Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. М. Членове: К. А. В. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията К. А. по административно дело № 3523 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Н. срещу Решение №80 от 07.01.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №5039/2021 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Николов срещу Заповед № 3384з-125 от 04.03.2021 г. на началника на 09 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи, с която е отказано продължаване на срока на издаденото му разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие: пистолет марка Макаров, калибър 9х18мм, с фабричен номер [номер], с цел самоохрана.

Касационният жалбоподател С. Н., счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Излага, че съдът не е обсъдил и анализирал множество факти и обстоятелства, свързани с личността му. Разрешението за носене и съхранение на оръжие на Николов е издадено през 90-те години, като никога не са извършвани констатации за нарушение от негова страна. Като [заличен текст] подготовката му за боравене с оръжие е на изключително високо ниво. Съдът, както и административният орган, не са обсъдили ноторно известни факти за нарастващата престъпност, която създава обективна предпоставка за застрашаване на живота и здравето на Николов.

За неоснователни счита изложените от съда мотиви за доказване на пряка и непосредствена заплаха за живота и здравето на Николов. Сочи, че в закона липсва тази предпоставка за притежание, като същата не е изследвана нито от административния орган, нито от съда. Административният орган, въз основа на ангажираните от заявителя доказателства и твърденията му, както и въз основа на служебно събрана информация, следва да направи извод за наличието, респективно липсата на доказана необходимост от издаване на разрешение. В случая, преди постановяване на акта си по искането, с което е бил сезиран, органът е бил длъжен да изследва въпроса дали са гарантирани правото на живот на Николов, както и неприкосновеността на имуществото му, както и да събере данни налице ли са регистрирани престъпления в района. Прави искане съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. Д. П..

Ответникът по касационната жалба началникът на 09 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. Ц. В..

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното:

Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало със заявление вх. № 426600 - 3256 от 01.12.2020 г. от С. Н. за продължаване срока на валидност на разрешително за носене и съхранение на ловно оръжие и самоотбрана на огнестрелно оръжие пистолет марка Макаров, калибър 9х18мм, с фабричен номер [номер], с цел самоохрана, депозирано до началника на 09 РУ СДВР.

Към заявлението са приложени изискуемите от закона документи.

В съответствие с чл. 83 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е извършена проверка на Николов във връзка с подадено от него заявление, приключила с Докладна записка рег. № 3384р-43373 от 29.12.2021 г. на младши експерт в група КОС към сектор ОП при 09 РУ СДВР.

С писмо рег. № УРИ 3384р-43373 от 29.12.2020 г. началникът на 09 РУ - СДВР е уведомил Николов, че във връзка с подаденото от него заявление започва процедура за отказ. Уведомен е, че в хода на извършената по заявлението му проверка, не са установени данни за съществуваща реална заплаха за живота, здравето и имуществото му, както и че изложените от него основания не оправдават нуждата от огнестрелно оръжие за самоохрана. Указано му е, че на основание чл. 34, ал. 3 АПК в 7-дневен срок от получаване на писмото, може да депозира в деловодство на 09 РУ - СДВР в писмен вид възражения, обяснения и/или документи.

Николов е депозирал възражение с вх. № 426600-094 от 25.01.2021 г., в което е заявил, че е притежател на извънградски имот, в който пребивава не малка част от годината и пътува често и през нощта. Заявил е, че регионът се славел с регулярни набези на криминалния контингент, като обект на тях са възрастни хора.

С писмо УРИ 3384р-3630 от 27.01.2021 г. началникът на 09 РУ - СДВР е уведомил Николов, че възражението му не е взето под внимание, тъй като в хода на извършената проверка не са установени конкретни данни за съществуваща реална заплаха за живота, здравето и имуществото му.

В становище на служител в група КОС при 09 РУ - СДВР рег. № УРИ 3384р-3630 от 27.1.2021 г. са изложени резултатите от проверката по заявлението на Николов. Изложено е и че посочените в заявлението мотиви не потвърждават необходимостта от притежаване на късоцевно нарезно оръжие, с цел самоотбрана и съответно от продължаване на срока на разрешението за съхранение и разрешение за носене и употреба на притежаваното от него огнестрелно оръжие с цел самоохрана, тъй като липсват данни за съществуваща конкретна реална заплаха за живота и здравето на Николов.

С оспорената Заповед рег. № 3384з-125 от 04.03.2021 г., издадена от началника на 09 РУ към СДВР, е постановен отказ за продължаване на срока на издадено разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие на Николов, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В обстоятелствената част на административния акт е посочено, че посочените от Николов мотиви не потвърждават с факти и доказателства необходимостта от притежаване на късоцевно нарезно оръжие, с цел самоотбрана и съответно от продължаване на срока на разрешение за съхранение и разрешение за носене и употреба на притежаваното от него огнестрелно оръжие с цел самоохрана, тъй като липсват данни за съществуваща реална заплаха за живота, здравето и имуществото на лицето към момента на депозиране на заявлението. Посочено е също и че притежанието на огнестрелно оръжие, с оглед високата степен на риск за обществения ред и сигурност, не може да бъде самоцелно, а обосновано от сериозни и уважителни причини. Самото желание на лицето да разполага със средство за самоотбрана не обосновава необходимостта същото да носи оръжие, доколкото хипотетична опасност, налагаща самоотбрана, съществува за всеки член на обществото. Твърдяната нужда на заявителя не попада в обхвата на закона, тъй като въведеният разрешителен режим изисква установяване на основателни, актуални и конкретни причини, които по несъмнен начин обосновават необходимост от носене на оръжие.

Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът е приел, че актът е и материално законосъобразен.

Приел е, че посочените от жалбоподателя обстоятелства не обосновават по несъмнени начин необходимостта от носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Изложил е, че по делото липсват доказателства, установяващи срещу оспорващия или членовете на неговото семейство да са налице заплахи за живота и здравето им, нито пък да са били жертва на престъпления или посегателства срещу личността и имуществото им. Оспорващият не е доказал наличието на основателна причина за придобиване на късоцевно оръжие за граждански цели.

Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата.

Решението е правилно.

Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Николов е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е установил наличието на основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ.

Обстоятелствата, че Николов има извънградски имот, в който пребивава немалка част от годината, че пътува често, дори и през нощта, а районът се слави с регулярни набези на криминалния контингент, не попадат в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие към момента на упражняване на признатото с този нормативен акт субективно право.

Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато в случая не са изложени. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция.

Фактът, че на касатора е издадено предходно разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие е без правно значение за законосъобразността на оспорения акт. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешението той е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Противното би значело разрешението да не е със срок.

При липса на пороците сочени, като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора и направеното от ответника искане съдът следва да осъди касатора, да заплати на СДВР - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 143 във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №80 от 07.01.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело №5039/2021 г.

ОСЪЖДА С. Н., с адрес гр. София, [жк], [адрес], да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес гр. София, [адрес], 100 (сто) лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА

/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА