РЕШЕНИЕ

№ 62

гр. София, 05.02.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 27.01.2025г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

при участието на секретаря Р. С. разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №892 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Р. Б. чрез М. Д.- прокурор в Апелативна прокуратура- П., и И. С. Д., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощниците му по делото адв. А. С. и адв. Ю. Т., против Решение №203 от 23.11.2023г. по в. гр. д. №514/2023г. по описа на Апелативен съд- П..

С жалбата на Прокуратурата на Р. Б. решението се обжалва в частта му, с която е било потвърдено Решение № 249 от 07.07.2023 г., постановено по гр. д. № 701/2022 г. по описа на Окръжен съд- С. З. в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на И. С. Д. сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в продължително стресово състояние, психически дискомфорт, силно негативни психически изживявания, страх, несигурност, срам, депресия, вътрешно напрежение, унижение, сринат професионален авторитет, загуба на доверие в системата, злепоставяне в обществото, загуба на доверие от страна на близки, приятели и колеги, проблеми в семейството и цялостно емоционално страдание и продължителни душевни болки и страдания, поведенчески промени, изразяващи се в загуба на съня, апатия, липса на визия за бъдещето, отчаяние и безсилие пред случващото се, влошено здравословно състояние - високо кръвно налягане, които са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него незаконно наказателно производство по ДП № 256/ 2016 г. по описа на Следствен отдел на Софийска градска прокуратура, н. о.х. д. № 606/2016 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в. н.о. х.д. № 118/ 2018 г. по описа на Бургаския апелативен съд и н. о.х. д. № 1007/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, завършили с оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 28.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение - касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди се, че при определяне на размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд неправилно е отчел и преценил фактите и обстоятелствата, имащи значение за това и определеното от него обезщетение не отговаря на критерия за справедливост, предвиден в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Иска се отмяна на въззивното решение му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което размерът на присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от И. С. Д., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощниците му по делото адв. А. С. и адв. Ю. Т., с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

С жалбата на И. С. Д. въззивното решение се обжалва в частта му, с която е било потвърдено Решение № 249 от 07.07.2023 г., постановено по гр. д. № 701/2022 г. по описа на Окръжен съд- С. З. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него против Прокуратурата на Р. Б. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 100000 лв. до пълния му предявен размер от 200000 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение в отхвърлителната му част - касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди се, че при постановяването му въззивният съд не е обсъдил доводите му и не е изложил мотиви въз основа на какви обстоятелства е приел, че присъденото на ищеца обезщетение не следва да бъде увеличено. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за разликата над 100000 лв. до предявения размер от 200000 лв.

Срещу подадената от И. С. Д. касационна жалба не е постъпил отговор от Прокуратурата на Р. Б.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което са процесуално допустими.

С определение №4930 от 31.10.2024г. по настоящото гр. д. №892/2024г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпросите относно критериите и обстоятелствата, които са от значение за определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение, при предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, и за задълженията на въззивната инстанция при определянето му да обсъди доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора. Касационното обжалване следва да се допусне, за да бъде извършена проверка за съответствието на въззивното решение с Постановление № 4/1968г. на Пленума на Върховния съд, т. 2 от ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2000г., както и с формираната практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД в случаите на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2 от ЗОДОВ за дейност на правозащитните органи.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл. 293 от ГПК, приема следното:

По правните въпроси, по който е било допуснато касационното обжалване:

Съгласно задължителните указания, дадени в т. ІІ от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/68г. понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Така дадените в постановлението указания са доразвити във формираната практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД в случаите на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2 от ЗОДОВ за дейност на правозащитните органи /Решение №281 от 30.11.2018г. по гр. д. № 582/2018 г. на ІV ГО на ВКС, № 233 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 50077 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 937/2022 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение №146 от 07.10.2020г. на ВКС по гр. д. 4129/2019г., четвърто г. о.; Решение№ 253 от 27.10.2016г. на ВКС по гр. д.№457/2016г., четвърто г. о.; Решение №145 от 27.09.2022г. на ВКС по гр. д. № 3365/2021г., четвърто г. о.; Решение № 179 от 09.01.2019г. на ВКС по гр. д. № 4551/2017г., трето г. о. и много други/. Съгласно същата, за да определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно предприето наказателно преследване, съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения, за предишни осъждания, за начина му на живот и обичайната среда; за тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението; за продължителността на наказателното производство и наложените мерки на процесуална принуда, за отражението върху личния, обществения и професионалния живот на лицето; за разгласата и отзвука в общественото пространство; за това стигнало ли се е до разстройство на здравето и ако има такова - трайно ли е увреждането и каква е медицинската прогноза за развитието му, както и обществено - икономическите условия в страната и стандарта на живот. Отчитайки посочените критерии, съдът е длъжен да определи обезщетение само за тези неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Доколкото въззивният съд е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, той дължи да посочи в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, като извърши преценка за съответното приложение на критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г., по конкретното дело.

Обезщетението за неимуществени вреди от конкретния деликт се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, но като се има предвид, че във всяко решение размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на конкретните, различни за всеки случай обстоятелства, относими към търсената обезвреда. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от обществено-икономическите условия в страната, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. Размерът на присъденото обезщетение не може да служи като източник за неоснователно обогатяване, а трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, което не е абстрактно понятие, а се базира винаги на конкретни факти и на конкретна преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното.

По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора, е налице задължителна практика на ВКС - т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, както и множество решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, включително посочените от касатора. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 от ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.

По касационните жалби:

С обжалваното въззивно решение Апелативен съд - П. е приел, че ищецът И. С. Д. е заемал длъжността началник на сектор „Борба с организираната престъпност“ - С. З. към ГДБОП - МВР. С постановление от 05.07.2016 г. по пр. пр. № СП-2789/2016 г. на Районна прокуратура - С. З. против ищеца било образувано досъдебно производство №256/2016 г. за това, че през 2016 г. в [населено място] е склонявал длъжностни лица от прокурорските и съдебни органи в съдебен район С. З. да нарушат свои служебни задължения във връзка с правораздаването, което е престъпление по чл. 289 от НПК. На 04.08.2016г. били извършени обиск на И. Д. и претърсване и изземване, като са иззети вещи и книжа, организирана е физическа охрана на помещение и запечатване със стикер на кабинета на ищеца. С постановление от 21.10.2016 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК във вр. с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 289 от НК, взета му е мярка за неотклонение „подписка“ и той е поел задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, като постановлението е предявено на Д. на 28.10.2016 г. На 04.11.2016г. е предявено разследването, като материалите от досъдебното производство са предоставени на обвиняемия и защитниците му за запознаване. На 22.11.2016 г. в Окръжен съд - С. З. е внесен обвинителен акт против И. Д., като след отвод на всички съдии от съда с определение на Върховния касационен съд, делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд - Сливен, където на 08.12.2016 г. е образувано като н. о.х. д. № 606/2016г. С присъда № 5/16.01.2018 г. Окръжен съд - Сливен признал И. Д. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 289 от НК и му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е било отложено за срок от 3 години, считано от датата на влизане в сила на присъдата, а по обвинението за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК ищецът бил признат за невиновен и оправдан. Така постановената присъда в осъдителната й част била отменена с присъда № 102/11.07.2018 г. по в. н.о. х.д. № 118/2018 г. по описа на Апелативен съд - Б. и Д. бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 289 от НК, а в останалата част присъдата е потвърдена. С решение № 229/28.01.2020 г., постановено по н. д. № 1007/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, III н. о., въззивната присъда била оставена в сила. Съдът е приел, че общата продължителност на воденото против ищеца наказателно производство от момента на извършените процесуално-следствени действия, когато той е узнал за него /04.08.2016 г./ до влизане в сила на оправдателната присъда /28.01.2020 г./ е 3 години, 5 месеца и 24 дни.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства съдът е приел, че ищецът е бил назначен за държавен служител в системата на МВР на 06.10.2003 г. със заповед на министъра на вътрешните работи на длъжност „Разузнавач І степен“, заемал е различни длъжности в системата на МВР, от 14.05.2015 г. е назначен на длъжност В. началник на сектор „Борба с организираната престъпност“ - С. З. към ГДБОП - МВР, на 11.07.2016 г. е назначен като началник сектор Б., от 03.04.2020 г. е разузнавач ІV степен в група „Престъпления против собствеността“, от 30.11.2021 г. е В. началник на група „Миграция“ при ОД МВР - С. З., а от 16.05.2022 г. е началник група „Миграция“, като в този период е награждаван шест пъти и не са му били налагани дисциплинарни наказания. Против ищеца е било водено дисциплинарно производство, започнало на 06.02.2017 г. и прекратено със заповед от 03.05.2017г. При започване на това производство И. Д., считано от 10.02.2017 г., е отстранен временно от длъжност и са му иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие, а след прекратяване на производството той е възстановен на заеманата длъжност и е разпоредено да му се изплати възнаграждение за времето на отстраняване и да му бъдат върнати служебната карта, полицейския знак и служебното оръжие. С решение от 23.12.2016г. на началника на І РПУ – С. З. било отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях на И. Д., в т. ч. ловна пушка, 3 бр. ловни карабини и ловен автомат.

За установяване на вида и размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са били събрани гласни доказателства, кредитирани от въззивния съд.

От показанията на свидетеля С. Д. /баща на ищеца/ се установява, че ищецът е трето поколение полицай, който винаги е искал да упражнява професията на дядо си и баща си, да защитава хората и да се бори с престъпността; започнал да работи през 2003 г.; завършил две висши образования – икономика и право, владеел перфектно английски език; бил награждаван и поощряван и никога наказван, дори веднъж бил обявен за полицай № 1 на България, работил с плам и бил отдаден на работата си, а образуваното против него наказателното производство преобърнало живота му. В началото на август 2016 г. съобщил на родителите си, че през деня дошли следователи от София и обискирали кабинета му, направили му личен обиск, иззели компютри, телефони, визитни картички, била поставена жива охрана пред кабинета, запечатали били каси с лепенки и всичко се извършило пред погледа на подчинените му, които избягвали да го гледат от страх да не се случи нещо и с тях, други го гледали с укор, трети извръщали очи от него; той бил шокиран, тъй като бил човек на ръководна длъжност, а не престъпник, като съпругата му го успокоявала. През октомври 2016 г. ищецът бил извикан в София и му повдигнали обвинения, а същия ден Р. А., тогава говорител на главния прокурор, дала брифинг по националната телевизия и съобщила, че има достатъчно данни за това, че е уговарял прокурор. Същата вечер И. Д. се върнал, бил разтреперан, разтревожен, а децата се разплакали, защото по телевизионните канали вървяла новината, че баща им е обявен за човек, който поддържа престъпността и е сложил чадър над наркотрафикант. Дотогава той бил човек на ръководна длъжност, оглавявал сектор Б. - С. З., ползвал се с обществено доверие, бил на страната на доброто и само награждаван, а в един момент се оказало, че е престъпник, дотогава името му се споменавало с респект сред съгражданите и колегите му, но това се променило, след като отправили обвиненията срещу него, хората го избягвали, приятелите му не се обаждали, телефонът му спрял да звъни. По време на наказателното преследване И. коренно се променил, затворил се в себе си, не желаел да се среща с хора, приятелите му го изоставили и той се почувствал предаден, усмивката изчезнала от лицето му; преди това бил много здрав, решителен, смел, спортувал, но впоследствие здравословно и психически рухнал, имал хоби да ходи на лов, но след като му повдигнали обвинения, иззели разрешителните му за носене, съхранение и боравене с оръжие, били му иззети личните оръжия и ловните оръжия и в продължение на 4 години не можел да упражнява страстта си - лов, нито да се среща с приятели. Ситуацията се отразила зле на семейството му, той се притеснявал, тъй като по искане на прокуратурата и изпратени от нея данни за извършено дисциплинарно нарушение и за нарушаване на етичен кодекс на МВР ищецът бил отстранен за няколко месеца от работа и бил много притеснен, че няма възможност да се грижи за семейството си и да посрещне ежедневните си нужди, като се наложило родителите му с пенсиите си да поддържат семейството. В този период Д. тежко приемал факта, че е обвинен в извършване на престъпление и го изкарват без вина виновен, опитвал по всякакъв начин да докаже невинността си, отношенията в семейството му се променили, престанал да се занимава с децата, развалила се връзката със съпругата му и се стигнало до развод, като децата останали при майката. Наказателното производство повлияло върху физическото и психическото му състояние, не можел да спи вечер, било го страх да не измислят донос срещу него и не знаел как ще преживее отново такова нещо, преди това много рядко ползвал болнични и ходил по лекари, но след делото, след всички заседания, разпити от съдии и от прокурори здравословното му състояние се влошило, изпитвал постоянни болки в главата, световъртеж, сърцебиене, не бил така работоспособен и се налагало да взима болнични и да стои вкъщи сам, постоянно се оплаквал от главоболие, течала му е кръв от носа от големия стрес и напрежение, били му изписани лекарства за високо кръвно налягане и за сърцебиене, като първите продължава да пие и досега. Въпреки че наказателното производство приключило, ищецът все още не е забравил стреса и преживяното през тези години, тъй като в продължение на повече от четири години изглеждал на хората престъпник, без да е такъв, което за него било голямо унижение и трагедия, приятелите му все още били отдръпнати, той продължавал да е затворен в себе си, а създаденият негативен образ не се е заличил напълно след прекратяване на наказателното производство.

От показанията на св. В. Д., приятел и бивш колега на ищеца, се установява, че през 2016 г. против Д. била проведена акция от страна на Д. и Прокуратурата, която го дискредитирала тотално, тъй като С. З. е малък град. В деня на самата реализация областната дирекция била окупирана и всички говорели, че са арестували шефа на Б., по сайтовете излязла информация с неговото име, снимки с него, говорело се за грандиозен арест, самият ищец бил смазан, шокиран и разнебитен както никога дотогава, а след това започнали истинските мъки, като след повдигане на обвиненията за тежки умишлени престъпления, той се прекършил, станал мълчалив и за свидетеля не било ясно дали ще издържи до края на процеса, започнал да взима хапчета за кръвно налягане и успокоителни, пулсът му също бил висок, многократно търсил лекарска помощ. Държанието на т. нар. антикорупционно звено към Д. и защитниците му било брутално, като към престъпници, при предявяване на обвиненията скъсали листите от бележниците на пълномощниците му, нарязали ги на шредер и постоянно ги плашили, че ще дойдат агенти, а след приключване на съдебното следствие пред Окръжен съд - Сливен и започване на пледоариите напрежението било огромно, ищецът бил кълбо от нерви и когато го признали за виновен, припаднал, дошла Бърза помощ и го свестили с вода, а след това бил наистина смазан, отново започнали публикациите за това, че шефът на Б. е осъден и всички започнали да се държат с него като такъв. Самият Д. се затворил в себе си, защото му било лепнато клеймо на престъпник; отношението на общите им познати и хората, които го знаели, не се променило, но останалите говорили със злорадство; делото имало силен обществен отзвук, постоянно излизали публикации в различни сайтове за това, че е осъден шефът на Б. и ще лежи в затвора. Според свидетеля понастоящем, години след приключване на наказателното производство, Д. не е превъзмогнал стреса и очернянето и вероятно никога няма да го превъзмогне.

От показанията на св. И. Т., бивш колега на ищеца, се установява, че случилото се през август 2016 г. било шок за Д. и колегите му, тъй като никой не предполагал, че може да се случи такова нещо, доколкото месец преди това направили разработка за организирана престъпна група и Д., съвместно с прокурор от Специализираната прокуратура, дали брифинг, а скоро след това пак бил в медиите, но от другата страна - като обвинен, като престъпник, посочен от говорителя на главния прокурор. Първоначално ищецът не показвал как се чувства, но после видимо не бил добре; колегите му от дирекцията в С. З. и от районните управления, които го познавали добре като дългогодишен служител и с ръководни функции и го уважавали, след извършените процесуално-следствените действия малко или много се отдръпнали и отношението им се променило, а при срещи с ищеца млъквали и се получавала неловка ситуация, докато тези от неговия сектор го подкрепяли. Много колеги се обаждали на свидетеля да го питат дали е възможно Д. да направи такова нещо, а когато той го споделял с него, последният видимо не приемал въпросите много добре. Седмица или две след началото на процесуалните действия директорът на най-високата длъжност в тяхната структура от София дошъл в С. З., събрал всички служители, за да ги успокои и да засвидетелства подкрепата си на сектора, казал им да не се притесняват, че нещата ще се оправят и че това вероятно е недоразумение, но въпреки това по-късно Д. получил призовка за обвиняем и всички изпаднали отново в шок. Преди да започне наказателното производство ищецът бил пълен работохолик, амбициозен, след назначаването си на длъжност „Ръководител“ на новата структура на Б. в С. З. през 2015 г. за месец влязъл в контакт с ръководството на Специализираната прокуратура и на полицията и бил двигателят на новата програма, но след повдигане на обвинението не бил същият човек, затворил се в себе си, отговарял едносрично, стоял в директорския кабинет, някак се счупил; в този период против него било водено дисциплинарно производство и бил временно отстранен от длъжност; преди това само веднъж взел болничен, за да гледа детето, а след това доста по-често излизал в болнични, като свидетелят присъствал на това как веднъж при пътуване за София на ищеца му потекла кръв и той обяснил, че пак е вдигнал кръвно, за което, както и за световъртеж, пиел лекарства. Според свидетеля преживяното не е отминало и до момента и няма как да отмине, а ще остане за цял живот, като по време на процеса Д. не можел да практикува хобито си - лова, а след събитията се разделил със съпругата си.

По делото е била изготвена съдебно-психологичната експертиза, от заключението на която се установява, че ищецът е изпитвал психологични проблеми като тревожност, нарушен сън, безпокойство, социално отдръпване, а доколкото преди обвинението и воденото против него наказателно производство той бил деен, активен, справял се с предизвикателствата на ежедневието и със служебните ангажименти и не е имал оплаквания от психично естество, може да се приеме, че тези психически проблеми са следствие от стреса, получен по време на процеса. Чрез използваните методики на изследване експертът е установил тревожност, както и че Д. все още е неспокоен и с непълноценен сън, понякога изпитва напрежение и безпокойство, породени от повдигнатите обвинения и воденото наказателно производство. Всички гореспоменати симптоми били силно изразени през цялото време на процеса срещу ищеца, а фактът, че по време на обявяването на осъдителната присъда дори е загубил съзнание и припаднал, може да се интерпретира като свръхнапрежение, като след оправдателната присъда започнало плавно възстановяване на психиката му. Според вещото лице свободата е висша ценност на човека и съвсем нормално е заплахата тя да бъде отнета при някои хора да предизвика силен психоемоционален стрес, а всяко събитие, което много надвишава потенциала на индивида за справяне и/или когато околната среда не подпомага процеса на справяне, се превръща в психотравма и тя може да нанесе тежки увреждания на индивида както на физическо, така и на психично ниво, може да блокира или да разруши, т. е. по психопатологичен вариант да стопира или затрудни професионалното и социално функциониране на индивида. По време на целия процес често Д. бил в обхват на различни безпокойства и страхове, които са засегнали адаптивността му, като е споделял за нарушение на съня, кошмари, бърза уморяемост, напрегнатост, безпокойство, отпадналост без причина, потиснато настроение, понижено самочувствие, често появяващо се чувство на несигурност за бъдещето си, нерешителност, а към момента са останали тревожност, неспокоен и непълноценен сън, понякога напрежение и безпокойство. Стресът се определя като неспецифична реакция на тялото на всяко поставено пред него изискване за преустройство или приспособяване, като високите нива на стрес могат да имат негативен ефект върху функционирането, а в основата на тревожните разстройства стои някакво силно стресиращо преживяване като катастрофа, заплаха за живот или отнемане на свободата. От проведеното изследване, данните от делото, свидетелските показания и анализа на резултатите вещото лице е приело, че всички упоменати нарушения при Д. са в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещите лица д-р Р. Г., специалист по вътрешни болести и кардиология, и д-р Е. Б., специалист по съдебна медицина, се установява, че И. Д. страда от есенциална /първична/ хипертония; чиста хиперхолестеролемия; тиреотоксикоза, неуточнена; хиперурикемия без признаци на възпалителен артрит и подагрозни възли, като първите данни, регистрирани в медицински документи за хипертония, са от средата на 2017 г. Според вещите лица правилното лечение на артериалната хипертония започва с навременното диагностициране и определянето на възможните рискови фактори, една част от които /наднормено тегло, повишен прием на алкохол, тютюнопушене, заседнал начин на живот, повишен прием на готварска сол, нездравословно хранене, нервен стрес и напрежение, захарен диабет, повишен холестерол/ могат да бъдат коригирани и да отложат усложненията на болестта, поради което лечението започва с препоръки за контрол и избягване на установените рискови фактори, т. е. за промяна в начина на живот. Д. е бил лекуван амбулаторно, без да е хоспитализиран, като в организма му трайно е нарушена регулацията на ренин-ангиотензиналдостероновата система, която е отговорна за поддържането на нормално кръвно налягане, в резултат на което е необходимо цял живот да поддържа медикаментозно и немедикаментозно лечение, със системен контрол от специалист - кардиолог. От достъпната документация до момента не е установено таргетно увреждане на сърдечния мускул при ищеца от артериалната хипертония, като липсват данни за увреждане на очните дъна, които са отражение на мозъчните съдове, както и за увреждане на бъбреците, червата и щитовидната жлеза. Експертите считат, че наказателното производство срещу Д. с обща продължителност около 3,5 години е достатъчно дълъг период на хроничен стрес и то има очевидна връзка с получените хипертонични кризи по това време, имайки предвид, че артериалната хипертония е болест на стреса.

При така установените факти по делото съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на ищеца от повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан. Приел е, че в случая на ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на две тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК - по чл. 282, ал. 2 от НК /за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем години/ и по чл. 289 от НК /за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години/, а по първото има и възможност за лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК да се заема определена държавна или обществена длъжност. По отношение на вида и размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил, че ищецът е претърпял увеличена тревожност, страх за бъдещето, несигурност поради възможността да бъде осъден и да изтърпява наказание „лишаване от свобода“ заедно с престъпници, чиито престъпления той е установил; психически и емоционален стрес, затваряне в себе си и нежелание да контактува с познати; от весел, общителен и постоянно работещ се превърнал в затворен, саможив и уплашен за бъдещето си човек; изпадал в състояние, в което нищо не му доставяло радост; бил в невъзможност да се грижи за семейството и децата си; между него и съпругата му възникнал разрив, довел до тяхната раздяла, при която той вече не живеел постоянно и с децата си; отдръпнали се голяма част от колегите му, особено извън отдела, който ръководел; променило се общественото мнение по отношение на него и професионалните му качества и постижения; били забравени предишните му постижения и награди, а се гледало на него като на престъпник; били ограничени правото му на свободно придвижване и упражняване на другите човешки права при налагане на мярка за неотклонение „подписка“ и мярката „забрана за напускане пределите на страната“; влошило се финансовото му състояние за периода на отстраняването му от длъжност; поради отнемане на разрешителното му да носи оръжие и самото оръжие не можел да ходи на лов за продължителен период от време, където се разтоварвал; имал проблеми със съня и световъртеж; развил артериална хипертония и се наложил редовен прием на медикаменти, който трябва да поддържа през целия си живот; като и до момента не е преодолял напълно изживения стрес и отрицателни емоции. Посочените негативни преживявания били засилени и от факта, че преди образуване на наказателното производство ищецът бил уважаван и отговорен дългогодишен служител в системата на МВР, при създаване на новата структура на Б. в С. З. бил назначен за неин началник, което било голяма отговорност; той и екипът му постигали значителни успехи в борбата с организираната престъпност, за което бил награждаван неколкократно; в течение на години изграждал авторитет и добро име в обществото, бил уважаван като професионалист и обичан като човек от колегите и близките си, а за съвсем кратко време нещата радикално се променили и от разследващ се превърнал в разследван, при това за престъпления, свързани с кръга на служебните му функции, което подкопало доверието в него не само сред познатите и колегите му, но и сред цялото общество. Осъществената от Специализираната прокуратура и Специализираното звено „Антикорупция“ операция и извършените спрямо ищеца процесуално-следствени действия, били отразени в печатните и електронни медии, включително по повод официално изявление на говорителя на главния прокурор, като съдът е приел, че вредите от това разгласяване, независимо дали е в резултат на официални изявления на представител на прокуратурата или предварително подадена от нея информация, са пряка последица от повдигнатото на Д. обвинение, прието за незаконно. За неоснователно е счетено възражението на Прокуратурата на Р. Б. че наказателното производство не е засегнало съществено професионалната репутация на ищеца, тъй като и понастоящем той продължава да работи в системата на МВР. В тази връзка съдът е изложил съображения, че след приключване на дисциплинарното производство Д. е бил възстановен на заеманата преди това длъжност, но впоследствие е преместен на длъжност „Разузнавач ІV степен“ в група „Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“, отдел „Криминална полиция“, а по-късно е станал началник на група „Миграция“ при ОДМВР – С. З.. Приел е, че възложените му функции и отговорности не са на същото ниво, каквито са били преди образуване на наказателното производство. Съдът е приел, че ответникът не следва да отговаря за вредите, причинени от воденото против Д. дисциплинарно производство и отстраняването му от длъжност. Посочил е, че независимо от факта, че е бил подаден сигнал от наблюдаващия делото прокурор за образуване на дисциплинарно производство и отстраняване на ищеца от длъжност поради това, че са му повдигнати две обвинения за извършени престъпления, свързани с осъществяваната от него длъжност, то решението за образуване на дисциплинарното производство е взето от министъра на вътрешните работи по реда на чл. 207 от ЗМВР. Макар дисциплинарното производство да е пряко свързано с воденото наказателно производство по обвинение в извършено от ищеца престъпление по служба и престъпление против правосъдието, мотивирали издаване на заповедта за отстраняването му от длъжност, правото да прецени дали да бъде образувано такова принадлежи на министъра на вътрешните работи при упражняване на неговата оперативна самостоятелност. Съдът е отчел и обстоятелството, че прокуратурата е правила искане до съда за отстраняване на ищеца от длъжност, което искане е било оставено без уважение с определение на Окръжен съд - Сливен от съдебно заседание на 16.01.2017г., което е било протестирано от прокуратурата пред Апелативен съд – Б., който с определение от 20.02.2017 г. е потвърдил акта на окръжния съд, като това искане и извършените процесуални действия по повод на него също са се отразили негативно върху ищеца.

Съдът е посочил, че при отчитане на реално претърпените неимуществени вреди от ищеца, установени по вид, интензитет и продължителност, включително времето на настъпването им и обществено - икономическите условия на живот, и наложилото се в обществото понятие за справедливост при приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, на ищеца следва да бъде определено обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., а над този размер до пълния предявен такъв от 200 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

При така установените факти по делото настоящият състав на съда намира за частично основателни доводите в касационната жалба на Прокуратурата на Р. Б. че размерът на присъденото на ищеца обезщетение не е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, с посочените в задължителната и казуална съдебна практика обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за определянето му, както и с изискването да бъдат обезщетени само вредите, които се намират в причинна връзка с воденото наказателно производство.

Според настоящия състав на съда неправилно въззивният съд е съобразявал при определяне на размера на обезщетението обстоятелството, че между ищеца и съпругата му възникнал разрив, довел до развода им. По делото липсват убедителни доказателства, въз основа на които да може да бъде направен извод, че посочените събития се намират в пряка причинна връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство. Данни за това се съдържат в показанията на св. С. Д. /баща на ищеца/, които обаче са твърде общи и не отразяват преки впечатления на свидетеля, а възпроизвеждат това, което самият ищец му е споделил и изводите на свидетеля в тази връзка. Ето защо и при отчитане на заинтересоваността на свидетеля в тази им част твърденията му не следва да бъдат кредитирани. Отделно от това следва да се посочи, че настъпилите семейни проблеми и развод на ищеца не могат да се приемат за пряка и непосредствена последица от повдигането на обвиненията срещу него, тъй като причинната връзка между двете събития е опосредена от установеното от св. Д. обстоятелство, че ищецът е променил отношението си към съпругата и децата си и е престанал да полага достатъчно грижи за тях, което негово поведение не представлява закономерен резултат от привличането му като обвиняем.

Неправилно въззивният съд е приел и че установената при ищеца артериална хипертония се дължи само на воденото срещу него наказателно производство. Действително този извод се основава на заключението на приетата по делото съдебно - медицинска експертиза, според което артериалната хипертония е болест на стреса, а ищецът е бил подложен на такъв по време на продължилото три години и половината наказателно производство срещу него, но според настоящия състав на съда в тази му част същото не следва да бъде приемано безкритично, а да бъде съпоставено и с другите данни по делото. Ноторно известно е, че артериалната хипертония е широко разпространено заболяване в Европа и България, като самите вещи лица са посочили в заключението си, че от него страдат 44% от европейците на възраст между 35 и 74 години, в която възрастова група попада и ищецът. По делото е безспорно, че в продължение на дълги години той е заемал редица отговорни длъжности в системата на МВР, изпълнението на които също е свързано с повишени нива на психически стрес, както и че паралелно с наказателното производство са възникнали и неразбирателства със съпругата му, което също е сериозен стресогенен фактор от естество да предизвика повишаване на кръвното налягане. Посочените обстоятелства не са били отчетени от вещите лица при изготвяне на заключението им, а същите са важни и следва да бъдат взети предвид. Следва да се отчете и фактът, че с постановената от въззивния съд присъда от 11.07.2018г. ищецът е бил изцяло оправдан по повдигнатите му обвинения и след посочената дата е логично да се приеме, че интензитетът на изпитваните от него здравословни проблеми и неблагоприятни психически преживявания е намалял. Този извод се подкрепя и от приложените по делото писмени доказателства, от които е видно, че по време на наказателното производство ищецът е направил три посещения при лекар /на 17.06.2017г., 19.10.2017г. и 15.01.2018г./, при които е било констатирано повишено кръвно налягане, а следващото такова е на 17.03.2023г., т. е. повече от три години след приключване на наказателното производство. Ето защо и без да се подценява сериозният стрес, на който е бил подложен ищецът по време на досъдебната и съдебната фаза на наказателния процес, настоящият състав на съда намира, че не може да се приеме, че същият е единствената причина за констатираната при ищеца артериална хипертония. Предвид горното при определяне на размера на обезщетението следва да бъде отчетен действителният каузален принос на повдигнатото обвинение за посочените здравословни проблеми на ищеца, като се съобразят и останалите две групи равностойни стресогенни фактори, на които е бил подложен, и които нямат връзка с наказателното производство срещу него.

Не могат да бъдат споделени и доводите на въззивния съд, че повдигнатото обвинение е засегнало съществено професионалната репутация и кариера на ищеца. Действително на срещу него на 06.02.2017 г. е било образувано дисциплинарно производство и той е отстранен от длъжност, но същото е прекратено на 03.05.2017 г., без да му бъде наложено дисциплинарно наказание, той е възстановен на заеманата длъжност и е разпоредено да му се изплати възнаграждение за времето на отстраняване и да му бъдат върнати служебната карта, полицейския знак и служебното оръжие. С изключение на посочения срок, в който ищецът е бил отстранен от длъжност, през целия останал период на наказателното производство същият е продължавал да изпълнява заеманата от него длъжност началник на сектор „Борба с организираната престъпност“- С. З. към ГДБОП - МВР, като от свидетелските показания е видно, че се е ползвал с доверието и уважението на колегите си от сектора. Обстоятелството, че впоследствие /на 03.04.2020г./ ищецът е бил преназначен на друга длъжност, не може по никакъв начин да се свърже с воденото срещу него наказателно производство, тъй като към посочената дата последното вече е било приключило с оправдаването на ищеца по всички повдигнати обвинения. Следва да се посочи, че и самият ищец не твърди в исковата си молба подобна връзка, нито че длъжностите, на които е бил преназначен, не са съобразени с професионалните му интереси и не са на същото ниво на отговорност.

Основателни са и доводите в касационната жалба на Прокуратурата, че при определяне на размера на обезщетението въззивният съд не е отчел правилно обществено - икономическите условия в страната към датата на настъпване на вредите- 28.01.2020г., когато е влязла в сила оправдателната присъда на ищеца. Както е посочено в жалбата, към посочената дата минималната работна заплата за страната, която е ориентир за икономическата ситуация, е била в размер на 610 лв., поради което присъденото в полза на ищеца обезщетение следва да бъде съобразено със стандарта на живот към този момент, без да се вземат предвид настъпилите впоследствие инфлационни процеси.

При отчитане на посочените обстоятелства, на установените от доказателствата по делото неимуществени вреди, понесени от ищеца, които се намират в причинна връзка с повдигнатото спрямо него обвинение, както и на икономическите условия в страната към началото на 2020г., когато е възникнало основанието за ангажиране на отговорността на ответната прокуратура, настоящият състав на съда намира, че на ищеца се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лв., поради което в частта му, с която искът е бил уважен за разликата над посочената сума до 100000 лв., обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново решение за отхвърляне на иска за посочената разлика. В останалата му обжалвана от Прокуратурата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което Прокуратурата на Р. Б. е била осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лв., обжалваното решение следва да се остави в сила. По делото безспорно се установява, че повдигнатите срещу ищеца обвинения за две тежки по смисъла на НК престъпления, свързани с професионалната му дейност, информацията за което е била разпространена в медиите и е станала достояние на широк кръг граждани, включително на работещите в правоохранителните органи в [населено място], са засегнали физическото и психическото му здравословно състояние и начина му на живот. Към датата на повдигане на обвиненията ищецът е заемал отговорна длъжност в системата на МВР и се е ползвал с добро име и авторитет сред обществеността, върху които воденото срещу него наказателно производство е дало негативно отражение. При тези обстоятелства се налага изводът, че по време на същото ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, които съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД следва да бъдат оценени на 60000 лв., като се отчете и това, че самото уважаване на иска представлява форма на морално обезщетяване на ищеца.

Касационната жалба на И. С. Д. срещу въззивното му решение в частта за отхвърляне на претенцията му за разликата над 100000 лв. до пълния й предявен размер от 200000 лв. е неоснователна. В тази му част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като установените по делото претърпени вреди от ищеца в резултат на повдигнатите му обвинения не могат да бъдат оценени на така претендираната от него сума. Спрямо ищеца е била взета най - леката мярка за неотклонение „подписка“, с изключение на краткия период на дисциплинарното производство той е продължил да изпълнява заеманата от него длъжност, което е указание за това, че се е ползвал с доверието и подкрепата на преките си ръководители, а търпените от него неимуществени вреди са били по - интензивни през първите две години от наказателното производство до постановяването на оправдателната присъда. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че при постановяването му съдът не бил изложил мотиви защо не уважава в тази й част исковата претенция. Видно от въззивното решение, съдът е изложил подробни съображения до какъв размер приема за основателен предявения иск, като в така изложените съображения се съдържат и мотивите му за неоснователност на претенцията за разликата над уважения й размер.

С оглед частичното отхвърляне с настоящото решение на предявения иск следва да бъде преразгледан и въпросът за присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Съразмерно на уважената част от претенцията, за първоинстанционното производство в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1990,80 лв., поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 1990,80 лв. до присъдения размер от 3318 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №203 от 23.11.2023г. по в. гр. д. №514/2023г. по описа на Апелативен съд- П. в частта му, с която е било потвърдено Решение № 249 от 07.07.2023 г., постановено по гр. д. № 701/2022 г. по описа на Окръжен съд- С. З. в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на И. С. Д. сумата над 60000 лв. до присъдения размер от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на повдигнатите срещу него обвинения по ДП № 256/ 2016 г. по описа на Следствен отдел на Софийска градска прокуратура, н. о.х. д. № 606/2016 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в. н.о. х.д. № 118/ 2018 г. по описа на Бургаския апелативен съд и н. о.х. д. № 1007/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, по които е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 28.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата над 1990,80 лв. до присъдения размер от 3318 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. Д., ЕГН [ЕГН], против Прокуратурата на Р. Б. иск за заплащане на сумата над 60000 лв. до 100000 лв.- обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в продължително стресово състояние, психически дискомфорт, силно негативни психически изживявания, страх, несигурност, срам, депресия, вътрешно напрежение, унижение, сринат професионален авторитет, загуба на доверие в системата, злепоставяне в обществото, загуба на доверие от страна на близки, приятели и колеги, проблеми в семейството и цялостно емоционално страдание и продължителни душевни болки и страдания, поведенчески промени, изразяващи се в загуба на съня, апатия, липса на визия за бъдещето, отчаяние и безсилие пред случващото се, влошено здравословно състояние - високо кръвно налягане, настъпили в резултат на повдигнатите срещу него обвинения по ДП № 256/ 2016 г. по описа на Следствен отдел на Софийска градска прокуратура, н. о.х. д. № 606/2016 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в. н.о. х.д. № 118/ 2018 г. по описа на Бургаския апелативен съд и н. о.х. д. № 1007/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, по които е бил оправдан с влязла в сила присъда.

ОТМЕНЯ Решение № 249 от 07.07.2023 г., постановено по гр. д. № 701/2022 г. по описа на Окръжен съд- С. З. в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на И. С. Д. разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 1990,80 лв. до присъдения размер от 3318 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №203 от 23.11.2023г. по в. гр. д. №514/2023г. по описа на Апелативен съд- П. в частта му, с която е било потвърдено Решение № 249 от 07.07.2023 г., постановено по гр. д. № 701/2022 г. по описа на Окръжен съд- С. З. в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на И. С. Д. сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на повдигнатите срещу него обвинения по ДП № 256/ 2016 г. по описа на Следствен отдел на Софийска градска прокуратура, н. о.х. д. № 606/2016 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в. н.о. х.д. № 118/ 2018 г. по описа на Бургаския апелативен съд и н. о.х. д. № 1007/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, по които е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 28.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. С. Д. против Прокуратурата на Р. Б. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 100000 лв. до пълния му предявен размер от 200000 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.