Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Т. Членове: РОСЕН ВА. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя Т. Т. по административно дело № 3534 / 2022 г. Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. И., от гр. Карлово, област Пловдив против решение № 150 / 28.01.2022 г. по адм. дело № 2300 / 2020 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), чл. 2, т.10, б.“а“ от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез юрисконсулт Панов изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 150 / 28.01.2022 г. по адм. дело № 2300 / 2020 г. Административен съд - Пловдив е отхвърлил оспорването по жалба на Н. И., от гр. Карлово срещу решение № Ц2153 - 15 - 145 / 31.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер] / Протокол № 2140 - 15 - 478 / 16.07.2020 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Приел е, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно.

По делото е установено, че пенсионните органи са отказали отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б КСО, тъй като заявителката Илиева не е имала изискуемите се 15 години осигурителен стаж от втора категория. Зачетен и е стаж от втора категория за периода 11.07.1985 г. - 31.12.1999 г., придобит на длъжностите „работник по производство на каучукови изделия“, „вулканизатор“ и „пресьор на каучукови изделия“. Общият осигурителен стаж, придобит при втора категория труд за жалбоподателката е в размер на 14 години, 05 месеца и 20 дни.

Спорен между страните по делото е стажът за периода 01.01.2000 г. - 23.04.2001 г., положен при осигурител „ВМЗ“ ЕАД - Сопот в цех и участък за вулканизация, на длъжност „пресьор на каучукови изделия“ и шифър на заеманата длъжност по НКТП - 8211.

Съгласно чл. 2, т.10, б. а“ НКТП от втора категория при пенсиониране е трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на цех включително, заети непосредствено в производството на: хлор и хлорни производни (включително избелващи препарати); хлорна вар; натриева основа; соди; сярна киселина; фосфорна киселина; азотна киселина; амоняк; серовъглерод; азотни и фосфорни торове; карбамид; катализатори за торовите, органичните производства и нефтопреработването; пигменти и багрила; синтетични багрила; анилин; нитробензол; диметилсулфат; карбамидформалдехидна смола; антипиретици; натриев триполифосфат; дикалциев сулфат; фосфорни соли; амониев нитрит; нейоногенни повърхностноактивни вещества; метилметакрилат; капролактам; циклохексанон; изкуствени влакна; пестициди; външни и пневматични гуми и ремъци.

В длъжностната характеристика на Н. И. за спорния период не се съдържат данни за производство на външни и пневматични гуми и ремъци. Стажът до процесния е бил признат от втора категория за същата длъжност на основание т.42 от ПКТП (отм.), в която изрично са фигурирали длъжностите „пресьор на каучукови изделия“ и „дозировач на твърди суровини за производство на каучукови смеси“.

Приетата по делото експертиза е дала заключение, в което детайлно е бил изследван технологичния процес, химичните вещества с вредно въздействие и условията на труд за процесната длъжност като е прието, че вредните въздействия при полагания труд и тези при производството на външни и пневматични гуми и ремъци и дозиране на каучукови смеси са едни и същи по отношение на изходната суровина (каучукови смеси от различни марки), технологичният процес (подготовка на каучуковата смес за вулканизиране, изпълнение на процеса на вулканизиране), механична обработка и произтичащите от това условия на труд и характеристики на работната среда.

Заключението на експертиза е компетентно изготвено, но то не обосновава изводите за категоризиране на труда от втора категория предвид различията между ПКТП (отм.) и НКТП при уредбата на процесната материя след 01.01.2000 г.

При прилагане нормата от чл. 2, т.10 НКТП административният съд точно е съобразил, че в действащата нормативна уредба липсва разпоредба аналогична на т.67 ПКТП (отм.) за причисляването на труда към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, ако работата е свързана със същата вредност и тежест.

Съгласно чл. 69б, ал.2 КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.

Към датата на подаване на заявлението Илиева не е отговаряла на изискването за минимално изискуем осигурителен стаж, придобит при условията на труд от втора категория, поради което законосъобразно пенсионните органи са отказали отпускането на ЛПОСВ по чл. 69б, ал.2 КСО.

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.

Предвид изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150 / 28.01.2022 г. по адм. дело № 2300 / 2020 г. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Н. И., от гр. Карлово, област Пловдив да заплати на Националния осигурителен институт гр. София сумата от 100 (сто) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. В. п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН