ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382

гр. София, 30.01.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 28 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Д. М., подадена чрез назначен от съда на основание чл. 95, ал. 2 от ГПК процесуален представител адв. И. Ю. против определение № 17403 от 31.10.2024г. постановено по ч. гр. д. № 8199/2024г. по описа на Софийски градски съд.

С този съдебен акт Софийски градски съд е потвърдил определение № 20151 от 15.05.2024г., постановено по гр. д. № 44841/2022г. по описа на СРС, с което на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК производството по делото е прекратено поради идентичност на предмета и страните по спора с тези по вече образувани гр. д. № 44829/2022г. и гр. д. № 44833/2022г. и двете по описа на СРС.

Частният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди, че не е налице пълен идентитет между предходните граждански дела и настоящото дело, тъй като първите са образувани по друга негова жалба срещу Прокуратурата на Р. Б. основана на други оплаквания, че двете искания за възобновяване на наказателното производство са подадени на различни основания, независимо, че периодът на увреждането и размерът на претенциите е идентичен. Отправя искане обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му.

В изложение към частната жалба твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, по въпроса за задълженията на съда съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 от ГПК да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства от които произтича спорното право, така че да реши делото според точния смисъл на закона. По този въпрос твърди противоречие с решение № 9 от 25.03.2014г. по гр. д. № 3700/2013г. на ВКС, I ГО и ППВС № 4/1968г. и едновременно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото допускането му до касационно обжалване би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Частният жалбоподател се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното определение

Ответникът по жалбата Прокуратурата на Р. Б. надлежно уведомена, не е представила отговор по нея.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приел за установени следните факти: предмет на разглеждане в производството пред СРС е осъдителен иск, предявен от Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Р. Б. за присъждане на сума в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода от 31.08.2020г. до 02.08.2022г., причинени от противоправно поведение на ответника в нарушение на правото на ЕС и актове на ООН, изразяващо се в бездействие по подадена от ищеца жалба вх. № PR202007052944/04.09.2020г. с искане за възобновяване на КНОХД 1018/2019г. по описа на ВКС, поради това, че е осъден по непредявени обвинения, неотразени в обвинението по пр. пр. 431/2013г., в причинна връзка с което ищецът търпи болки и страдания.

От изискани и приети по делото справки, приел за установено, че пред СРС са образувани още две дела – гр. д. № 44829/2022г. по описа на СРС, образувано по искова молба на Е. М. с вх. № 172974/18.08.2022г. за ангажиране на отговорността на ПРБ за бездействие по негова жалба № 6768/28.09.2020г. и гр. д. № 44833/2022г. по описа на СРС, образувано по искова молба с вх. № 17296/2022г. за ангажиране отговорността на същия ответник за бездействие по негова жалба № 86175/2020г. до Главния прокурор на Републиката, с всяка от които е предявен иск за вреди от противоправно бездействие на ответника, изразяващо се в неизвършване на действия по искане за възобновяване на КНОХД № 1018/2019г. на ВКС, по което дело ищецът е незаконосъобразно осъден. Установил, че исковите молби са основани на същите обстоятелства за бездействие на прокуратурата, нарушаващи описани норми на правото на ЕС, с което са му причинени болки и страдания. Установил е, че делата са висящи, във фазата на съдебното дирене.

При съпоставка между предмета и страните по настоящото и описаните дела приел, че се установява пълен субективен и обективен идентитет – налице са няколко образувани и висящи понастоящем дела, по които страните са идентични и които имат един и същ предмет – обезщетяване на търпени от ищеца неимуществени вреди от бездействие на прокуратурата по отделни жалби на ищеца да възобнови приключило наказателно производство, по което ищецът е осъден на лишаване от свобода с влязла в сила присъда по неповдигнато обвинение, което бездействие се твърди, че съществено нарушава правото на ЕС в различна продължителност на периодите от време, но за цялото вземане за обезщетение, а не за отделни негови части. С оглед пълното съвпадение по твърдения в исковите молби по тези дела на правопораждащите вземането факти, заключил, че предмет на тези производства е едно и също субективно материално право. Разликата в номерата на подаваните от ищеца множество жалби, цитирани в отделните исковите молби приел, че не променя извода за идентичност между делата, доколкото съдебно предявеното право е все за бездействие по искане за възобновяване на едно и също дело, което е защитимият интерес, без значение колко пъти това искане е направено пред органа. При идентично фактическо основание и искане, приел, че делата са идентични, поради което по-късно заведеното подлежи на прекратяване на основание чл. 126 от ГПК.

За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК, съдът съобрази следното:

Правният въпрос за задълженията на съда съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 от ГПК да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства от които произтича спорното право е съществен за всеки граждански спор и обуславящ решаващата правна воля на съда по всяко дело. Въпросът в случая е поставен в подкрепа на единственото оплакване, че за да обоснове положителен извод за наличие на предпоставките на чл. 126 от ГПК, въззивният съд не е съобразил, че предходните две дела по описа на СРС имат за предмет бездействие на ПРБ по друга жалба на ищеца, с друг вх. номер, основана на други, различни оплаквания, без да е изследвал съдържанието на двете искания отправени до Прокуратурата на РБ. Оплакването е неотносимо към мотивите, залегнали в основата на обжалваното определение. За да достигне до решаващ правен извод, че е налице обективен и субективен идентитет между изследваните три дела, въззивният съд споделил като обосновани мотивите на първоинстанционния съд, че от съдържанието на исковите молби, инициирали всяко от делата се установява, че същите са основани на идентични по съдържание фактически основания и искания – по отделни искания /жалби/ на ищеца, Прокуратурата на РБ е противоправно бездействала и не е предприела действия по възобновяване на КНОХД № 1018/2019г. на ВКС, по което дело ищецът е незаконосъобразно осъден по неповдигнати обвинения, от което бездействие в различна продължителност от време, стартирана от датата на всяко отделно искане ищецът понесъл неимуществени вреди на стойност 20 000 лева. Съдът не е изследвал идентичността или различието в съдържанието на отделните подадени от ищеца жалби до ПРБ, защото тяхното съдържание не е изтъкнато като различно в обстоятелствената част на всяка от отделните искови и е ирелевантно за преценката по чл. 126 от ГПК. Релевантно значение за преценката за прекратяване при висящ процес по чл. 126 от ГПК имат фактическите основания и петитум, изложени от ищеца в исковите му молби инициирали висящите дела. Именно с извод за идентичност на последните, съдът достигнал до решаващ извод, че по-късно заведеното дело, което в случая е настоящото, следва да се прекрати служебно. Ето защо правният въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната и друга практика на ВС на ВКС, нито разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не са налице съответно допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, които в съвкупност обосновават приложно поле на касационно обжалване, поради което такова не следва да се допуска.

Не са налице и предвидените в чл. 280, ал. 2 от ГПК основания за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция при необходимост от проверка евентуалната валидност или допустимост на обжалвания съдебен акт, както и твърдяната очевидна неправилност на същия по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Обжалваното определение не е очевидно неправилно, тъй като от съдържанието му не се констатира превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че по делото не са установени основания за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, поради което такова не следва да се допуска.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17403 от 31.10.2024г. постановено по ч. гр. д. № 8199/2024г. по описа на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.