ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 333

София, 03.02.2025 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучковаслед като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 909 по описа на ВКС за 2024г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.Р. Р. от АК - Плевен съвместна касационна жалба на ответниците С. Д. и И. Д. срещу решение № 353/14.12.2023г. по възз. т.д.№ 513/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 68/13.03.2023г. по гр. д.№ 143/2022г. на ОС - Шумен за осъждането им да заплатят солидарно на „Колект БГ“ ЕАД, [населено място], произтичащото от сключения с „Ю. Б. АД договор за банков кредит от 17.03.2008г. цедирано парично вземане в общ размер от 80 000лв., представляващо сбор от главница и договорна лихва, ведно със законната лихва.

В касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост и за неправилност - основания за касационно обжалване по т. 2 и т. 3 на чл. 284 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на иска. Претендират се за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са въведени едновременно основанията по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е след изтичане на преклузивния срок по чл. 127, ал. 2 ГПК и изтичане на указания от съда срок с доклада по чл. 146 ГПК страната-ищец да представя писмени доказателства и същите да бъдат приети от съда без да е доказана хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК?

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават, и доказателствата за тях?

3. Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и възнаградителна лихва по погасителни вноски по договор за банков кредит?

4. При въведено оплакване с въззивната жалба относно правилността на събрано доказателство от първа инстанция, вследствие на което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, следва ли въззивният съд да допусне доказателствено искане, направено в първото съдебно заседание по въззивното производство?

5. В хипотезата на наличие и на др. обстоятелства/ чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК/, когато съдията в хода на развилото се съдебно производство чрез действията си не внушава безпристрастност и не е възприеман като такъв от страните, при направено мотивирано искане за отвод – следва ли то да бъде уважено? Кои са критериите - обективни и/или субективни/ усещането на страните/ за това дали съдът действа безпристрастно? Какъв е порокът на съдебното решение, ако е постановено от съдебен състав, за който може да се направи обосновано предположение, че с действията си е разколебал/дал повод за съмнения в своята безпристрастност?

6. Допуснато ли е съществено процесуално нарушение от въззивния съд, който не уважи искане за срок, в който да бъде предоставена писмена защита?

7. Налични ли са основания за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за въззивен съдебен състав с оглед изложените оплаквания във въпрос 6 от настоящото приложение, доколкото за доверителите е създадено убеждението, че въззивният съдебен състав е предубеден и с действията си не внушава безпристрастност?

Въведено е и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

В подадения чрез пълномощник адв. К. К. от АК - Варна ответникът по касационната жалба „Колект БГ“ ЕАД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл. 288 ГПК, приема следното:

Първоинстанционното производство, гр. д.№ 143/2022г. на ОС - Шумен, е образувано на 08.01.2022г. по предявения частичен осъдителен иск от „Колект БГ“ АД, с предходно наименование „Свети Г. груп“, [населено място], против С. Д. и И. Д., за вземане, което произтича от сключения между ответниците и „Ю. Б. АД договор за потребителски кредит от 17.03.2008г. и цедирано на ищеца, за главница в размер на 65 000лв. и договорна лихва в размер на 15 000лв. за периода 17.03.2008г.-16.02.2021г., част от общо вземане в размер на 267 318лв., представляващо сбор от главница в размер на 140 398.26лв., лихви в размер на 117 920.98лв. за периода 17.03.2008г.-27.03.2020г., разноски в размер на 2459.12лв. и законната лихва върху главницата от 27.03.2020г. до 01.04.2022г. в размер на 78лв., ведно със законната лихва върху тези суми от завеждане на делото до окончателното изплащане.

С подадените в срок ОИМ ответниците са релевирали следните възражения: че не са уведомени за извършените цесии на вземанията на банката по процесния договор; че липсва яснота как е формирана претендираната главница падежирали и непадежирали вноски по размер, период и компоненти в съдържанието; за нищожност на приложените допълнителни споразумения към договора, предвид на това, че с тях към размера на редовната главница са прибавени просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва; за нищожност, на осн. чл. 143, т. 9, 10, 11, 12,14 и 18, вр. с чл. 146 ЗЗП, на клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 3, ал. 1, ал. 3 и ал. 5, чл. 6, ал. 2 и ал. 3, чл. 7, ал. 2 и чл. 23 от договора, с доводи, че кредитът реално е отпуснат в лева, а не в швейцарски франкове, която валута служи само за изчисленията и се ползва виртуално, а размерът на кредита по договора е 90 000лв.; за нищожност на договора за цесия от 09.04.2008г. за прехвърляне на вземането на „Б. Р. С.“ АД, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, като абсолютно симулативен, както и възражение за погасителна давност.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ответниците срещу първоинстанционното решение, с което предявеният частичен осъдителен иск е изцяло уважен. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че кредитът е предоставен в швейцарски франкове и в същата чуждестранна валута е възникнало договорното задължение на кредитополучателя, и е неоснователно възражението за нищожност, поради неравноправност, на постигнатата в т. см. оспорена от ответниците договорна клауза на чл. 1, ал. 1, касаеща основния предмет на договора, тълкувана от въззивния съд във вр. с договорните клаузи на чл. 2, ал. 1 и ал. 3. Споделен е изводът, че са нищожни, като неравноправни, оспорените договорни клаузи на чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1. Прието е, че договорът може да се прилага и изпълнява и без тях, тъй като се запазват съществените задължения на страните по договора. Като последица от нищожността на посочените договорни клаузи съставът на въззивната инстанция е намерил, че извършените плащания до датата на превалутиране по анексите следва да се изчислят в равностойността в швейцарски франкове по първоначално определения курс „купува“ на швейцарския франк към лева в датата на усвояване на кредита. Като е споделил извода, че са нищожни, като неравноправни, оспорените договорни клаузи на чл. 3, ал. 5 за автоматично едностранно изменение на лихвата, въззивният съд е приел, че задълженията по кредита следва да се определят според първоначално уговорения лихвен процент. Споделен е и изводът за нищожност на допълнителните споразумения, поради което е прието, че в отношенията между страните следва да се прилага договорът, независимо от наличието на неравноправни клаузи в него. Въззивният състав е приел, че цесията е съобщена на длъжниците с връчване на поканата за предсрочна изискуемост и с исковата молба. Наред с това е посочил, че длъжниците са знаели за прехвърляне на вземанията, тъй като допълнителните споразумения са сключени с цесионера. Въз основа на заключението на ССЕ пред първоинстанционния съд е установен общият размер на заплатените суми в изпълнение на задълженията по договора - 8595 швейцарски франка/ 11 282.25лв./, както и остатъчния размер на договорните задължения в швейцарски франкове към датата на ИМ -08.04.2022г., без да се вземат предвид сключените допълнителни споразумения и без приложение на изменението на лихвения процент. В обжалваното решение е възприет изводът на първоинстанционния съд, че давността на поетото от ответниците главно задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи е започнала да тече от настъпване на предсрочната изискуемост и не е изтекла до подаване на ИМ.

На въведените от касаторите доводи и при служебната проверка, за която касационният съд не е ограничен от въведените от касатора основания, настоящият състав не намира да съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо. Не е налице нередовност на ИМ по см. на чл. 127 ГПК, тъй като претендираното парично вземане е надлежно индивидуализирано по компоненти, период и размер, посочено е и цялото вземане, от което то е част, и са изложени са обстоятелствата, на които се основава искът. Въведените доводи от касаторите за постановяване на решението при наличие на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК не могат да обосноват недопустимост на решението. В мотивите на ТР № 1/2023г. на ОСГТК е констатирано, че във всички актове, цитирани в определението по чл. 292 ГПК, се приема, че незаконосъобразният отказ на съда да се отведе на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на решението. Касаторите не обосновават как се отразява на допустимостта на решението това, че по исковата молба е образувано гражданско дело, а по въззивната жалба е образувано въззивно търговско дело. Настоящият състав намира, че са налице всички положителни и отсъстват отрицателни процесуални предпоставки за развитие на въззивното производство и за постановяване на обжалваното решение.

Касаторите не обосновават приложното поле на въведеното основание за директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Изведена от съдебната практика на касационната инстанция, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК насочва към особено съществени пороци на обжалвания въззивен акт, установими обективно и пряко от мотивите му, без извършване от касационния съд на проверка по същество. Очевидна неправилност по см. на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК би била налице при постановяване на въззивния акт в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното съдържание, при прилагане на несъществуваща или отменена норма или грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност не е тъждествена с общите основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК. В случая от мотивите не се констатират поддържаните тежки пороци на обжалвания акт. Изложените конкретни доводи касаят правилността на обжалваното решение по см. на чл. 281, т. 3 ГПК.

Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до обжалване по въпрос № 3, който е значим за крайния изход на спора в смисъла, изяснен в т. 1 на ТР № 1/2009г., за проверка дали даденото по него разрешение съответства на ТР № 3/2022г. на ОСГТК на ВКС.

По останалите въпроси, които са процесуални, съдът по необходимост ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК.

Тъй като касаторите са освободени от внасянето на ДТ, делото следва да се докладва на председателя на I т. о. за определяне на дата за разглеждане в открито заседание с призоваване на страните.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на решение № 353/14.12.2023г. по възз. т.д.№ 513/2023г. на Софийски апелативен съд.

Делото да се докладва на Председателя на I т. о. за определяне на дата за разглеждане в открито заседание с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: