ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 429София, 10.02.2025 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1468/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Д. – трето лице-помагач на „Автостъкла” ООД, [населено място] срещу решение № 194 от 25.03.2024 г. по в. т. д. № 87/2024г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 1279 от 26.10.2023 г. по т. д. № 2743/2021 г. на Софийски градски съд, VI-22 състав, са уважени предявените от М. Ф. Й. от [населено място], обл. София искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на приетите на 7.12.2021 г. от общото събрание на съдружниците в „Автостъкла“ ООД решения за изключването й като съдружник, за изплащане равностойността на дяловете й и поемането им от оставащия съдружник В. Ц. Д., за продължаване на дружеството като ЕООД и за освобождаване на М. Ф. Й. като управител.

В касационната жалба се поддържа, че въззивният акт е неправилен на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Изразено е несъгласие с извода на съда за незаконосъобразност на решенията на процесното общо събрание поради допуснати нарушения в процедурата по чл. 138, ал. 2 и чл. 139, ал. 1 ТЗ за свикването му и по чл. 126, ал. 3 ТЗ за отправяне на предупреждение до ищцата-съдружник за изключването й. Според касаторката, решаващият състав неправилно е приел, че в качеството й на съдружник-управител тя е следвало да отправи искане до другия съуправител (ответницата Й.) за свикване на ОС в съответствие с чл. 138, ал. 2 ТЗ, като поддържа, че в хипотеза като настоящата, когато ОС на дружеството се свиква от управител, който е и съдружник, и се иска заличаване на другия управител, който също е съдружник, както и изключването му като съдружник, посочената разпоредба е неприложима. Във връзка с преценката за нередовност на връчването на поканата, а съответно и на съдържащото се в нея предупреждение по чл. 126, ал. 1ТЗ, поддържа, че в нарушение на закона и на практиката на ВКС въззивният съд е приел неприложимост на разпоредбата на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ГПК при извънсъдебното връчване по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ чрез съдебен изпълнител, ако другото лице не е изпълнило задължението си да предаде поканата на адресата, независимо от причините за това. Като необоснован касаторката счита и извода, че поканата не е достигнала до адресата М. Й. също и по електронен път – чрез писмата, изпратени й на ползваните от нея електронни адреси, както и че липсва пълно съответствие между твърдените нарушения по чл. 126, ал. 3 ТЗ, описани в поканата, и тези, описани в протокола от ОС на 07.12.2021 г. Оспорва и становището на съда, че само по себе си учредяването на дружествата „А. К. ЕООД и „Автостъкла ОЕМ“ ООД и нарушението на правото на регистрираната от ответното дружество търговска марка „А А. К. не представлява нарушение по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ и че такова би представлявало само развиването на дейност, конкурентна на тази на „Автостъкла“ ООД, за каквато дейност липсват доказателства по делото. В касационната жалба е релевирано оплакване и за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в липса на произнасяне по оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал свидетел след настъпване на преклузията за събиране на доказателства, както и в необсъждане на всички наведени факти и обстоятелства и приобщени по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Като значими за допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: „1. В хипотезата, когато дружеството с ограничена отговорност се представлява от двама управители, действащи заедно и общото събрание се свиква за изключването на единия от тези управители като съдружник в дружеството и освобождаването му като управител, следва ли само двамата управители съвместно да свикат общото събрание на съдружниците по чл. 138 ТЗ, или същото следва да се счита за надлежно свикано от другия съуправител и съдружник еднолично; 2. За извънсъдебното връчване на покана чрез частен съдебен изпълнител по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ приложима ли е разпоредбата на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ГПК и ако при извънсъдебното връчване другото лице не е изпълнило задължението си за предаване на поканата, независимо поради какви причини /обективни или субективни/, счита ли се връчването за редовно; 3. Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на спора да обсъди всички оплаквания на страната, изложени във въззивната жалба; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства; Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички установени по делото факти и събрани доказателства в тяхната съвкупност”.

По отношение на първия въпрос се твърди, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), а за всички останали въпроси – че са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и с казуалната практика на ВКС, с позоваване съответно на: определение № 447 от 26.02.2024 г. по т. д. № 729/2023 г. на I т. о., определение № 668 от 05.11.2024 г. по ч. т. д. № 2178/2019 г. на ІІ т. о. и определение № 634 от 15.03.2024 г. по т. д. № 845/2023 г. на ІІ т. о. (за втория въпрос); ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС 1/1985 г., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ІІ т. о., решение № 2.35 от 13.07.2021 г. по т. д. № 1783/2020 г. на I г. о. и др. (за въпросите по т. 3 и т. 4).

Ответникът по касация – „Автостъкла” ООД, [населено място] – счита, че касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане и да бъде уважена като основателна, съображения за което е изложил в писмен отговор от 10.06.2024 г.

Ответницата по касация – М. Ф. Й. от [населено място], обл. София – не заявява становище по допускане на касационното обжалване .

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

При постановяване на обжалвания акт въззивният съд е приел за безспорно установено, че:

Ищцата М. Ф. Й. и В. Ц. Д., конституирана като трето лице-помагач на ответника „Автостъкла” ООД, са съдружници при равни дялове и са съуправители на това дружество, като считано от 23.10.2020 г. те го представляват само заедно;

С покана от 29.11.2021 г., адресирана до М. Й., В. Д., в качеството й на съдружник и управител в ответното дружеството, е свиквала общо събрание на съдружниците на 7.12.2021г. от 9:00 ч., с конкретно посочен дневен ред, в т. ч. вземане на решение за изключването на съдружника М. Й. поради извършването на действия против интересите на дружеството и неоказване на съдействие относно осъществяване на дейността му, подробно описани в поканата, в която е отправено и предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ; Поканата е връчена по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ на 29.11.2021 г. на М. Д. Д. (дъщеря на В. Д.), явяваща се друго лице по чл. 46 ГПК, като в нея ръкописно е удостоверено с подписите на получателката и на свидетеля А. С., че лицето, отворило вратата на дома на адресата М. Й., е отказало да подпише и получи поканата;

На същата дата 07.12.2021 г., но от 14:00 ч., с покана, адресирана до В. Д., М. Й., в качеството й на съдружник в ответното дружеството, е свикала извънредно общо събрание на съдружниците с дневен ред, включващ вземане на решение за изключването на съдружника В. Д.; В поканата е отправено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ за преустановяване на действията против интересите на дружеството, конкретно описани в нея; Поканата е връчена по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ лично на В. Д. на 29.11.2021 г.;

В отговор от същата дата, за който липсват данни да е връчен на М. Й., В. Д. е оспорила твърденията в поканата, като е отправила и обратна покана – за свикване на общо събрание на 7.12.2021 г. от 9:00 ч. със същия дневен ред като по предходната й покана, алтернативно е предложила тези въпроси да бъдат включени в свиканото от М. Й. общо събрание и е отправила аналогично предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ със същите твърдения.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил направените в него изводи за незаконосъобразност на взетите от процесното общо събрание на съдружниците в „Автостъкла” ООД решения.

На първо място, незаконосъобразността им е аргументирана с допуснати нарушения във връзка със свикването на събранието. Съдебният състав е счел, че е нарушено изискването на чл. 138, ал. 2 ТЗ, тъй като, в качеството й на съдружник, В. Д. не е отправила предходно искане до двамата управители за свикване на ОС. Освен това е приел, че в качеството й на съуправител, тя не е могла да свика еднолично ОС предвид вписания начин на управление на дружеството – съвместно от двамата управители.

Въззивният съд е направил извод за допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ГПК поради това, че по делото не е установено поканата за събранието да е била предадена на ищцата от лицето, което я е получило. В тази връзка е изразил разбирането, че: При извънсъдебно връчване на друго лице то се приема за редовно само, ако лицето е изпълнило задължението си по чл. 46, ал. 2, изр. 2 ГПК да предаде съобщението на адресата, като при това връчване разпоредбата на чл. 46, ал. 4, изр. 1 ГПК е неприложима, тъй като е невъзможно прилагането на изр. 2 и 3 от същата – адресатът не може да поиска възстановяване на пропуснат срок по реда на чл. 64 ГПК при липса на висящо съдебно производство, в което това право да се упражни; Ако другото лице не е изпълнило задължението си за предаване, независимо по какви причини (обективни или субективни), то връчване на адресата няма и той не може да се счита за уведомен. Съдът е приел, че отказът на лицето, което се е намирало в дома на М. Й. (свидетелката В. Д., работеща там като хигиенист), да получи поканата е правомерен и не поражда последиците по чл. 44, ал. 1, изр. 6 ГПК за адресата на поканата, тъй като то нито е адресат на поканата, нито е задължено да я получи лице. Посочил е, че този отказ би бил приравнен на връчване, само ако е направен лично от самия адресат.

Отделно от това, съдебният състав е счел, че самата М. Д. не е била оправомощена да получава поканата, доколкото попада сред лицата по чл. 46, ал. 3 ГПК – същата е дъщеря на отправилата поканата В. Д. и поради това се явява заинтересована в нейна полза от изхода на спора между двете съдружнички. Като недоказано е преценил твърдението в жалбата, че получилата поканата е племенница на адресата М. Й..

Въззивният съд е приел, че не се установява също поканата да е достигнала по друг начин до адресата М. Й. и по-конкретно – да е била изпратена по електронен път чрез представените многобройни разпечатки от електронни писма, тъй като не е доказано, че посочените електронни адреси са ползвани от ищцата (т. е. че са нейни, че тя ги е посочила), а освен това не е доказано нито дали са реално постъпили на тези ел. адреси, нито дали са изтеглени от ищцата, с оглед на което не може да се установи момента на връчване по чл. 10 ЗЕДЕУУ.

Липсата на надлежно връчена на ищцата покана по чл. 139, ал. 1 ТЗ за свикване на процесното общо събрание, както и нарушението по чл. 138 ТЗ, са преценени като достатъчни, за да се приеме, че събранието е проведено незаконосъобразно, което води до незаконосъобразност и на приетите на него решения.

Наред с извода за процесуална незаконосъобразност, въззивният съд е счел, че решението за изключването на ищцата като съдружник е и материално незаконосъобразно поради нарушение на чл. 126 ТЗ. Приел е, че не е налице надлежно връчване на предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ (като част от съдържанието на поканата); че няма данни за връчването му като част и от съдържанието на отговора на В. Д. на поканата, отправена й от ищцата за свиканото от нея ОС на същата дата; че няма характер на предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ спрямо процесното ОС предходната покана от 23.06.2021г. на В. Д. до ищцата, доколкото в нея не се съдържа предупреждение за изключване, а се съдържа друго предупреждение – че ще бъдат потърсени правата на съдружничката и на дружеството по съдебен ред за причинените вреди на основание чл. 142, ал. 3 и чл. 145 ТЗ.

Същевременно, съдът е взел предвид, че няма и пълно съответствие между описаните в поканата от 29.11.2021 г. твърдени нарушения и тези, посочени в протокола на ОС от 7.12.2021 г., заради които ищцата е изключена като съдружник, за които допълнителни нарушения (сключване на договори за наем от М. Й. за имоти на дружеството в периода 25.11.2021г. – 30.11.2021г. без съгласието на В. Д. и лишаване на същата от достъп до офиса на дружеството) липсва отправено и връчено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ.

По отношение посочените в поканата нарушения – учредяване на „А. К. ЕООД, с едноличен собственик „МГ 86 Груп“ ООД, в което ищцата е управител и съдружник, заедно със съпруга си Г. Й., и с което дружество в нарушение на чл. 142 ТЗ ищцата осъществява самостоятелна дейност, конкурентна на дейността на ответника „Автостъкла“ ООД; регистриране на наименованието на „А. К. ЕООД в нарушение на правото на регистрирана търговска марка на „Автостъкла“ ООД № 2006084721N – „А А. К. ; регистриране на конкурентно дружество „Автостъкла ОЕМ“ ЕООД от съпруга на ищцата, който е служител в „Автостъкла“ ООД, въззивният съд е приел, че самото учредяване и участие в тези дружества не представлява нарушение по чл. 126, ал. 3 ТЗ, а такова би представлявало само развиването на дейност, конкурентна на тази на ответника „Автостъкла“ ООД. Доколкото обаче по делото липсват ангажирани каквито и да било доказателства за това каква реална стопанска дейност развиват посочените дружества, е счел, че не може да се прецени дали дейността им е конкурентна спрямо ответното дружество, поради което и сходството на наименованието на „А. К. ЕООД с регистрираната търговска марка на ответника също не представлява нарушение.

Като ирелевантни към предмета на настоящото дело съдебният състав е счел новоизтъкнатите в хода на процеса други твърдени нарушения на ищцата – сключването на симулативни договори за заем и водени във връзка с тях симулативни арбитражни дела, приключили с арбитражни решения за осъждане на ответното дружество в полза на „А. К. ЕООД, тъй като за подобни нарушения ищцата не е изключена с атакуваното решение, а и няма как да бъде изключена за тях, доколкото самите твърдени факти са настъпили след процесното ОС от 7.12.2021 г.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

От съществено значение при преценката дали поставените от касаторката въпроси отговарят на задължителното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело е обстоятелството, че въззивният съд е счел предявените искове за основателни не само поради процесуалната незаконосъобразност на решенията на процесното общо събрание (допуснати нарушения на чл. 138, ал. 2 и чл. 139, ал. 1 ТЗ при свикването на събранието и при връчване на поканата до ищцата), но и поради материалната им незаконосъобразност (недоказаност на основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ за изключване на ищцата като съдружник).

Относими и към двете самостоятелни основания за уважаване на исковете са само процесуалноправните въпроси по т. 4 от изложението, тъй като те касаят извода за ненадлежното връчване на поканата (процесуалната незаконосъобразност на оспорените решения) и извода за отсъствие на основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, заради които ищцата е изключена като съдружник (материалната незаконосъобразност на решенията). Тези въпроси обаче не могат да обосноват допускане на касационното обжалване.

Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационното обжалване, материалноправният и/или процесуалноправен въпрос, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, въпросите по т. 4 не могат да бъдат преценени като обуславящи за изхода на конкретното дело в посочения смисъл. Доколкото са основани на твърдението на касаторката за немотивираност на обжалваното решение, за необоснованост на направените от съда фактически и правни изводи и за необсъждане на заявените от страните доводи и възражения, въпросите представляват по своята същност оплакване за допуснати процесуални нарушения, които обаче са предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му.

Отделно от това, дори да бъдат преценени като отговарящи на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не може да се счете, че е налице поддържаното по отношение на тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросите не са разрешени в противоречие с цитираната в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК задължителна практика на ВС и ВКС и казуална практика по чл. 290 ГПК. Точно обратното – мотивите на обжалвания акт са изчерпателни и ясни; съдържат задълбочено обсъждане на всички заявени от страните доводи и възражения и на всички събрани по делото доказателства; съдът не просто формално е изброил доказателствата, а ги е подложил на подробен анализ и въз основа на тях е изградил самостоятелни фактически и правни изводи. Поради това, не е налице отклонение от съдебната практика на касационната инстанция при мотивиране на обжалваното решение.

Всички останали въпроси касаят само извода на въззивния съд за процесуална незаконосъобразност на атакуваните решения и по-конкретно – за ненадлежно свикване на общото събрание (въпрос № 1), за ненадлежно връчване на поканата за събранието до ищцата (въпрос № 2) и за необсъждане на оплакването във въззивната жалба, че разпитаната във връзка с връчването на поканата свидетелка В. Д. е допусната след настъпилата преклузия за събиране на доказателства (въпрос № 3). Независимо, че за въпрос № 1 е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липсата на съдебна практика, а за въпрос № 3 – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото съдът не се е произнесъл по оплакването във въззивната жалба във връзка с настъпила преклузия за допускане на свидетелката Д., тези въпроси не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като същите не са единствено обуславящи за изхода на правния спор предвид приетото от въззивния съд друго самостоятелно основание за незаконосъобразност на решенията на процесното ОС, а именно – материална незаконосъобразност на решението за изключване на ищцата като съдружник, от която произтича съответно незаконосъобразност и на обусловените от него останали решения, взети на това ОС. Следователно, предявените искове по чл. 74 ТЗ биха били уважени и само на това основание, дори да се приеме, че процесното общо събрание е редовно свикано и поканата е връчена надлежно, т. е. че не е налице процесуална незаконосъобразност на решенията.

Във връзка с въпрос № 2 следва да се отбележи също, че изводът за нередовно връчване на поканата за ОС е аргументиран не само с неприложимостта на разпоредбата на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ГПК, но и с допуснато нарушение на чл. 46, ал. 3 ГПК, тъй като поканата е получена от неоправомощено лице (М. Д. e дъщеря на отправилата поканата В. Д. и е заинтересована в нейна полза от изхода на спора между двете съдружнички). С оглед на това, посочената от касаторката практика не доказва заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поради всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Независимо от този изход на делото, с оглед липсата на искане от ответника по касация, съдът не се произнася по дължимостта на разноски на същия.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №194 от 25.03.2024 г. по в. т. д. № 87/2024г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: