ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432

Гр.София, 03.02.2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева ч. г.д. N.73 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. Т. срещу определение №.1703/16.12.24 по ч. г.д.№.1070/24 на ОС В. Т. с което е потвърдено опр.№.455/29.10.24 по г. д.№.774/24 на РС В. Т. за прекратяване на производството по делото и връщане на

на исковата молба.

Постъпила е частна касационна жалба от К. Г. Т., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.

Прокуратурата на РБ не взема становище.

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК вр. с чл. 274 ал. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:

С обжалвания акт е прието, че първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ - с оглед изложението в исковата молба се касае за обезвреда на вреди, претърпени вследствие нарушаване на разумната продължителност по прокурорска преписка №.003909/24 на ВТРП, приключила с краен акт - влязло в сила постановление, с което е отказано образуването на досъдебно производство по подаден на 5.06.24 сигнал от ищеца /с постановление от 07.06.24 на прокурор от ВТРП е отказано образуването на досъдебно производство по прок. преписка №.003909/24 на ВТРП (тъй като не са налице изначално данни и твърдения за извършено престъпление от общ характер, нито е налице друго основание за намеса на прокуратурата), то е потвърдено с постановление от 08.07.24 по прок. преписка №.2183/24 на ВТОП и последното не е било обжалвано и е влязло в сила-видно от писмо-съобщение от 10.12.24 на ВТОП/. Посочено е, че съгласно чл. 8 ал. 2 ЗОДОВ гражданите/юридическите лица имат право на иск по реда на чл. 2б ЗОДОВ по приключени производства само при проведена административна процедура и непостигане на споразумение по реда глава трета „а“ от ЗСВ; постигането, респективно непостигането на споразумение в рамките на административната процедура по ЗСВ, е възможност, предоставена от законодателя само при разглеждане на депозирано заявление по същество, което предполага неговото подаване в установения преклузивен шестмесечен срок по чл. 60а ал. 4 от ЗСВ; след като в чл. 8 ал. 2 ЗОДОВ е посочена предпоставката „изчерпана административна процедура“, то това означава започнала такава и приключила с акт по чл. 60е ЗСВ - с отхвърляне на заявлението като неоснователно или с определяне размер на обезщетение и предложение за сключване на споразумение със заявителя за изплащането му, както и че провеждането на тази процедура и непостигането на споразумение по нея е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск по чл. 2б ЗОДОВ; при всички случаи се изисква акт на министъра на правосъдието; противното би означавало да се даде възможност на лицата при нередовно заявление и неговото връщане от компетентния орган да прибягват директно до производство по реда на чл. 2б ЗОДОВ. В случая ищецът не твърди, а в частната жалба не посочва, да е участник - а и не е бил участник в процедура за обезщетяване, по която не е постигнато споразумение. При тези обстоятелства е намерено, че, поради липса на положителната процесуална предпоставка за предявяване на иск, последният е недопустим и производството правилно е било прекратено.

Касаторът се позовава на основанията по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК и чл. 280 ал. 1 т. 1-т. 3 ГПК във връзка с въпросите:1.“че по арг. от чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ е обусловена от предходно провеждане на административна процедура по реда на глава трета „а“ от ЗСВ и липса на постигнато споразумение“; 2. „Отказът на Прокуратурата на РБ да започне разследване, при въведени от законодателя ограничения на чл. 213а НПК за обжалване, може ли да се счете за отказ от правосъдие, а от там правната квалификация на иска по чл. 49 от ЗЗД или е, и ли може да се квалифицира по чл. 2в от ЗОДОВ за нарушение на ПЕС?“; 3. „Съобразно застъпеното в мотивите на опр. по ч. гр. п.№.529/14 на ВКС, ГК, І ГО, по висящи, приключили проверки по реда на чл. 145 от ЗСВ, иск с правна квалификация по специалния закон по чл. 2б от ЗОДОВ допустим ли е, с оглед на това, че Прокуратурата на РБ осъществява общ надзор за спазване на законността, който не е скрепен със съответни срокове, а се дължи перманентно?“; 4. „Каква е правната квалификация на иска против ПРБ, в случаите на приключили проверки, по които са постановени откази да се образува досъдебно производство, който не подлежат на съдебен контрол по чл. 213-213а от НПК, с оглед на това, че Прокуратурата на РБ осъществява общ надзор за спазване на законността, който не е скрепен със съответни срокове, а се дължи перманентно?“.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл. 280 вр. с чл. 274 ал. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице.

Цитираните в първи въпрос разпоредби са ясни /чл. 8 ал. 2 ЗОДОВ изрично предвижда, че гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета а от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение/ и по тях вече е формирана практика на ВКС, в това число задължителна /реш.№.210/15.06.15 по г. д.№.3053/14, ІІІ ГО, опр.№.10/ 05.01.18 по г. д.№.2643/17, ІІІ ГО, опр.№.141/11.04.22 по ч. г.д.№.1069/22, ІV ГО, опр.№.84/9.01.24 по г. д.№.1124/23, ІІІ ГО, и др./, която настоящият състав споделя. В същата е изяснено, че изчерпана административна процедура по смисъла на закона означава започнала и финализирана с акт по чл. 60е ЗСВ, който административен акт може да бъде позитивен (благоприятстващ) или негативен (неблагоприятстващ) за лицето, подало заявление за обезщетение; когато министърът на правосъдието, респ. оправомощено от него лице, откаже да разгледа заявлението - било като подадено след срока по чл. 60а ал. 4 ЗСВ или поради неотстранена в указан срок друга нередовност, редът за защита на лицата е чрез обжалване по реда чл. 197 АПК; предвиждането е исковият ред по приключени производства, каквото е процесното /а не по висящи/, да се прилага само след изчерпване на административната процедура - ако се отрича правото на обезщетение по същество или не се стигне до споразумение с държавата по обезщетението, а не когато ищецът не прибегне до тази процедура или поради своята небрежност я компрометира с нередовно или просрочено заявление. Въззивният съд не се е отклонил от така установената практика, а я е съобразил. Изрично е посочил, че в случая няма твърдения, данни и доказателства К.Т. да е инициирал производство по реда на глава трета „а“ от ЗСВ. Евентуална неправилна преценка в същото на органа - министър на правосъдието, респ. оправомощено от него лице, да откаже да разгледа заявлението - било като подадено след срока по чл. 60а ал. 4 ЗСВ, поради неотстранена в указан срок друга нередовност или поради становището му, че по отношение на лицето липсва активна легитимация и то не е оправомощено да претендира обезщетение по този ред, се контролира по реда на обжалване съгласно чл. 197 АПК - пред административен съд. По този начина страната може да упражни правото си на защита и й е осигурен достъп до съд във връзка с твърдяното от нея право на обезщетяване по чл. 2б ЗОДОВ на тази фаза от производството. В случая това право на защита не е било изчерпано – не е била инициирана въобще процедура по глава трета „а“ от ЗСВ, поради което и, с оглед установените в закона предпоставки за допустимост, исковата молба е намерена за недопустима предвид липса на положителна процесуална предпоставка. С оглед на изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Останалите въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка; те представляват общотеоретични питания към касационната инстанция, а не въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд. Предвид изложеното същите са неотносими към решаващата воля на съда, не съставляват годно общо основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК и не могат да обусловят допускане до касационно обжалване при условията на тази разпоредба.

Доколкото е релевирано оплакване за очевидна неправилност /чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК/, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са ясни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Предвид изложеното не е налице и хипотеза на чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.1703/16.12.24 по ч. г.д.№.1070/24 на ОС В. Т.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: