ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1755

Гр.София, 02.04.2026г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева ч. г.д.N.4260 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Г. Р. с искане за отмяна на решение №.650/12.06.24 по г. д.№.2320/23 на ОС Варна в частта му – имаща характер на определение - с която е отхвърлена молбата му за изменение на постановеното по делото въззивно решение №.299/25.03.24 по г. д.№.2320/ 23 на ОС Варна, ІІс., в частта за разноските чрез присъждане на основание чл. 38 ЗА на 11340лв. адвокатско възнаграждение с ДДС вместо присъдените 2126,17лв.

Ответната страна „Юникарго транс“ООД и третото лице помагач „Групами застраховане“ЕАД не вземат становище.

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

При определяне на дължимото възнаграждение е отчетено, че правилото на чл. 38 ал. 2 ЗА - според което съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба №.1/09.01.04, не може да бъде приложено с оглед изричния текст на решение на СЕС по дело C-438/22. Настоящият състав съобразява, че съгласно цитираното решение член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална...