ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1035

Гр. София, 06.04.2026г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ПЪРВО Т.О. в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч. т.д. № 504 по описа за 2026г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Теменуга Й. С. и В. Д. С. срещу определение № 800/17.12.2025г., постановено по в. т.д. № 826/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба с вх. № 271010/10.07.2025г. на Теменуга Й. С. и В. Д. С. срещу решение от 13.06.2025г. по т. д. № 1941/2018г. по описа на СГС, в частта му, с която е признато за установено по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, предявен от „Инвестбанк“ АД срещу „Инженерконсулт“ ООД (н.), че в полза на „Инвестбанк“ АД съществуват вземания за сумата от 972 931,04 евро, представляваща част от просрочена главница, в общ размер на 1 464 579,10 евро по Договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г., Допълнително споразумение № 1 от 20.01.2009 г., Допълнително споразумение № 2 от 27.02.2009 г., Допълнително споразумение № 3 от 18.08.2009 г., Допълнително споразумение № 4 от 01.03.2010 г., Допълнително споразумение № 5 от 01.12.2010 г. и Допълнително споразумение № 6 от 26.03.2012 г. към него, и сумата от 9964,60 евро, представляваща наказателна лихва за периода от 01.06.2017г. до 22.06.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК от 12.07.2017 г. по ч. гр. д. № 41310/2017 г. на СРС, 69 състав.

Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и е необосновано. Изтъкват, че те са солидарни длъжници по договора за кредит, по който е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, макар и само срещу „Инженерконсулт“ ООД /н./ в частта за тези суми, поради което считат, че разполагат с право да подадат въззивна жалба и да претендират недопустимост на съдебното решение изцяло. Жалбоподателите твърдят, че неправилно извършеното от първоинстанционния съд нарушение, изразяващо се в неконституиране на синдика на дружеството „Инженерконсулт“ ООД /н./, се вменява в тяхна тежест. Също така поддържат, че ако не се приемат горните им съображения, то следва подадената въззивна жалба да се счита, че е от Теменуга Й. в лично качество, но и действаща като управител на дружеството „Инженерконсулт“ ООД /н./, като се претендира отмяна на решението изцяло. В жалбата се излагат и доводи за неправилно връщане на въззивната жалба на „Инженерконсулт“ ООД /н./ поради невнасяне на държавна такса.

От „Инженерконсулт“ ООД /н./ е подаден отговор на частната жалба от 09.02.2026г. чрез адв. Б., в който се сочи, че същата е основателна.

Постъпил е отговор и от „Инвестбанк“ АД, чрез адв. Н. от 19.02.2026г., с който се оспорва частната жалба като неоснователна по подробно изложените съображения.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното:

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е сезиран с въззивна жалба вх. № 271010/10.07.2025г. от Теменуга Й. С. и В. Д. С. срещу решение № от 13.06.2025г. по т. д. № 1941/2018г. по описа на СГС, с което е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, предявени от „Инвестбанк“ АД против „Инженерконсулт“ ООД (н.), че в полза на „Инвестбанк“ АД съществуват вземания за сумата от: 972 931,04 евро, представляваща част от просрочена главница, в общ размер на 1 464 579,10 евро по Договор за банков кредит № 1064 07/21.12.2007 г., и описаните допълнителни споразумения към него, която сума 972 931,04 евро е формирана от двадесет и шест погасителни вноски и части от вноски по главницата, падежирали последователно в периода от 25.10.2014 г. до 25.11.2016 г. вкл., ведно със законната лихва от 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; 9964,60 евро, представляваща наказателна лихва върху главница 972 931,04 евро, за периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК от 12.07.2017 г. по ч. гр. д. № 41310/2017 г. по описа на СРС, 69 състав, както и е признато за установено по исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 92 ЗЗД във вр. чл. 141 и чл. 121 ЗЗД, предявени от „Инвестбанк“ АД, солидарно против „Инженерконсулт“ ООД (н.), Теменуга Й. С. и В. Д. С., че в полза на „Инвестбанк“ АД съществуват вземания за сумата 160 938,54 евро, представляваща част от просрочена главница, в общ размер на 1 464 579,10 евро по Договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г., Допълнително споразумение № 1 от 20.01.2009 г., Допълнително споразумение № 2 от 27.02.2009 г., Допълнително споразумение № 3 от 18.08.2009 г., Допълнително споразумение № 4 от 01.03.2010 г., Допълнително споразумение № 5 от 01.12.2010 г. и Допълнително споразумение № 6 от 26.03.2012 г., която сума от 160 938,54 евро е формирана от четири погасителни вноски по главницата, падежирали последователно в периода от 25.12.2016 г. до 25.03.2017 г. вкл., ведно със законната лихва върху нея от 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; 1671, 97 евро, представляваща наказателна лихва начислена върху просрочена главница в размер на 160 938, 54 евро за периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК от 12.07.2017 г. по ч. гр. д. № 41310/2017 г. по описа на СРС, 69 състав.

Софийски апелативен съд с разпореждане № 1837/20.11.2025г. е указал на жалбоподателите Теменуга Й. С. и В. Д. С., в едноседмичен срок да уточнят с писмена молба дали обжалват изцяло решението по т. д. № 1941/2018г. по описа на СГС или го обжалват частично, съответно в коя част, с оглед преценка на допустимостта на жалбата им и правния интерес от обжалване. Съобщение за разпореждането е връчено на жалбоподателите на 25.11.2025г. Въззивният съд е отчел, че с молба от 02.12.2025г. двамата жалбоподатели са заявили, че обжалват изцяло решението от 13.06.2025г. по т. д. № 1941/2018г. по описа на СГС, като считат, че правният им интерес произтича от факта, че като поръчители са обезпечили задължението на „Инженерконсулт“ ООД и установяването, респективно отричането на вземането срещу длъжника има пряко значение за възникването и обема на тяхната отговорност като поръчители. В молбата е посочено и че първоинстанционното решение е изцяло недопустимо, тъй като е постановено без участието на синдика на несъстоятелното дружество.

Въззивният съд е изтъкнал, че в производството пред СГС са били предявени при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване два иска, като по първия от тях страни са само „Инвестбанк“ АД и „Инженерконсулт“ ООД (н.), а жалбоподателите са били конституирани като ответници само по втория предявен иск. Независимо от твърденията им, че са солидарни длъжници по договора за кредит, сключен между „Инвестбанк“ АД и „Инженерконсулт“ ООД (н.), след като искът на ищеца не е насочен срещу тях, въззивният съд е посочил, че нямат качеството нито на главна страна, нито на подпомагаща страна, тъй като не са привлечени или встъпили като трети лица. САС е приел, че двамата жалбоподатели нямат правен интерес от обжалването на решението в частта по иска спрямо „Инженерконсулт“ ООД /н./. Съдът е посочил, че солидарните длъжници по договора за кредит не са задължителни необходими другари, поради което не могат да основат правния си интерес от твърдяно допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд спрямо другия ответник. Предвид горното е приел, че в тази си част жалбата им е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок.

Определението за частично прекратяване на производството по въззивната жалба на Теменуга С. и В. С. е правилно и следва да бъде потвърдено. Правото на въззивна жалба принадлежи на лицата, които са участвали като страни - главни или подпомагащи, в производството пред първата инстанция и за които постановеното от първоинстанционния съд решение е неблагоприятно. По изключение решението може да бъде обжалвано и от трети лица, чиято правна сфера е засегната от акта, но само в изрично предвидените със закон случаи. След като нямат качеството на главна или на подпомагаща страна по исковете срещу „Инженерконсулт“ ООД / н./, жалбоподателите нямат право да обжалват с въззивна жалба неблагоприятното за търговското дружество първоинстанционно решение в тази му част. При кумулативно обективно и субективно съединени искове, предявени срещу различни ответници, неконституираното като главна или подпомагаща страна по един от исковете лице, което няма качеството необходим другар, не е процесуално легитимирано да обжалва решението в тази част, макар да е ответник по друг от съединените искове, в който смисъл е налице и практика на ВКС, обективирана в определение №2015/11.04.2018г. по ч. т.д.№815/2018г., 2 т. о. и др. Както изрично се посочва в определение №78/24.01.2013г. по ч. т.д. №17/2013г., 1 т. о. на ВКС, солидарните длъжници имат положението на обикновени другари в производството по исковете по чл. 422 ГПК и не е налице необходимост решението да е еднакво, като всеки от другарите действа самостоятелно съгласно чл. 216, ал. 1 ГПК. В същия смисъл е и решение №347/15.12.2015г. по к. т.д. №1441/2024г., 1 т. о. на ВКС, в което се посочва, че длъжникът и поръчителят са обикновени, а не необходими другари, както и решение №60261/20.12.2021г. по гр. д. №3385/2020г. на ВКС и мн. др. Следователно ответниците С., които не са страна по първия иск, предявен само спрямо търговското дружество, не са и необходими другари, нямат право на въззивна жалба срещу тази част от първоинстанционното решение. „Инженерконсулт“ ООД /н./ е разполагало със самостоятелно право на въззивна жалба срещу неблагоприятното за него решение на първоинстанционния съд, като дали и как е упражнило това си право, респ. дали връщането на подадената от адвокат Б. жалба е законосъобразно, е извън предмета на настоящия спор. Не може да бъде споделен и доводът на жалбоподателите, че подадената въззивна жалба следвало да се приеме като изхождаща от името на дружеството, чийто законен представител се твърди да е Теменуга С., тъй като правомощията на управителните органи на несъстоятелното дружество са прекратени с решение по т. д. № 2327/2019г. на СГС, обявено в Търговския регистър на 03.10.2022г.. „Инженерконсулт“ ООД /н./ се представлява от синдика, а и от съдържанието на самата жалба не се установява тя да е подадена от името на търговското дружество, напротив описано е изрично прилагането на препис от същата за ответника по нея - „Инженерконсулт“ ООД /н./.

С оглед горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 800/17.12.2025г., постановено по в. т.д. № 826/2025г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/