ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424

Гр. София, 03.02.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №44/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 248 и чл. 251 ГПК.

Образувано е по молба вх. №20006/20.11.2024г. от П. А. П., чрез адв. А.Т., съдържаща искане за допълване на постановеното по делото решение №656/05.11.2024г. в частта за разноските, като му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред касационната инстанция и останалите две инстанции с оглед изхода на делото.

Подадена е и молба вх. №20259/22.11.2024г. лично от П. П., съдържаща искане за тълкуване на решение №656/05.11.2024г. в частта за разноските, тъй като според молителя не била ясна волята на съда относно разноските, дължащи му се съобразно отхвърлената част от исковата претенция, евентуално – прави искане за допълване на решението, като му се присъдят разноски.

Ответната по молбите страна – Р. Де Ф. С., чрез пълномощника си адв. Ал. К., чрез подадения писмен отговор оспорва тяхната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата за допълване на решението е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице.

Разгледана по същество молбата е частично основателна.

Касационното производство е приключило с постановен по реда на чл. 290 ГПК съдебен акт, с който допуснатото до касационно обжалване въззивно решение, частично отменящо, и частично потвърждаващо решението на първостепенния съд, частично е отменено, като предявеният лично от Р. Де Ф. С. срещу П. А. П. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е уважен за сумата от 5 000 лв., и е отхвърлен за горницата до претендирания размер от 10 000 лв.

При направено искане за разноски, съгласно чл. 81 ГПК съдът се произнася във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Когато ВКС се произнесе с решението си по същество на спора и промени въззивното решение, той следва да се произнесе по всички своевременно направени от страните претенции за разноски, направени и пред трите съдебни инстанции. Според общия принцип, залегнал в разпоредбите на чл. 78 ГПК, разноските за производството се присъждат съобразно крайния изход на спора по делото. В настоящия случай, доколкото предявеният иск е уважен от касационната инстанция частично – за сумата от 5000лв. от общо предявената сума 10 000 лв., то съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и, ал. 3 ГПК на страните не се присъжда пълния размер на направените от тях разноски в производството пред трите инстанции, а съразмерно - съответно на уважената част от иска - на ищеца, и на отхвърлената част от иска - на ответника.

Като констатира, че е пропуснал да се произнесе относно разноските, претендирани от ответника по касационната жалба, настоящият състав намира, че е налице основание за допълване на постановеното решение №656/05.11.2024г. по неговите своевременно направените и основателни искания. Във всяка от трите съдебни инстанции молителят /ответник по иска и по касационната жалба/ е представил договори за правна помощ и съдействие, с договорено възнаграждение на пълномощника му адв. А. Т. в размер на 1 500 лв. - за първа инстанция, 2 000 лв. - за втора инстанция и 5 450 лв. - за процесуално представителство по настоящото касационно дело. Във всички договори, датирани и двустранно подписани, са посочени страните, предмета на услугата - процесуално представителство пред съответната инстанция, размера на договореното възнаграждение, с изрично отбелязване, че конкретният размер на договореното възнаграждение е изплатен в брой. Съгласно т. 1 на ТР №6/06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС вписването за направено плащане на адвокатското възнаграждение в договора за правна защита и съдействие има характера на разписка и представянето му е достатъчно за доказване, че разходът е извършен. Договорите и списъците по чл. 80 ГПК са представени в съответната инстанция преди даване ход на устните състезания.

По изложените съображения молбата по чл. 248 от ГПК следва да бъде уважена. При съобразяване на изхода на делото с оглед постановеното от настоящия състав окончателно решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред трите съдебни инстанции съобразно отхвърлената част от иска. За първата инстанция ответникът е поискал и доказал разноски в размер на 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение, от които следва да му бъдат присъдени такива в размер на 750 лв. За въззивната инстанция от направените от П. П. разноски за адвокат в размер на 2 000 лв. следва да му се присъдят 1000 лв. Настоящият състав намира за основателно направеното в проведеното на 24.10.2024г. открито съдебно заседание от пълномощника на ищцата Р. С. възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение на насрещната страна за представителство пред ВКС. Като взе предвид обема на извършената правна работа от процесуалния представител на молителя и фактическата и правна сложност на спора, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и с оглед отхвърлената част от иска, размерът на разноските за адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция следва да намали до сумата от 1 000 лв.

Настоящият съдебен състав намира искането за тълкуване на съдебното решение по реда чл. 251 ГПК за неоснователно. Тълкува се онова съдебно решение, което е неясно и не може да бъде точно разчетена волята на съда. Предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, обуславящи двусмислието на съдебния акт, и съдържащи се в неговия диспозитив. В настоящия случай с решението си касационният съд се е произнесъл относно отговорността за направените от касатора-ищец разноски съразмерно с уважената част от исковата претенция и ясно е посочил правнозадълженото лице, означен е размерът на присъдените суми и лицето, на което следва същите да бъдат платени. Липсва обаче произнасяне относно претендираните от ответника по делото /настоящ молител/ за възмездяване разходи за адвокатско възнаграждение в производството пред трите съдебни инстанции съобразени с окончателния изход на правния спор. Този пропуск на съда не може да бъде ревизиран в производството по реда на чл. 251 ГПК, а в това по чл. 248 ГПК. Ето защо молбата за тълкуване на постановеното по настоящото дело решение следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК решение №656/05.11.2024г., постановено по гр. д. №44/2024г. на ВКС, I г. о. както следва:

ОСЪЖДА Р. Де Ф. С., [дата на раждане] год. в Б., [населено място] Л. [ЕГН] да заплати на П. А. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] сумата от 2 750 /две хиляди седемстотин и петдесет/ лв., представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. А. П. за тълкуване на решение №656/05.11.2024г., постановено по гр. д. № 44/2024 г. на ВКС, I г. о.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: