O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 586

София 07.02.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: М. Р. Д. П.

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 2607 по описа за 2024г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената от „Информационно обслужване“ АД [населено място], представлявана от изпълнителния директор Ф., чрез процесуалния представител юрисконсулт М. касационна жалба против въззивно решение № 147 от 1.04.2024г. по в. гр. д.№ 842/2023г. на Окръжен съд Плевен, с което изцяло е отменено решение № 1594 от 13.11.2023г. по гр. д. № 4484/2023г. на Районен съд Плевен и вместо това е постановено друго като са уважени предявените искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със заповеди № 292 и № 293, двете от 6.06.2023г. на изпълнителния директор на „Информационно обслужване“ АД и за присъждане в полза на И. П. М. на обезщетение, на основание чл. 225, ал. 1 КТ, за оставяне без работа поради незаконно уволнение за периода от 6.06.2023г. до 6.08.2023г. в размер на 4 444лв. и са присъдени разноски.

Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:

За да постанови акта си, въззивният съд е приел за незаконосъобразно извършеното дисциплшнорно уволнение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, поради липса на установено да са допуснати „други тежки“ нарушения на трудовата дисциплина, по смисъла на закона. Посочил е, че единственото словесно, посочено от работодателя като извършено от служителя нарушение се изразява в участието му на пресконференция на ПП“АБВ“, проведена на 1.06.2023г., за времето от 12.00ч. до 12.41ч. В останалата част, заповедта съдържа само цитиране на текстове от Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството, Правилника за организацията и дейността на клоновете на дружеството и Етичния кодекс. Въззивният съд е приел, че работодателят не е установил служителят да е допуснал нарушения на цитираните актове, доколкото в издадената заповед за уволнение не се съдържат конкретни данни – по какъв начин, с какви свои действия, М. е могъл да повлияе неблагоприятно на дружеството или на бизнес пазара, как е уронил престижа и доброто име на дружеството и с кое свое поведение е нарушил законите или обичайните правила за поведение. Посочено е, че не са изложени твърдения и не са били представени доказателства М. да е правил изявления от името на дружеството, да е оповестявал свързана с него информация или да е правил изявления на политически теми. Единственото, което е прието за установено от съда е допуснато нарушение на работното време с 11 минути и 33 секунди закъснение,/защото от 12.00ч. до 12.30ч. ищецът е бил в обедна почивка/, но работодателят не е установил надвишаването на обедната почивка да се е отразило по някакъв начин на работния процес. Според въззивния съд – самото участие на М. в посочената пресконференция не е достатъчно да обуслови налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Касаторът се позова на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяйки следният въпрос: При преценката на законността на уволнението, длъжен ли е съдът да извърши контрол относно обстоятелствата от значение за определяне тежестта на дисциплинарното нарушение, с оглед съответствието на тежестта на извършеното нарушение с наложеното наказание и следва ли съдът да обоснове извода си? Според касаторът – изводът на въззивния съд за липса на съответствие е формален, доколкото не са обсъдени естеството на извършеното нарушение, неговата тежест, евентуалните му негативни последици за работодателя, поведението на служителя и всички релевантни за случая обстоятелства. Твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решение по гр. д.№ 1040/2009г. на ІV г. о. и две определения по чл. 288 ГПК, които прилага. /Доколкото определенията по чл. 288 ГПК не формират задължителна практика, съгласно приетото в ТР №1/2010г. по т. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, същите няма да бъдат обсъждани/.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от И. П. М., чрез процесуалния представител адвокат Н., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 6.06.2024г./вж. стр. 22/, в т.ІІІ от който сумата е посочена като платена „изцяло и в брой“.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато, защото не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост, съобразно разясненията, дадени в т. 2 от горепосоченото ТР по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същите, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва поставеният от касатора въпрос да е разрешен в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на ОСГТК, на ОСГК, на ОСТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В случая това не е така, защото посоченото решение по гр. д.№ 1040/2009г. на ІV г. о. е постановено по различен от сега поставения въпрос, а именно: по общо формулиран въпрос, касаещ „приложението на чл. 189, ал. 1 КТ“. Но дори и да се приеме идентичност на въпросите, противоречие с постановеното няма. Това е така, защото в цитираното решение е посочено, че дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя, която следва да се основава на „всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагане на труд“. В случая, именно такъв е бил подхода на въззивния съд, видно от изложените от него мотиви. Неговият решаващ довод за отмяна на издадената заповед за уволнение е именно констатацията му – за незначимост на констатираното неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, изразяващо се в нарушение на работното време с 10 минути заради участие на пресконференция на партия и липсата на посочени от работодателя нарочни мотиви, които да обосноват в какво той счита, че се изразява неправомерността на поведението на служителя и какви са настъпилите или възможно да настъпят неблагоприятни последици за работодателя от поведението на служителя. В производството по проверка на законосъобразност, съдът не може да допълва мотивите на работодателя, нито да тълкува волята му или да прави предположения за нея. Именно защото – при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, съдът дължи проверка дали определянето му е в съответствие с тежестта на допуснатото нарушение – то тази проверка е невъзможна без ясна конкретизация от страна на работодателя на съдържанието на твърдяното като допуснато нарушение, включваща всички считани от него за релевантни обстоятелства, имащи отношение към извършването му.

С огледи изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 147 от 1.04.2024г. по в. гр. д.№ 842/2023г. на Окръжен съд Плевен.

ОСЪЖДА „Информационно обслужване“ АД [населено място], представлявана от изпълнителния директор Ф.“, ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: [населено място], ..., [улица] да заплати на И. П. М. от [населено място], [улица], вх...., ап... сумата от 1 000лв./хиляда лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: