ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 485
гр. София, 04.02.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети януари двехиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 4852/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 307 и сл. 309 ГПК.
Образувано е по две молби от „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД чрез пълномощник адв. И. А., за отмяна на определения и решение на ВКС, І г. о. по гр. д.№ 3118/2022 г. на ВКС, І г. о., така : 1/ молба за отмяна вх. № 504237 от 24.10.2023 г. на определение № 50138/05.07.2023 г. по чл. 288 ГПК и последващото го определение № 50060/25.09.2023 г. по чл. 250 ГПК, и 2/ молба за отмяна вх. № 500519/06.03.2024 г. на решение № 50083/06.02.2024 г. по чл. 290 ГПК.
С първата молба и уточненията към нея, се твърди и за двете определения наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - ново доказателство, а именно ПУП-ПРЗ за процесния имот и становище на общ.Варна по заявление по чл. 4 ЗУЕС, които не са били събрани в приключилото производство по причини, различни от процесуална небрежност на страната, но нуждата от които възникнала от прочита на определението на ВКС по чл. 288 ГПК, в резултат на което въззивното решение е влязло частично в сила. Изложени са и мотиви, обосноваващи молбата.
С първата молба е направено е и евентуално искане за отмяна отново на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и по същите съображения, и на влязлото в сила, в резултат на постановените определения по чл. 288 ГПК и чл. 250 ГПК, въззивно решение № 397/30.03.2022 г. по в. гр. д.№ 2618/2021 г. на ОС-Варна в частта, в която предявеният срещу молителя иск по чл. 109 ЗС е бил частично уважен. Направено е и искане за образуване на тълкувателно дело, респ. за спиране на гр. д.№ 3118/2022 г. на ВКС.
По първата молба, насрещните страни-ищци в производството А. А. М., А. А. М.-чрез законен представител Л. М. М., и Ю. Н. Ц., с писмен отговор чрез общия си пълномощник адв.П. С., я оспорват като недопустима, съответно искането за образуване на тълкувателно дело намират също за недопустимо. Искат да се прекрати производството по тази молба, претендират се разноски само от Ю. Ц..
С втората молба за отмяна (подадена след постановяване от ВКС на решение по чл. 290 ГПК в резултат на частично допускане касационно обжалване с горепосоченото определение по чл. 288 ГПК на въззивното решение № 397/30.03.2022 г. по в. гр. д.№ 2618/2021 г. на ОС-Варна в частта, в която искът по чл. 109 ЗС е бил частично отхвърлен), се твърди наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, аналогично на първата молба-същите нови доказателства а именно ПУП-ПРЗ за процесния имот и становище на общ.Варна по заявление по чл. 4 ЗУЕС, и същата обосновка, както и се сочи и на още едно ново доказателство - постановление № 1308/2023 от 12.12.2023 г. на РП-Варна, относимо към приетото по делото заключение на вещото лице О..
По втората молба за отмяна, насрещните страни-ищци в производството, не са взели становище в срока по чл. 306 ГПК.
Видно от разпореждането за образуване на настоящето дело, по подадена от Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД трета молба за отмяна вх.№ 23973/04.12.2023 г. на въззивното решение № 397/30.03.2022 г. по в. гр. д.№ 2618/2021 г. на ОС-Варна е образувано самостоятелно производство по чл. 307 ГПК.
Молбата за отмяна на определенията на ВКС по гр. д.№ 3118/2022 г. , а именно определението по чл. 288 ГПК и определението по чл. 250 ГПК, с което е отказано допълване на определението по чл. 288 ГПК, е недопустима. С Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че на отмяна по реда на чл. 303 и чл. 304 ГПК подлежат само влезли в сила съдебни актове, с които се разрешава материалноправен спор по същество. Този правен способ се прилага само към съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, така и към определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В случая предмет на исканата отмяна с първата молба не е съдебен акт от категорията на горепосочените, определението по чл. 288 ГПК и това по чл. 250 ГПК във връзка с първото, не се ползват със сила на пресъдено нещо, тъй като не разрешават материалноправен спор, поради което подадената срещу тях молба за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати. Това налага направеното с нея евентуално искане за отмяна на въззивното решение във влязлата му в сила част поради недопускане касационно обжалване, да се раздели от настоящето производство и изпрати за разглеждане в образуваното пред ВКС друго производство по чл. 307 ГПК за отмяна на същото въззивно решение, което друго дело е образувано по по-рано подадена молба за отмяна от 04.10.2023 г. Служебна справка сочи, че това е гр. д.№ 4851/2024 г. на друг касационен състав на ВКС, І г. о.
В производството по Гл. 24 ГПК - Отмяна на влезли в сила решения, не е предвидена възможност за касационният състав, разглеждащ молба за отмяна, да отправя предложение за образуване на тълкувателно дело при констатирано противоречиво решаване на въпроси във ВКС, каквато възможност е предвидена в ГПК само в производството по Гл. 22- Касационно обжалване. Прилагането по аналогия в случая е недопустимо, и първата молба за отмяна вх. № 504237 от 24.10.2023 г. в тази част следва да се остави без разглеждане поради липсата на предвиден процесуален ред за това.
Молба за отмяна вх. № 504237 от 24.10.2023 г. следва да се остави без разглеждане и в частта, в която е направено искане за спиране на производството по гр. д.№ 3118/2022 г. на ВКС, І г. о., доколкото към момента на образуване на настоящето дело, производството пред ВКС по гр. д.№ 3118/2022 г. е приключило окончателно с постановените по него определение по чл. 288 ГПК и решение по чл. 290 ГПК от 06.02.2024 г. Така искането за спиране се явява без предмет.
Втората молба за отмяна с вх. № 500519/06.03.2024 г., по която се иска отмяна на решение № 50083/06.02.2024 г. по чл. 290 ГПК на ВКС по гр. д.№ 3118/2022 г., І г. о., следва да се допусне до разглеждане.
По разноските, поискани от Ю. С., съдът отлага произнасянето с акта си по окончателното приключване делото, с оглед необходимостта и от стабилизиране /влизане в сила/ на настоящето определение в прекратителната му част.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия,
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД вх. № 504237 от 24.10.2023 г., в частите, в които е направено искане за отмяна на определение № 50138/05.07.2023 г. по чл. 288 ГПК и последващото го определение № 50060/25.09.2023 г. по чл. 250 ГПК, двете постановени от ВКС по гр. д.№ 3118/2022 г. на ВКС, І г. о., искане за предложение за образуване на тълкувателно решение, и искане за спиране на производството по гр. д.№ 3118/2022 г. на ВКС, І г. о., и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящето гр. д.№ 4852/2024 г. на ВКС, ІІ г. о. в тези части.
Определението само в тази прекратителна част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на ВКС.
РАЗДЕЛЯ от настоящето дело молбата на „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД с вх. № 504237 от 24.10.2023 г. в частта, в която е направено искане за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 397/30.03.2022 г. по в. гр. д.№ 2618/2021 г. на ОС-Варна, в частта, в която не е било допуснато касационно обжалване, И Я ИЗПРАЩА за разглеждане по образуваното пред ВКС друго дело - гр. д.№ 4851/2023 г., ІІ г. о.
Препис от настоящето определение да се изпрати по гр. д.№ 4851/2023 г., ІІ г. о.
ДОПУСКА до разглеждане молбата на „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД с вх. № 500519/06.03.2024 г. за отмяна на решение по чл. 290 ГПК с № 50083/06.02.2024 г. по гр. д.№ 3118/2022 г. на ВКС, ГК, І г. о.
НАСРОЧВА разглеждане на горепосочената молба в открито съдебно заседание на 17.03.2025 г. от 9:30 часа, с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: