Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Т. Членове: Р. В. Х. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя Т. Т. по административно дело № 3524 / 2022 г. Производство по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Пазарджик против решение № 142 / 28.02.2022 г. по адм. дело № 896 / 2021 г. на Административен съд Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Ответникът по касационната жалба Г. Л., от гр. Пазарджик, чрез адвокат И. П. изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна.
С решение № 142 / 28.02.2022 г. по адм. дело № 896 / 2021 г. Административен съд Пазарджик е отменил решение № 1012 12 128 1 / 14.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № РВ 3 12 00923135 / 31.05.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване, с което е разпоредено Г. Л., от гр. Пазарджик да възстанови получено парично обезщетение поради общо заболяване при трудова злополука за периода от 17.01.2019 г. до 21.04.2019 г. в размер на 4289,89 лева и лихви за просрочие в размер на 958,91 лева. Присъдил е разноски. Приел е, че оспорените актове са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправни разпоредби основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т.3 и т.4 АПК. Решението е неправилно.
По делото е установено, че на Г. Л. са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност от ДОО по болнични листове № Е20196013719 (първичен) за периода от 14.01.2019 г. до 27.01.2019 г.; № Е20196013945 (продължение) за периода от 28.01.2019 г. до 16.02.2019 г.; № Е20196275136 (първичен) за периода от 19.03.2019 г. до 21.04.2019 г.
За посочените периоди той е заявил, че е осигурено лице с месторабота Д. Л. ЕООД, [населено място], област Пазарджик.
При извършената проверка на осигурителя контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик са установили, че 126 лица с трудови договори не са осъществявали трудова дейност, която да е основание за осигуряването им по чл. 4, ал.1, т.1 КСО за периода от месец април 2018 г. до месец юни 2019 г. Осигурителят е отказал представянето на документи.
Осигуряваните лица в предходни периоди са имали трудови договори и с други търговски дружества на едноличния собственик на капитала на Д. Л. ЕООД, [населено място]. Тези договори касаят предимно нискоквалифицирани работници, а в тях са фигурирали високи възнаграждения осигурителен доход, за който не са били внасяни осигурителни вноски. Д. Ф. Б. ЕООД, Ц.71 ЕООД, О. Л. ЕООД са работили по начина на Д. Л. ЕООД и са калкулирали големи размери на задължения към държавата от невнесени осигурителни вноски.
Отчетените количества набрани гъби, горски плодове и билки не съответстват на възможния добив, които може да набере един работник.
Липсват присъствена форма на участвалите в трудовата дейност работници, ведомости за работни заплати, от които да е видно реално заплащане на трудовото възнаграждение, позволително за добива или изкупуването на горските продукти.
Липсват данни за реално осъществявана трудова дейност от Г. Л. във връзка с заявените от него елементи по трудовото му правоотношение с Д. Л. ЕООД.
Въз основа на извършената от контролните органи на НАП ревизия и въз основа на заключенията и констатациите от извършените от контролните органи на ТП на НОИ Пазарджик проверки, на основание чл. 108, ал.1, т.3 КСО са издадени и влезли в сила задължителни предписания № ЗД 1 12 00736655 / 17.03.2020 г., съгласно които подадените по реда на чл. 5, ал.4, т.1 КСО данни за Г. Л. са били заличени.
Не могат да бъдат ценени събраните по делото гласни доказателства. За установяване на придобития осигурителен стаж нормите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) изрично изискват писмени доказателства и изключват допустимостта на свидетелските показания. Освен това показанията на свидетелката Игнатова са фрагментарни, без необходимата конкретика относно време, работно място и полаган труд при конкретен работодател.
Основателни са касационните доводи за неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО и 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО създава право на парично обезщетение за общо заболяване и майчинство вместо възнаграждение в полза на осигурените лица, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. За осигурено лице съгласно 1, ал. 1, т. 3 от ДР от КСО се счита физическото лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителните вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. 3ащитими са единствено реално възникнали трудови и осигурителни права. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. В разглеждания случай от фактическа страна е установено, Г. Л. не е извършвал реално трудова дейност, както и липсват данни за начислени и преведени осигурителни вноски за ДОО за периода, за който са служебно заличени данните по чл. 5, ал. 4 от КСО.
Налице са предпоставките по чл. 114, ал. 1 от КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице.
В горния смисъл виж решение № 3963 / 29.03.2021 г. по адм. дело № 12730 / 2020 г. на Върховния административен съд, шесто отделение; решение № 8130 / 05.07.2021 г. по адм. дело № 4627 / 2021 г. на Върховния административен съд, шесто отделение; решение № 9728 / 02.11.2022 г. по адм. дело № 2568 / 2022 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.
Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и подлежи на решаване по същество, като вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което подадената срещу актовете на пенсионните органи жалба бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на правния спор, основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съобразно предвиденото в чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което да бъде възложено в тежест на ответната страна по делото за всяка съдебна инстанция, както и сумата от 200 лева държавна такса за касационната инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 142 / 28.02.2022 г. по адм. дело № 896 / 2021 г. на Административен съд Пазарджик, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г. Л., от гр. Пазарджик срещу решение № 1012 12 128 1 / 14.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № РВ 3 12 00923135 / 31.05.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ.
ОСЪЖДА Г. Л., от гр. Пазарджик да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София, сумата от 400 лева (четиристотин лева), представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТОДОР ТОДОРОВ
секретар:
Членове:
/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ
/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН