Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. Д. Членове: Е. М. Е. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Е. М. по административно дело № 3489 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк. Р., срещу решение № 711 от 09.02.2022 г. постановено по адм. дело № 6868 от 2020 год., по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което по жалба на К. К. от гр. София е отменена Заповед № 8121К-7516/24.06.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение като Началник - сектор Противодействие на икономическата престъпност, при О4 Районно управление /РУ/ при Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/.

В касационната жалба се излагат доводи за това, че АССГ е стигнал до неправилни изводи за да заключи, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна. Твърди, че същата е издадена при спазване на всички законови процедури и при наличието на материално правното основание за наложеното дисциплинарно наказание. Моли за отмяна на оспорения съдебен акт и отхвърляне на жалбата на Кръстев.

Ответникът по касация К. К., чрез адв. Ч. оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореното решение потвърдено като валидно, допустимо и правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е допустима, а по същество - неоснователна. Излага доводи за това, че АССГ е постановил обосновано и законосъобразно решение като е приел, че оспорената заповед е издадена при нарушение на административнопроизводствените правила..

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил представените по делото писмени доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

По предложение на директора на СДВР рег. № 513р-111319 от 06.02.2019 г. със заповед № 8121К-5768/13.02.2019 г., изм. и допълнена със Заповеди № 8121К-10030/ 12.06.2019г., № 8121К-10267/18.06.19г., № 8121К-12953/16.1-19г.,8121К-4325/06.03.20г. и 8121К- 5811/ 16.04.20г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е образувано дисциплинарно производство срещу К. К. на длъжност Началник сектор Противодействие на икономическата престъпност към 04 РУ при СДВР, като е определен дисциплинарно разследващ орган (ДРО) с поименно посочен персонален състав и е указано, че следва да се проведе пълно, обективно и всестранно разследване, да събере доказателства и да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Със заповедта за образуване но дисциплинарното производство служителят временно е отстранен от заеманата длъжност на основание чл. 214, ал. 4 ЗМВР.

Като повод за образуване на дисциплинарното производство е посочено това, че на 23.01.2019 г. след проведени оперативно - издирвателни мероприятия от служители на Д. В. сигурност - МВР под надзора на специализирана прокуратура в сградата на 04 РУ СДВР, в работните им помещения са задържани за срок от 24 часа петима служители от 04 РУ - СДВР, сред които и главен инспектор К. К. за това, че като престъпна група организирано и колективно са рекетирали търговци от квартал Лозенец за такса спокойствие срещу определени суми, които определяли според бизнеса на изнудваните. В замяна служителите обещавали на собственици на автокъщи, наргиле-барове, магазини и заведения, че няма да бъдат извършвани проверки в техните обекти или при извършвани такива ще им съобщават предварително. Срещу служителите е образувана пр. пр. № 1831/2018 г. по описа на Специализирана прокуратура за това, че същите са участвали в организирана престъпна група с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 209, чл. 213а, чл. 282, чл. 301, чл. 302 и чл.304б НК, като групата е създадена в користна цел. Кръстев е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство срещу него на 28.03.2019 г. На същата дата му е връчена и покана за даване на писмени обяснения на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР по случая, като в същата отново е посочено на какво основание е образувано дисциплинарното производство и в какво е обвинен, като са му поставени конкретни въпроси, на които да отговори в срок от 24 часа. На 01.04. 2019г. служителят е писмено обяснение, с което ДНО е запознат.След провелите се проверки в хода на дисциплинарното производство и събраните доказателства както и въз основа на обобщената справка и становището на административно наказващият орган (АНО), министърът на вътрешните работи е издал оспорената пред АССГ заповед, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1,пр.1 и т.4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1,т. 7, пр. 2 и т. 13, чл. 226, ал. 1, т, 8 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР е наложил дисциплинарно наказание уволнение и е прекратил служебното правоотношение на главен инспектор К. К. - Началник на сектор Противодействие на икономическата престъпност в 04 РУ - СДВР, считано от датата на връчване на заповедта. При издаване на оспорената заповед и след запознаване с мотивите на АНО в обобщена справка от 08.05.2020 г. и становище от 12.05.2020 г. както и извършена оценка на всички доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство, административно наказващият орган е приел, че в периода от началото на 2017 г. до 23.01.2019г. /когато е задържан от органите на прокуратурата и дирекция Вътрешна сигурност/ главен инспектор Кръстев, заедно със свои колеги са изнудвали различни търговци като възползвайки се от служебното си положение и длъжност, са събирали така наречената такса спокойствие, в замяна на която щели да бъдат предотвратени бъдещи проверки на конкретните обекти, управлявани от изнудваните, както и да им бъде съобщавано за предстоящи евентуални такива. Описаните обекти и търговци били както следва: заведения Флейм 1 и Флейм 2, находящи се в гр. София, ул. Нишава съответно № 159 и № 163 с общ собственик Х. П. както и търговски обект - магазин за дрехи, находящ се в гр. София, бул Д. Б. № 116, използван от В. И., собственик на фирма В.Стайл ЕООД.

При тези фактически данни, описвайки подробна фактическа обстановка, както и всички събрани по делото доказателства Административен съд София град, е постановил обжалваното решение, като е счел, че е допуснато съществено процесуално нарушение от дисциплинарно наказващият орган (ДНО) - министърът на вътрешните работи, като същият не е изпълнил императивното си задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Що се отнася до материалната законосъобразност, АССГ е посочил, че не може да се изведе извод за безспорна установеност на извършените нарушения, респективно е посочил, че недоказаността на деянията също е основание за достигнатия от него извод отмяна на оспорената в първоинстанционното производство заповед.

Така постановеното решение е неправилно.

Изводът на АССГ за допуснато нарушение на процедурата от министъра на вътрешните работи при издаване на оспорената заповед не кореспондира на доказателствата по делото и на закона. Посочената за нарушена норма -чл. 206, ал. 1 ЗМВР регламентира, че преди налагане на дисциплинарно наказание, ДНО следва да изслуша или приеме писмени обяснения от държавния служител. Видно е, че времето в което следва това да се извърши е изрично посочено преди налагане на дисциплинарното наказание. В тази връзка настоящата инстанция счита, че от приложените към административната преписка и подробно описани от АССГ доказателства по делото, безспорно се установява, че на Кръстев е изпратена покана с посочено основание чл. 206, ал. 1 ЗМВР и с рег. № УРИ 226р -11362/28.04.2020 г., с която му е дадена възможност да даде обяснения, като в същата детайлно е описано в какво се изразяват нарушенията му. Кръстев е получил лично поканата на 28.04.2020г., като на същата саморъчно е направил забележки. С надлъжно съставен протокол е констатирано, че Кръстев е отказал да дава писмени обяснения, твърдейки че поддържа обясненията дадени пред ДРО и не желае да дава допълнителни такива .

В подкрепа на горното, следва да се посочи, че ясно в оспорената пред АССГ заповед е отразено, че при изготвянето, ДНО е обсъдил дадените от Кръстев възражения като е отхвърлил твърденията му, които били неподкрепени с доказателства и противоречащи на събраните такива в дисциплинарното производство.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав счита, че е спазена процедурата по чл. 206 ал. 1 от ЗМВР и К. К. надлежно е упражнил правото си да изложи становище по един от двата регламентирани в закона начина даване на писмени обяснения. Последните са съобразени и коментирани от ДНО при изготвяне на оспорената заповед, като са спазени процедурите по издаването. Изложеното опровергава извода на АССГ за допуснато съществено нарушение на административните правила.

По отношение на съществото на спора, настоящият съдебен състав не споделя изводите, направени от АССГ за недоказаност на извършените нарушения.

В мотивите си съдът ясно е посочил, че дисциплинарно разследващият орган е извършил всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване, както и че в справката и становището още по-обстоятелствено са изложени конкретните факти във връзка с нарушенията, за което по закон следва най-тежкото дисциплинарно наказание, което налага извод за законосъобразност на оспорената заповед, обратно на приетото в обжалваното решение, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на поддържаната теза за недоказаност на нарушенията.

В конкретният случай съвкупната преценка на доказателствата, приобщени към дисциплинарното производство и събрани в съдебно административното производство безспорно установяват извършване на вменените в заповедта дисциплинарни нарушения от служителя, чрез използване на служебното положение на служителя, а именно : оказване на натиск и принуда върху собственици и служители в търговските обекти да му заплащат такса спокойствие, с цел получаване на облага, която не му се следва, дисциплинарни нарушения, съставомерни по чл.203, ал. 1, т. 7, пр. 2 ЗМВР използване на служебното положение за лична облага, както и поведение на служителя, което е в нарушение на Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.Дисциплинарно наказващият орган правилно е квалифицирал поведението на служителя като използване на служебното положение за получаване на лична облага /тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.7 ЗМВР и като деяние несъвместимо с етичните норми и правила за поведение на държавните служители в МВР по т. 20, т. 42, т. 45, т. 46, т. 50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Действията на служителя правилно са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.7 и т.13 от ЗМВР, обосноваващи налагането на - най тежкото дисциплинарно наказание.

Поведението на лицето е станало известно както на други служители, така и на лица извън системата на МВР и обосновава действия, уронващи престижа на службата, както правилно е приел ДНО. Трайно наложените в обществото морално - етични норми на поведение отричат такова, като извършеното от касатора и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в МВР. Посочените в заповедта като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, установяват изискване за спазване на принципи на законност на действията, опазване доброто име на институцията, забрана за злоупотреба със служебно положение. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР за налагане на ней - тежкото дисциплинарно наказание, както правилно е счел и ДНО.

В заключение настоящият състав на ВАС, пето отделение, намира че оспорената пред АССГ заповед на министъра на вътрешните работи е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазена административна процедура, в съответствие със закона и с неговата цел.

По изложените съображения обжалваното решение, с което е отменена заповед рег. № 8121К-7516/24.06.2020г. като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната му следва да бъде постановено друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата на К. К. срещу административния акт.

Разноски не се претендират от касатора и съдът не присъжда такива.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 711 от 09.02.2022 г. постановено по адм. дело № 6868 от 2020 год., по описа на Административен съд София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. К. от гр. София ПРОТИВ Заповед № 8121К-7516/24.06.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение като Началник - сектор Противодействие на икономическата престъпност, при О4 Районно управление /РУ/ при Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ДОБРЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ