молба/от 12.08.2013г. до 28.08.2013г. -общо 16 дни в размер на 24 640 лв.; 3.неустойка за забава за доставка на шинни и трансформаторни разединители и прекъсвач 35 kVвОРУ-35 kV /заменен с двустранен протокол от 27.01.2012г./ проектиране, доставка и изграждане на второ отклонение / по т. 26 от таблицата по исковата молба/- от 12.08.2013г. до 28.08.2013г. -общо 16дни в размер на 65 600 лв.; 4. неустойка за забава за доставка на кабелни връзки 6.3 е 10.5 kV / по т. 27 от таблицата по исковата молба/-от 12.08.2013г. до 20.08.2013г. - общо 8 дни в размер на 10 080 лв.; 5.неустойка за забава за доставка на разпределителни устройства ниско напрежение / по т. 28 от таблицата по исковата молба/ - от 12.08.2013г. до 20.08.2013г. - общо 8 дни в размер на 12 871,92 лв.; 6.неустойка за забава за доставка на контролно-измервателни прибори и автоматизация / по т. 29 от таблицата по исковата молба/ – за един ден / 13.08.2013г./ в размер на 3 279,30 лв., като е потвърдено в частта, с която исковете на „Т. С. ЕАД по чл. 92 ал. 1 ЗЗД за отхвърлени, както следва: 1. неустойка за забава за предаване на Работен проект от 16.12.2012г. до 21.6.2013г. / по т. 2 от таблицата по исковата молба/- в размер на 687 729,90 лв.; 2. неустойка за забава за доставка на Кондензна система комплект с кондензни помпи, арматура и тръбопроводи / по т. 6 от таблицата по исковата молба/от 08.07.2013 г. до 06.08.2013 г. - в размер на 23 215,36 лв.; 3. неустойка за забава за доставка на Комплект БРОУ 100/0,7-1,7 ата, 90- 115°С - до 100 т/час / по т. 7 от таблицата по исковата молба/от 09.07.2013 г. до 06.08.2013 г. - в размер на 27 276,08 лв.; 4. неустойка за забава за доставка на свързващи паропроводи / по т. 8 от таблицата по исковата молба/ от 01.05.2013г. до 06.08.2013г. - в размер на 185 603,68 лв.; 5. неустойка за забава за доставка на предпазна и регулираща арматура / по т. 9 от таблицата по исковата молба/от 08.07.2013г. до 06.08.2013г. - в размер на 222 465,60 лв.; 6. неустойка за забава за доставка на Комплектен бойлер — кондензатор със спомагателни системи/ по т. 11 от таблицата по исковата молба/ от 08.07.2013г. до 06.08.2013г. - в размер на 222 465,60 лв.; 7. неустойка за забава за доставка на Паропроводи, тръбопроводни връзки с топлофикационната система и арматура /по т. 14 от таблицата по исковата молба/ от 01.05.2013г. до 06.08.2013г. - в размер на 33 709,32 лв.; 8. неустойка за забава за доставка на Паропроводи, тръбопроводни връзки с топлофикационната система и арматура /по т. 15 от таблицата по исковата молба/от 08.07.2013г. до 06.08.2013г. - в размер на 1677,76 лв.; 9. неустойка за забава за доставка на Паропроводи, тръбопроводни връзки с топлофикационната система и арматура / по т. 16 от таблицата по исковата молба/ от 01.05.2013г. до 06.08.2013г. – в размер на 133 236,24 лв.; 10. неустойка за забава за доставка на Въздушна електропроводна линия от главния трансформатор до трансформаторен разединител ПОкУв ОРУ 110 kV / по т. 24 от таблицата по исковата молба/ от 31.03.2013г. до 28.08.2013г. – за разликата от 7560 лв. до 126 000 лв.; 11. неустойка за забава за доставка на Въздушна електропроводна линия от главния трансформатор до събирателни шини 35 кVв ОРУ -35 kV - (заменен с Двустранен протокол от 27.01.2012г.) проект, доставка и изграждане на нова резервираща връзка / по т. 25 от таблицата по исковата молба/ от 31.03.2013 г. до 28.08.2013 г. – за разликата от 24 640 лв. до 231 000 лв.; 12. неустойка за забава за доставка на Шинни и трансформаторни разединители и прекъсвач 35 кVв ОРУ -35 kV - (заменен с Двустранен протокол от 27.1.2012 г.) проектиране, доставка и изграждане на второ отклонение / по т. 26 от таблицата по исковата молба/– от 31.03.2013г. до 28.08.2013г. – за разликата от 65 600 лв. до 615 000 лв.; 13. неустойка за забава за доставка на Кабелни връзки 6.3 и 10.5 kV- от 31.03.2013г. до 20.08.2013г. / по т. 27 от таблицата по исковата молба/ - за разликата от 10 080 лв. до 228 476,58 лв.; 14. неустойка за забава за доставка на Разпределителни устройства ниско напрежение / по т. 28 от таблицата по исковата молба/- от 31.03.2013 г. до 20.08.2013 г. – за разликата от 12 871,92 лв. до 228 476,58 лв.

Ищецът „Т. С. ЕАД обжалва решението в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която исковете му по чл. 92 ал. 1 ЗЗД са отхвърлени както следва: 1.неустойка за забава за предаване на работен проект от 16.12.2012г. до 21.03.2013г. в размер на 687 729,90 лв. /по т. 2 от таблицата в исковата молба/; 2.неустойка за забава за доставка на кондензна система комплект с кондензни помпи, арматура и тръбопроводи от 08.07.2013г. до 06.08.2013г.- в размер на 23 215,36 лв. /по т. 6 от таблицата в исковата молба/ ; 3.неустойка за забава за доставка на комплект БРОУ 100/0.7-1.7 ата, 90 - 115 градуса целзий – до 100т/час от 09.07.2013г. до 06.08.2013г.- в размер на 27 276,08 лв. /по т. 7 от таблицата в исковата молба/; 4.неустойка за забава за доставка на свързващи паропроводи от 01.05.2013г. до 06.08.2013г.- в размер на 185 603,68 лв. /по т. 8 от таблицата в исковата молба/; 5.неустойка за забава за доставка на предпазна и регулираща арматура от 08.07.2013г. до 06.08.2013г.- в размер на 222 465,60 лв. /по т. 9 от таблицата в исковата молба/; 6.неустойка за забава за доставка на комплектен бойлер-кондензатор със спомагателни системи от 08.07.2013г. до 06.08.2013г.- в размер на 222 465,60 лв. /по т. 11 от таблицата в исковата молба/; 7.неустойка за забава за доставка на паропроводи, тръбопроводни връзки с топлофикационната система и арматура от главен парен колектор до турбината комплект от 01.05.2013г. до 06.08.2013г.- в размер на 33 709,32 лв. /по т. 14 от таблицата в исковата молба/; 8.неустойка за забава за доставка на паропроводи, тръбопроводни връзки с топлофикационната система и арматура от 08.07.2013г. до 06.08.2013г.- в размер на 1 677,76 лв. /по т. 15 от таблицата в исковата молба/; 9. неустойка за забава за доставка на паропроводи, топлопроводни връзки с топлофикационната система и арматура от турбината до колектор 8-13 ата - в размер на 133 236,24 лв. /по т. 16 от таблицата в исковата молба/; 10.неустойка за забава за доставка на въздушна електропроводна линия от главния трансформатор до трансформаторен разединител ПОкУв ОРУ 100 kV /по т. 24 от таблицата в исковата молба/ - за разликата от 7560 лв. до126 000 лв.; 11.неустойка за забава за доставка на въздушна електропроводна линия от главния трансформатор до събирателни шини 35 kVвОРУ-35 kV-/заменен с двустранен протокол от 27.01.2012год./ - проект, доставка и изграждане на нова резервираща връзка /по т. 25 от таблицата в исковата молба/ - за разликата от 24 640 лв. до 231 000 лв.;12.неустойка за забава за доставка на шинни и трансформаторни разединители и прекъсвач 35 kVвОРУ-35 kV /заменен с двустранен протокол от 27.01.2012год. проектиране, доставка и изграждане на второ отклонение /по т. 26 от таблицата в исковата молба/ – за разликата от 65 600 лв. до 615 000 лв.; 13. неустойка за забава за доставка на кабелни връзки 6.3 е 10.5 kV /по т. 27 от таблицата в исковата молба/ - за разликата от 10 080 лв. до 228 476,58 лв.; 14.неустойка за забава за доставка на разпределителни устройства ниско напрежение /по т. 28 от таблицата в исковата молба/ – за разликата от 12 871,92 лв. до 228 476,58 лв., както и в частта, с която искът за неустойка за забава за доставка на контролно-измервателни прибори и автоматизация /по т. 29 от таблицата в исковата молба/ е уважен за един ден – 13.08.2013г. в размер на 3279,30 лв.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната от този касатор част, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост. Касаторът счита, че по отношение на част от неустойките /по т. 6, т. 8, т. 9, т. 25, т. т.26, т. 27 и т. 28 от таблицата в исковата молба/ съдът е приложил неправилно материалния закон, като погрешно е приел, че даването на нов срок /с актуализирания график, съставен след настъпването на забавата/ автоматически прекратява забавата на длъжника, дори без да е изрично изразена воля за това, като е разпрострял последиците от това евентуално прекратяване за минал период. Поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила /чл. 164 ал. 2 вр. ал. 1 т. 6 ГПК/ при произнасянето си по исковете за неустойка по т. 7, т. 11, т. 14 и т. 15 от таблицата в исковата молба, като е формирал погрешния извод, че предаването на стоките е станало преди уговорените падежи, позовавайки се на свидетелските показания, като опровергаващи датите на съставяне на приемо-предавателните протоколи, без да съобрази обстоятелството, че доставките на стоките на площадка на ТЕЦ София не е равнозначно на предаването им на получателя. Касаторът счита, че въззивният състав неправилно е приложил разпоредбата на чл. 114 ал. 4 ЗЗД, тъй като, според него, погасителната давност за периодично начислявана неустойка за забава с уговорен максимален размер не тече ден за ден, а от деня, в който е достигнат максималния й размер. По отношение на иска за неустойка по т. 2 от таблицата в исковата молба касаторът счита, че въззивният съд е придал на утвърдения график значението на споразумение за частично опрощаване на последиците от вече приключила забава, което не само че нарушава материалния закон, но и не почива на правилата на формалната логика. Във връзка с иска за неустойка по т. 29 от таблицата в исковата молба касаторът излага доводи за явна неправилност, позовавайки се на съображенията, че съдът е приел в мотивите си основателност на същия в пълния му размер от 11 965,50 лв., но го е уважил само за 3 279,30 лв. По тези съображения касаторът прави искане за отмяна на решението на САС в обжалваната му част с произнасяне по същество за уважаване на предявените от него искове в пълните им размери, ведно с направените по делото пред всички инстанции разноски.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът се позовава по отношение на въззивното решение в частта по исковете по т. 6, т. 8, т. 9, т. 25, т. т.26, т. 27 и т. 28 от таблицата в исковата молба на предпоставката за допускане на касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, която счита за осъществена с въпросите 1.Даването на нов срок за изпълнение преустановява ли последиците на забавата на длъжника? и 2. Преустановяване /отпадането/ на забавата на длъжника премахва ли настъпилите последици за забава с обратна сила или само за в бъдеще? Счита, че отговорите на въпросите биха били от значение за развитието на правото, доколкото в практиката си ВКС се е занимавал с правното значение на договорени впоследствие от страните промени в сроковете за изпълнение на съответни задължения единствено от гледна точка за наличие или отсъствие на новация, но не и какво е правното значение на удължаването на сроковете за изпълнение в условията на вече настъпила забава. По отношение на иска за неустойка по т. 2 от таблицата в исковата молба касаторът счита решението за очевидно неправилно /основание по чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК/. В частта по исковете по т. 7, т. 11, т. 14 и т. 15 касаторът поддържа, че съставът на въззивния съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС по въпроса 3.Може ли съдът да приеме за установено, че изпълнението е станало на дата, различна от тази, посочена в документ, съставен с участието на длъжника и кредитора при положение, че кредиторът не е дал съгласие съдържанието на частния документ да бъде опровергано посредством свидетелски показания? /противоречие с решение №192/23.01.2014г. по т. д.№542/12г. на І т. о. на ВКС и решение №38/07.03.2022г. по гр. д.№1778/21г. на ІІІ г. о. на ВКС/. Поради очевидна неправилност касаторът иска да бъде допуснато до разглеждане по същество решението на въззивната инстанция и в частта по иска за неустойка по т. 29 от таблицата в исковата молба.

В подадените писмени отговори на касационната жалба на „Т. С. ЕАД ответниците „Абилико“АД /с предишно наименование „Риск инженеринг“АД/ и ОАД /ОАО/ „Силови машини-ЗТЛ /Завод за турбинни лопатки/, ЛМЗ /Ленинградски завод за метални изделия/, Електросила, Енергомашекспорт“ са оспорили наличието на твърдените от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд в частта, предмет на касационната жалба на „Т. С. ЕАД, а по същество излагат доводи за неговата правилност. Претендират разноски.

В касационната жалба, подадена от АД“Силови машини“ Руска федерация, решението на въззивния съд е оспорено в осъдителната му част.Неправилността му в тази част се обосновава от този касатор с оплакване за допуснато нарушение на процесуалния закон – несъобразяване на задължителните указания на касационната инстанция, с които делото е било върнато за ново разглеждане от въззивния съд, включително непроизнасяне по възражението на страната, че неустойката не може да се претендира самостоятелно извън механизма на прихващане чрез удържане от последващо плащане или от гаранцията, както и за неправилно приложение на института на пасивната солидарна отговорност, без да бъде съобразено от съда, че със споразумение между участниците в ДЗЗД „Риск инженеринг – Силови машини“ /двете ответни дружества/ отговорността им във връзка с договора, сключен с „Т. С. АД, е изрично разпределена пропорционално на дела им, като солидарност не е възникнала и по силата на закона.Касаторът моли за отмяна на решението на САС в обжалваната от него част и за присъждане на разноски.

В приложеното от този касатор изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд при постановяване на решението в обжалваната част се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №28/04.05.2010г. по гр. д.№844/09г. на І г. о. на ВКС,решение №85/11.01.2021г. по гр. д.№3851/19г. на ІІ г. о. на ВКс, решение №88/09.05.2011г. по гр. д.№1062/09г. на ІІ г. о. на ВКС, решение №164/01.07.2013г. по гр. д.№1238/12г. на ІІІ г. о. на ВКс, решение №344/01.11.2011г. по гр. д.№1451/10г. ная І г. о. на ВКС, решение №50070/12.10.2023г. по гр. д.№3368/22г. на ІІ г. о. на ВКС, решение №195/04.07.2012г. по гр. д.№632/11г. на І г. о. на ВКС и решение №294/18.10.2013г. по гр. д.№1276/12г. на ІV г. о. на ВКС по въпроса 1.Задължителни ли са указанията на ВКС в отменителното касационно решение по прилагането и тълкуването в закона и за извършване на съдопроизводствени действия при връщане на делото за ново разглеждане и обвързан ли е въззивният съд от тях? Твърдейки наличие на същата предпоставка по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК касаторът обосновава приложимост на общото основание за допускане на касация по разрешен от въззивния съд материалноправни въпроси 2. В отношенията с трети лица съдружниците в гражданското дружество солидарно отговорни ли са, ако законът не предвижда такава отговорност и солидарност за задължения на съдружниците не е уговорена в договора за гражданско дружество с всичките му изменения или в договора с трето лице? и 3. Съответно, ако в договора за гражданско дружество първоначално е уговорена солидарна отговорност на съдружниците, но впоследствие същият е изменен и е договорена разделна отговорност, продължават ли съдружниците да са солидарно отговорни? /противоречие с решение №131/21.03.2014г. по т. д.№1121/11г. на І т. о. на ВКС/. Във връзка с оплакването, че въззивният съд не се е произнесъл по наведеното от страната възражение, че неустойката не може да се претендира самостоятелно извън механизма на прихващане чрез удържане от последващо плащане или от гаранцията, касаторът счита, че съдът е допуснал противоречие с поддържаната от касационната инстанция практика при разрешаването на процесуално-правните въпроси 4. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права; Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?; Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички доводи и възражения на страните? /противоречие с решение№27/02.02.2015г. по гр. д.№4265/14г. на ІV г. о. на ВКС, решение №331/19.05.2010г. по гр. д.№257/09г. на ІV г. о. на ВКс, решение №115/30.04.2013г. по т. д.№805/11г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №217/09.06.2011г. по гр. д.№761/10г. на І. Г.о. на ВКС, решение №700/28.10.2010г. по гр. д.№91/10г. на ІV г. о. на ВКС, решение №166/15.07.2013г. по гр. д.№1285/12г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение №210/15.08.2014г. по гр. д.№6605/13г. на ІV г. о. на ВКС, решение №60/05.06.2013г. по гр. д.№546/12г. на ІV г. о. на ВКС, решение по гр. д.№748/11г. на ІІ г. о. на ВКС, решение по гр. д.№891/10г. на І г. о. на ВКС, решение по гр. д.№1318/10г. на ІV г. о. на ВКС, решение по гр. д.№761/10г. на ІV г. о. на ВКС, решение по т. д.№505/17г. на ІІ т. о. на ВКС и др., както и ТР№1/09.12.2013г. по тълк. д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС/

Ответникът по тази касационна жалба „Т. С. ЕАД е депозирал писмен отговор е изразил становище за липса на обосновани от касатора АД“Силови машини“ предпоставки за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол, а по същество – за правилност на постановения съдебен акт.Претендира присъждане на направените от него за настоящото производство разноски.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима, с изключение на частта от нея, насочена срещу въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по исковете за неустойка за забава в доставката на стоките, посочени в т. 15 и т. 29 от таблицата в исковата молба, доколкото по отношение на тях е налице основанието по чл. 280 ал. 3 т. 1 предл. 2 ГПК за недопустимост на обжалването.Поради това касационната жалба в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството - прекратено.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в останалата му обжалвана част настоящият състав съобрази следното:

С решението си /постановено по реда на чл. 294 ГПК/ Софийски апелативен съд е приел за установено, че на 17.09.2010г. двете търговски дружества – ответници са сключили договор за създаване на дружество по ЗЗД с наименование „ Р. И. Силови машини“ за обединяване усилията им по осъществяване на стопанска дейност във връзка с подготовка и участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Инженеринг на турбогенератор с мощност 35 MW и спомагателно оборудване за ТЕЦ София, като страните са се договорили, че, ако обединението бъде определено за изпълнител на обществената поръчка, членовете му носят отговорност заедно и поотделно за изпълнението на

поръчката; с решение на изпълнителния директор на „ Т. С. ЕАД от 25.08.2011г., постановено в откритата процедура по ЗОП , обединението е било избрано за изпълнител на обществената поръчка, а на 09.12.2011год. между него и „Т. С. ЕАД - като възложител, бил сключен договор. Като е анализирал клаузите на договора, съдът е намерил, че по силата на същия изпълнителят е приел да изпълни срещу възнаграждение „Инженеринг за турбогенератор с мощност 35 MW и спомагателно оборудване за ТЕЦ „ София“ за срок от 700 дни от подписване на договора при обща цена на договора в размер на 27 240 058,65 лв. без ДДС, като крайните срокове и времетраенето за изпълнение на всяка от доставките и дейностите по договора са определени в съгласуван между страните график, който може да бъде коригиран при определени условия; при подписване на договора изпълнителят представя гаранция за добро изпълнение на задълженията си по него в размер на 5% от общата цена на договора без ДДС, която е платима на възложителя при неизпълнение на някое от задълженията на изпълнителя по договора ; извън случаите на „ непреодолима сила“, при забава на изпълнителя да достави някоя или всички стоки или да извърши дейностите в определените в графика срокове, възложителят има право на неустойка за забава в размер на 0,5% от стойността на забавените стоки и услуги за всеки просрочен ден, при максимален размер от 10% от общата цена на договора без ДДС, като може да удържи същата от всяко следващо дължимо плащане по договора и/или от гаранцията за добро изпълнение; от своя страна възложителят е поел отговорност при закъснение в плащането за заплати на изпълнителя неустойка в размер на 0.5% от общата стойност на забавената сума за всеки ден закъснение, но не повече от 10 % от стойността на забавеното плащане без ДДС.

Прието е за установено, че към договора е подписан споразумителен протокол от 01.03.2013г., с който на изпълнителя е възложено от ищеца да извърши допълнителни дейности, като срокът за цялостното изпълнение на дейностите по договора е удължен на 750 календарни дни от датата на подписване на договора; на 15.07.2013г. е изготвен актуализиран линеен график за изпълнение на дейностите на обект „ Инженеринг на турбогенератор с мощност 35 MW и спомагателно оборудване за ТЕЦ „София“ , съгласуван с „Т. С. ЕАД на 25.07.2013г.; разрешението за строеж на обекта е издадено на 04.12.2012г. , а протоколът за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа - на 24.01.2013г.; на 26.05.2015год. за обекта е издаден акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа, а на 10.06.2015год. е издадено и разрешение за ползването му.

Съдът е кредитирал като доказателства представените по делото приемо –предавателни протоколи с номера от 1 до 19 от 06.08.2013г. за предаване от изпълнителя на възложителя на описано в тях по вид, каталожен номер и брой материали и оборудване в изпълнение сключения между тях договор и протоколи №1/25.05.2013г., №3/28.08.2013г., №4/ 28.02.2013г., № КИП-3/15.08.2013год., № КИП-5/15.08.2013г. и №КИП-6/ 15.08.2013г.Обсъдил е подробно показанията на разпитаните по делото свидетели – служители на страните, както и приетите по делото заключения на единични и тройни счетоводна и техническа експертизи. Съобразил е и приетия като доказателство протокол за завършване на доставките на стоки от 29.08.2013год., в което страните по процесния договор са удостоверили че изпълнителят е изпълнил възложените му доставки в срок - съобразно последната актуализация – REV-1 на Графика на обекта, че доставката е реализирана в съответствие с подробната техническа спецификация на стоките, че стоките са приети с приемо-предавателни протоколи по съответните части: част „Минно технологична“, част „ Електрическа“ и част“ КИП-А“, което е основание за реализация на междинно плащане I в размер на 25 % от цената на инвестицията.

Въз основа на това съставът на апелативния съд е приел, че към момента на сключване на договора между страните ответниците, като участници в обществената поръчка посредством създаденото от тях обединение, са поели солидарна отговорност към ищеца по силата на чл. 7.5 от договора за гражданско дружество по ЗЗД.Възражението на ответника ПАД“Силови машини“ за липса на договорно установена солидарна отговорност, основано на последващо сключен между участниците в обединението анекс към договора за учредяването му, съдът е намерил за неоснователно, доколкото това изменение е непротивопоставимо на ищеца – възложител по договора за обществена поръчка.

За неоснователно е намерено и възражението на ответниците за нищожност, поради противоречието й с добрите нрави, на договорната клауза за неустойка за забава, определена в размер на 0,5% на ден от стойността на забавените доставки, доколкото, така определена, същата не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

При произнасянето си по твърденията на ищеца за наличие на забава за доставките на всеки един от елементите, които е следвало да бъдат монтирани в изпълнение на договора за обществена поръчка и за които са били предвидени отделни срокове, въззивният съд /разглеждайки повторно делото по реда на чл. 294 ГПК/ изрично е отчел задължението си да се съобрази с дадените му от касационната инстанция указания при преценката му за наличие или липса на забава да съобрази уговорените срокове за изпълнение на всяка от доставките по позиции 2, 6, 7, 8, 9, 11, 14, 15, 16, 24, 25, 26, 27, 28 и 29 от таблицата в исковата молба.

По претенцията по т. 2 – за неустойка за забава в предаването на работния проект съдът е съобразил писмените доказателства, имащи отношение към уговорките между страните относно срока за изпълнение – договора за обществена поръчка /препращащ и към графика за изпълнение/, актуализирания график за изпълнение, протокол №1/21.03.2013г., споразумителния протокол от 01.03.2013г. и двустранния протокол от 27.01.2012г. и като е проследил последователността на уговорките, е намерил за релевантен за крайния срок на изпълнение актуализираният график от 15.07.2013г., в който е посочена като крайна дата за предаване датата 04.03.2013г. Констатирал е въз основа на експертизите и писмена кореспонденция между страните, че предаването на работния проект е станало на 11.04.2013г., от което е направил извод за наличие на забава в изпълнението по това перо, продължила 37 дни, респ. – за частична основателност на предявения иск, но, като е зачел направеното от ответниците възражение за изтекла давност по чл. 111 ал. 1 б. б ЗЗД при констатация за завеждането на исковата молба на 17.06.2016г., е заключил, че към тази дата правото на иск за това вземане на ищеца е било погасено поради изтекъл тригодишен давностен срок.

По претенциите за неустойка за забава при доставката на кондензна система комплект с кондензни помпи, арматура и тръбопроводи –т. 6 от таблицата по исковата молба, свързващи паропроводи – т. 8 от таблицата по исковата молба и предпазна регулираща арматура – т. 9 от исковата молба, съставът е съобразил установеното от заключенията на единичната и тройната технически експертизи, че тези съоръжения и агрегати са елементи от парната турбина, чийто срок за доставка е 15.11.2013г. Съобразявайки твърдението на ищеца, че доставките на тези съоръжения и агрегати са извършени на 06.08.2013г., съдът е намерил за ирелевантно изследването на обстоятелствата и излагането на нарочни мотиви коя от сочените от вещите лица дати е датата на реалното изпълнение на доставката /така или иначе – всички предшестващи крайния срок от 15.11.2013г./, като е заключил, че по тези позиции липсва забава на изпълнителя по договора за обществена поръчка, което води до извод за неоснователност и на тези искове.

По претенцията за неустойка за забава в доставката на комплект БРОУ 100/0.7-1.7ата, 90-115градуса до 100.т/час /по т. 7 от таблицата на исковата молба/ съдът е съобразил установеното от вещите лица, че и този елемент съставлява част от парната турбина, но е налице уговорка между страните за доставянето му в различен от определения за турбината срок – съгласно графика от 15.07.2013г., доставката е следвало да бъде извършена до 09.07.2013г. Предвид оспорването от ответниците на датата на представения по делото протокол за доставка от 06.08.2013г. /която именно е била и твърдяната от ищеца дата на доставка/ като реална дата на извършването й, съдът е развил съображения, че по правната си характеристика протоколът е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. В тази връзка се е позовал на свидетелските показания на съставителя на протокола, като е констатирал, че същите кореспондират с данните в приемо-предавателния протокол от 01.07.2013г., с който е извършено предаване от трето лице на изпълнителя на площадка и в склад на възложителя „Т. С. ЕАД, като комплектът е описан по начина, в който е описан и в протокола от 06.08.2013г. При тези обстоятелства съдът е намерил за нелогично твърдението на ищеца за предаването на съоръжението на възложителя месец по-късно и то в момент, в който вече е бил започнал да тече и срокът за монтажа му /с начало 21.07.2013г./ и при липса на данни според тройната съдебно-техническа експертиза по отношение на него да е налице забава. В допълнение съставът е отбелязал, че протоколът е подписан с дата 06.08.2013г., с която дата са били подписани и останалите 18 предавателни протокола, на които се позовава ищецът в твърденията си за наличие на забава в сроковете на доставка, като същевременно е отчел, че всички тези протоколи касаят аргегати и съоръжения от различно естество, доставяни на изпълнителя от различни държави – вносители – Русия, Чехия и Полша по сключени договори с различни доставчици на различни дати, което опровергава възможността за физическото им предаване на възложителя по процесния договор на една и съща дата -06.08.2013г., още повече – при наличие на данни, че всички доставки за процесния обект са доставяни и складирани на едно и също място –площадка на ТЕЦ София. По тези съображения съдът е приел, че доставката на комплекта е извършена на 01.07.2013г., което е в уговорения срок и не е налице твърдяната от ищеца забава.

По аналогични мотиви съдът е приел, че липсва забава за доставката на комплектен бойлер –кондензатор със спомагателни системи - по т. 11 от таблицата по исковата молба, който, съгласно актуализирания график от 15.07.2013г., е следвало да бъде доставен на 08.07.2013г. Посочил е, че ищецът основава твърденията си за забава на приемо-предавателен протокол от същата дата - 06.08.2013г. За да приеме, че съоръжението е доставено не на 06.08.2013г., а на 08.07.2013г., съдът се е позовал както на свидетелските показания на съставителя на всички протоколи от 06.08.2013г. /че и то е било доставено по-рано на същото място –площадка на ТЕЦ София/, така и на логически свързващите се с тях констатации на тройната техническа и допълнителната счетоводна експертизи, че доставката е извършена на 08.07.2013г. с митническа декларация за оформен внос от тази дата, самата тя – налична по делото, както и с безспорния факт, че монтирането на бойлера е осъществено без закъснение.

На същите доказателства съдът се е основал, за да направи извод за липса на забава и по отношение на позицията по т. 14 от таблицата в исковата молба.

По претенцията за неустойка за забава в доставката на съоръженията по т. 16 от таблицата – паропроводи, тръбопроводни връзки с топлофикационната система и арматура, съдът е приел, съобразявайки данните, съдържащи се в графика от 15.07.2013г., че същите е следвало да бъдат доставени на 01.05.2013г. По аналогични на гореизложените съображения по отношение на позиции по т. 7 , т. 11 и т. 14 съдът е отказал да сподели твърдението на ищеца, основано на протокола от 06.08.2013г., че доставката им е извършена на посочената дата, но съобразявайки приетите по делото приемо-предавателни протоколи от 31.05.2013г. и 05.06.2013г. и заключения на експертизи, е заключил, че доставката им е осъществена на 05.06.2013г. – със забава от 35 дни. Приел е, че за този период на забава ответникът дължи неустойка в размер на 48 074,93 лв., изчислена съгласно условията на договора. Изводът за частична основателност на този иск е мотивирал съда да разгледа направеното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла давност.Като начална дата на предвидената в чл. 111 ал. 1 б. б ЗЗД по отношение на неустойките тригодишна давност, от която тя е започнала да тече, е приел датата, на която е било изпълнено забавеното задължение – 05.06.2013г.; същата е изтекла на 05.06.2016г.,а доколкото исковата молба е подадена след този период – на 17.06.2013г. – искът е намерен за изцяло неоснователен като погасен по давност.

По претенцията за неустойка за забава в доставката по т. 24 от таблицата, пак като се е позовал на графика от 15.07.2013г. съдът е посочил, че доставката на въздушната електропроводна линия от главния трансформатор до трансформаторния разединител е следвало да бъде извършена на 31.03.2013г.По съображения за оборено твърдение на ищеца, че датата на доставка на инсталацията е 28.08.2013г., съгласно протокол за приемане от тази дата, извършено с направените от вещите лица констатации по протоколите от 24.06 – 26.06.2013г., в съвкупност с показанията на свидетеля относно мястото на доставка и съхранение на всички части от процесната турбина, съдът е приел, че инсталацията е била налична на територията на ищцовото дружество към 26.06.2013г., поради което допуснатата от ответниците забава е за период от 86 дни, за която се дължи неустойка в размер на 72 240 лв. Намерил е за неоснователно възражението на ответниците за забава на кредитора за извършване на 72-часовите проби /доколкото не е в корелативна връзка със забавата на длъжника/, но за частично основателно направеното възражение за изтекла давност. Приел е, че за начислената за периода преди 18.06.2016г. неустойка е изтекла давността, поради което е уважил иска за неустойка за периода от тази дата до 26.06.2013г. в размер на 7560 лв.

Частично е уважил съдът и исковете за неустойка за забава в доставката на елементите и съоръженията по т. т.25,26 и 27 от таблицата в исковата молба, а именно: въздушна електропроводна линия от главния трансформатор до събирателни шини, шинни и трансформаторни разединители и прекъсвач и кабелни връзки, като е приел, че ответниците са изпаднали в забава не от 31.03.2013г., съгласно твърденията на ищеца, а от 12.08.2013г. За да обоснове този си извод съдът е посочил, че срокът за доставка на тези елементи, които са били предназначени за изграждане на нова резервираща връзка между генератор №8 и шини 6кV на ГРУ, както и на второ отклонение на ТГ 9 с Тр-р 15 МVА 105/6.3 кV и кабелни въводи на шини 6.3 кV на НПМС, е бил определен въз основа на сключения между страните на 27.01.2012г. /след сключването на договора за обществена поръчка/ допълнителен протокол за промени в част „Електро“ на работния проект и с двустранно подписания график от 15.07.2013г. Позовавайки се на заключенията на вещите лица и цитираните от тях протоколи от дати 20-28.08.2013г., съдът е приел, че е налице забава по отношение на първите две позиции за периода 12.08.2013г. – 28.08.2013г., а за последната – за периода 12.08.2013г. – 20.08.2013г., за които е начислил и уговорените между страните неустойки.По тези съображения е уважил частично трите претенции, отхвърляйки възраженията на ответниците за забава на кредитора и изтекла погасителна давност.

По отношение на иска за неустойка за забава в доставката на разпределителни устройства ниско напрежение по т. 28 от таблицата в исковата молба /доколкото и тази позиция е свързана с направените с протокола от 27.01.2012г. промени в част „Електро“ и срокът за доставка е бил актуализиран в двустранно съгласувания график от 15.07.2013г./ съдът е приел, че доставката е следвало да бъде извършена на 12.08.2013г., но реално това е сторено на 20.08.2013г., за което е бил съставен приемо-предавателен протокол от посочената дата. За забавата от 8 дни съдът е определил съответния размер на неустойка и е уважил частично и този иск, отхвърляйки възраженията на ответниците за забава на кредитора и за изтекла погасителна давност.

В заключение и с оглед изведената частична основателност на исковете, съдът е разгледал, но отказал да уважи правопогасяващото възражение на ответниците за прихващане на сумите за неустойки с вземането им за остатъка от дължимо плащане /окончателно/ по договора за обществена поръчка, като е констатирал, че междувременно съдебно признатото активно вземане на ответниците към датата на постановяване на решението е било погасено чрез плащане в рамките на образувано срещу „Т. С. ЕАД изпълнително производство.

Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК и възприетото с т. 1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, общо изискване за допускане до разглеждане по същество от касационната инстанция на въззивни съдебни решения е в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК да бъдат формулирани конкретни правни въпроси, по които тя дължи да даде отговор с решението си. Въпросите следва да са от обуславящ характер, което означава да са били въведени в предмета на спора и дадените от въззивната инстанция отговори да са я мотивирали да постанови крайния резултат по спора или извършените /неизвършени от него процесуални действия да са довели именно до този резултат. Същевременно търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не могат да са хипотетични, но същевременно следва да не са от фактологично естество /отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства, с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания по чл. 280 ал. 1 т. т.1-3 ГПК. Самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване са случаите, когато съществува вероятност решението да е невалидно или недопустимо, както и при очевидната му неправилност.

По касационната жалба на „Т. С. ЕАД.

Първият и вторият от въпросите на този касатор са поставени във връзка с искането за допускане на касация по отношение на решението в частта по исковете за неустойки по т. т.6, 8, 9, 25, 26, 27 и 28 от таблицата в исковата молба. Така формулираните въпроси не осъществяват общата предпоставка за допустимост, тъй като не са били разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на делото начин, а са облечени във въпросителна форма съждения на страната за правните последици на съставен след сключването на договора частен писмен документ, кредитиран от съда като неоспорен от страните и приет по делото като писмено доказателство - актуализиран график за изпълнение на дейностите, възложени с договора. Това доказателство е обсъдено и съобразено от съда в съвкупност с останалите доказателства /заключения на вещи лица и протокол от 27.01.2012г. за частично изменение на работния проект/, възприето като удостоверяващо постигната договореност между тях за продължаване, с оглед конкретните обстоятелства, на уговорените срокове за изпълнение до други конкретно посочени за всяка дейност дати, а не като едностранно и допълнително предоставен от възложителя „нов срок за изпълнение“ в условията на настъпила забава. Несъответствието между въпросите и решаващите изводи на въззивната инстанция е достатъчно основание за отказ за достъп до проверка от касационната инстанция на въззивното решение по същество по отношение на посочените искове. Поради това настоящият състав не следва да извършва преценка за наличие на релевираната с тях допълнителна предпоставка по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, която, освен това и не е обоснована, съгласно разясненията, дадени в т. 4 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

С третия, поставен в изложението на „Т. С. ЕАД въпрос, не може да бъде предоставен достъп до касация на въззивното решение и в частта по исковете за неустойка по т. т. 7, 11 и 14 от таблицата в исковата молба, тъй като въпросът не е от правно естество, а касае правилността на мотивите в частта по тези искове, свързани с кредитирането на събраните по делото доказателства. Дори да бъде преформулиран и конкретизиран от касационната инстанция с привеждането му в съответствие с изискването на чл. 280 ал. 1 ГПК вр. мотивите към т. 1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС да бъде такъв по прилагането на закона, въпросът отново не може да бъде приет за обуславящ крайния изход на спора по отношение на тази част от въззивния акт, тъй като не кореспондира с решаващите изводи на съда. При произнасянето си съдът не е приел, че съдържанието на протоколите за приемане от 06.08.2013г., на които се позовава ищецът в твърденията си за забава на изпълнителя, е опровергано със свидетелските показания, а, че на посочената дата страните само документално са оформили предаването и приемането на стоките, но реално доставката им /за която именно са определени сроковете/ е извършена на по-ранни дати на мястото, посочено в чл. 7.1 от договора като място на доставка - на площадка на територията на възложителя, където е следвало и да бъдат монтирани в изпълнение на договорните задължения на ответниците. Този извод на съда е направен на базата не само на свидетелските показания, но и на други писмени доказателства и заключения на вещи лица, които са обсъдени от състава поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно установената практика. Предвид това сочената от касатора в обосноваване приложимост на допълнителното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК практика на ВКС е неотносима.

По отношение на частта от въззивното решение, постановена по иска за неустойка за забава в изпълнението и предаването на работния проект /по т. 2 от таблицата в исковата молба/ касаторът се е позовал на самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК. Довода си за очевидна неправилност на съдебния акт в тази му част обосновава със съображения, че придаденото от въззивния съд на графика от 15.07.2013г. значение на споразумение за частично опрощаване на последиците от вече приключила забава не само нарушава материалния закон, но и не почива на правилата на формалната логика. Тези съображения, наред с това, че не могат да обосноват приложимост на основанието по чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК, което, според формираната и постоянно поддържана практика на ВКС е налице, когато неправилността е установима непосредствено от прочита на обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт, но не и да налага преценка на доказателствата, нямат и връзка с мотивите на съда, послужили му да приеме, че предявеният иск подлежи на отхвърляне. Съдът е приел, че искът е основателен за определена част от исковия период, но е погасен по давност. При този извод, въпросът кога длъжникът е изпаднал в забава /дали от приетия от въззивния състав момент или от по-ранната твърдяна от касатора дата/ е ирелевантен, щом към датата на подаването на исковата молба /17.06.2016г./ е изтекла тригодишната давност, погасяваща вземането за цялата натрупана до датата на предаването на проекта /11.04.2013г./ неустойка.

Поради изложеното на касатора „Т. С. ЕАД следва да бъде отказан достъп до касационно обжалване на решението на апелативния съд в обжалваната от него част.

По касационната жалба на АД“Силови машини“ Руска федерация.

Първият, поставен от този касатор, въпрос е обуславящ, предвид това, че въззивното решение е постановено при повторно разглеждане на въззивната жалба след връщане на делото от Върховен касационен съд.Съгласно изр. 2 на чл. 294 ал. 1 ГПК указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона, с които се връща делото на въззивната инстанция, са задължителни за нея. Видно от данните по делото, първоначално постановеното въззивно решение по т. д.№1314/20г. по описа на САС, е било отменено с решение №50116/18.10.2022г. по т. д.№ 1247/21г. на състав на І т. о. на ВКС като неправилно, поради неправилно приложение на чл. 20 ЗЗД - извършено от въззивния съд „корективно“ тълкуване на волята на страните по правоотношението /договора за обществена поръчка/ относно уговорената в чл. 21.1.1 вр. чл. 21.1.2 неустойка за забава на изпълнителя. Касационната инстанция е приела, че релевантна за уговорената неустойка е не само забавата спрямо крайния срок на договора /какъвто извод е мотивирал въззивния съд, за да потвърди решението на първата инстанция, с което всички искове са отхвърлени, поради липса на закъснение след изтичането на срока за цялостното изпълнение на договора/, но и забавата, допусната в хода на изпълнението на отделните дейности, съобразно графика за доставка и монтаж на елементите, обхванати от предмета на договора. В този смисъл са и дадените от нея на въззивния съд указания – за съобразяване на посочения начин на тълкуване на волята на страните. Тези указания са съобразени изцяло от състава при новото разглеждане на делото, поради което противоречие с практиката на ВКС, посочена от касатора в обосноваване приложимост на хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с въпроса, липсва. Формулирайки въпроса, касаторът го отнася към оплакването му в касационната жалба, че съдът не се е произнесъл по направеното от него възражение, че неустойката не може да се претендира самостоятелно извън механизма на прихващане чрез удържане на същата от последващо плащане или от гаранцията, каквато възможност е предвидена в договора. Обстоятелството, че въззивният съд при повторното разглеждане на делото не е изложил мотиви по това възражение, не е основание за извод, че не се е съобразил с указанията на касационната инстанция, доколкото обвързващи въззивния съд указания в този смисъл няма.

Вторият и третият от въпросите на този касатор са поставени във връзка с поддържаната от него теза за липса на солидарна отговорност между двамата ответници, противно на приетото от въззивната инстанция. Първият от тези два въпроса не кореспондира с решаващите изводи на апелативния съд, който е приел, че солидарната отговорност на ответниците е възникнала по силата на сключения между тях договор за дружество по ЗЗД, с който същите са се задължили да отговарят пред възложителя „заедно и поотделно“, което е синоним на „солидарно“. Поради това с въпроса не може да се обоснове приложимост на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Вторият въпрос, по начина, по който е конкретно формулиран /непрецизно спрямо извода на съда, че извършено след сключване на договора за обществена поръчка, към който момент дружествата са се задължили солидарно към възложителя, изменение на договора за гражданско дружество, касаещо начина по който участниците в него отговарят за изпълнението, не може да бъде противопоставен на възложителя и има действие само във вътрешните им отношения/, също не може да бъде квалифициран като обуславящ. Дори да бъде прецизиран и конкретизиран с оглед този решаващ извод, разрешението му, дадено от въззивния съд не противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС,която приема принципно, че участниците в гражданско дружество не са солидарно отговорни към трети лица, с които встъпват в правоотношения, по силата на закона, но не и ако такава отговорност е предвидена в договора между тях или в договора с третото лице.

Формулираните в т. 4 от изложението на този касатор въпроси се отнасят до задълженията на въззивната инстанция при осъществяването на решаващата й дейност и са поставени във връзка с оплакването му, че при произнасянето си съставът на апелативния съд не е изложил мотиви по направеното от него възражение, че договорената неустойка не може да се претендира самостоятелно извън механизма на прихващане чрез удържане от последващо плащане или от гаранцията. Вярно е твърдението, че въззивният съд не е изложил нарочни мотиви по това възражение на страната, но това не е основание да се приеме, че е процедирал в отклонение от практиката на ВКС, касаеща задълженията му като инстанция по същество. В практиката си Върховният касационен съд приема, че липсата на произнасяне по възражение на страната от страна на въззивния съд не е основание за извод за несъобразено със закона и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК процесуално нарушение, предпоставящо допускане на касационен контрол и отмяна поради неправилност, ако то не е обусловило крайния изход на спора пред въззивния съд.

Според възприетото в т. 3 от р.І на ППВС №1/13.07.1953г. мотивите на съдебното решение следва да съдържат кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване по делото, както и необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно, като мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни, а когато по делото са събрани противоречиви доказателства, съдът следва мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не. Дадените с посоченото ППВС указания са доразвити в ППВС №7/27.12.1965г. и с т. 13 ППВС №1/10.11.1985г., където се сочи, че второинстанционният съд е длъжен да обсъди изтъкнатите от страните основания за отмяна на решението, които са във връзка с приложението на закона; че не е задължително в мотивите си съдът да излага отделно становище за всеки факт, довод или възражение на страните или за всяко едно доказателство отделно от становището си за другите такива. Достатъчно е от тях да може да бъде направен извод в насока на това, че съдът е взел предвид факта, довода или възражението, както и че е преценил съответното доказателство във връзка с останалите по делото. Тези основни постановки от практиката на Върховния съд са запазили задължителната си за съдилищата сила, като са възприети и доразвити и в практиката на ВКС – в т. см. са постановените при действието на новия ГПК определения по гр. д.№922/21г. на ІV г. о., по гр. д.№3656/16г. на ІV г. о., по гр. д.№1298/21г. на ІV г. о. и др.

Наведеното от АД“Силови машини“ възражение на практика отрича правото на ищеца да търси неустойка по съдебен ред на базата на изрична уговорка между страните и поради това по естеството си представлява възражение за недопустимост на предявените от ищцовото дружество пред съда искове за неустойка, което е основано на твърдението, че ищецът предварително /със сключването на договора за обществена поръчка/ се е отказал от посоченото субективно процесуално право. Преди всичко подобно твърдение на касатора не намира опора в клаузата на чл. 21.1.1 от договора, в която прихващането е предвидено единствено като възможност за възложителя да се удовлетвори извънсъдебно. Дори да е налице обективиран в договора предварителен отказ на страната от правото й на иск, той не може да породи правни последици, предвид противоречието на такава клауза с разпоредбата на чл. 124 ал. 1 ГПК. Разглеждането от съда на исковете за неустойка, с които е сезиран, означава, че същият ги е приел за допустими, с което на практика е намерил възражението за неоснователно. Поради това неизлагането на конкретни мотиви по това възражение не представлява процесуално нарушение, обусловило крайния изход, отстраняването на което след касиране на решението да предполага друг правен резултат.

Тъй като настоящата инстанция, при вменената й служебна проверка за вероятна недопустимост на въззивния съдебен акт /поради произнасянето му при липса на право на иск/, не констатира да е налице такава, обжалването не може да бъде допуснато не само при предпоставката на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с процесуално-правните въпроси, но и в хипотезата на чл. 280 ал. 2 предл. 2 ГПК.

Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение и в обжалваната от АД „Силови машини“ Руска федерация част.

По делото не са представени доказателства за направени от страните пред настоящата инстанция разноски, подлежащи на възстановяване от насрещните такива с оглед изхода на спора, поради което настоящият състав не дължи да се произнесе по направените искания за разноски.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№21495/29.09.2023г. на „Т. С. ЕАД срещу решение №593/28.08.2023г.,поправено с решение от 22.12.2023г. по т. д.№928/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството срещу „Абилико“АД /с предходно наименование „Риск инженеринг“/ и ОАД /ОАО/ „Силови машини-ЗТЛ /Завод за турбинни лопатки/, ЛМЗ /Ленинградски завод за метални изделия/, Електросила, Енергомашекспорт“ /АД „Силови машини“ / Руска федерация искове за заплащане на неустойка за забава за доставка на паропроводи, тръбопроводни връзки с топлофикационната система и арматура от 08.07.2013г. до 06.08.2013г.- в размер на 1 677,76 лв. /по т. 15 от таблицата в исковата молба/ и е присъдена неустойка за забава за доставка на контролно-измервателни прибори и автоматизация – за един ден – 13.08.2013г. в размер на 3279,30 лв.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №593/ 28.08.2023г.,поправено с решение от 22.12.2023г. по т. д.№928/2022г. на Софийски апелативен съд, в останалата му обжалвана от „Т. С. ЕАД част.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №593/ 28.08.2023г., поправено с решение от 22.12.2023г. по т. д.№928/2022 г. на Софийски апелативен съд, в частта, обжалвана от ОАД /ОАО/ „Силови машини-ЗТЛ /Завод за турбинни лопатки/, ЛМЗ /Ленинградски завод за метални изделия/, Електросила, Енергомашекспорт“ /АД „Силови машини“ / Руска федерация.

Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на „Т. С. ЕАД подлежи на обжалване пред друг състав на Върховен касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаване на определението.

В останалата му част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: