ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1712

гр.София, 02.04.2026г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 4910/2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Т., чрез адв. Г.В., срещу решение №1674/19.03.2025г. по в. гр. д. № 13694/2024 г. по описа СГС, ІІ Г ВС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът на касатора срещу „Браузуейв“ АД по чл. 344 т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 46 144, 50 лева до пълния предявен размер от 63 065,10 лева.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част с доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпросът за характеристиките на възнаграждението по чл. 17, ал. 1 т. 2 НСОРЗ като елемент от брутното трудово възнаграждение, което е база за определяне на обезщетението по чл. 225 КТ. Твърди се този въпрос да е разрешен от въззивния съд в противоречие с константната практика на ВКС, намерила израз в решение № 159 от 13.08.2018г. по гр. д. № 3836/2017 г., IV г. о. ВКС ; решение № 181/22.07.2015 г. по гр. дело № 4554/2014 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 16/16.01.2025г. по гр. д.№ 2331/23г. по описа на ВКС, ІV г. о.

Насрещната страна по жалбата – ответникът „Браузуейв“ АД, чрез адв. Ж. Р., възразява срещу основанията за допускане на касационен контрол и оспорва оплакванията по касационната жалба.

По искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 344 т. 3 вр....