ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 784

гр.София, 18.02.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

единадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 4519/ 2024 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

По делото е постановено определение № 5477/ 27.11.2024 г., в сила от 21.12.2024 г., с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 10529/ 12.03.2024 г. на „В. П. ЕООД, гр.Хасково, за отмяна на влязлото в сила решение № 1411/ 23.06.2023 г. по гр. д.№ 2495/ 2022 г. на Бургаски районен съд и е прекратено производството по делото, като „В. П. ЕООД, е осъдено да заплати на Н. Д., Ф. Р. Г. 2 718,62 евро /две хиляди седемстотин и осемнадесет евро, шестдесет и два евроцента/ разноски.

Молителят „В. П. ЕООД е поискал изменение на така постановеното определение в частта за разноските. Твърди, платеното адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на спора. Процесуалният представител на Н. Д. бил запознат с основното производство и по молбата за отмяна не се изисквали допълнителни усилия за защита правата на ответната страна. Прави искане възнаграждението на този представител да бъде редуцирано до размер 500 лв, евентуално – до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/.

Ответната страна Н. Д. оспорва искането. Поддържа, че уговореното и платено възнаграждение на адвокат за защита срещу подадената молба за отмяна е в минималния предвиден в НМРАВ размер. Позовава се на съдебна практика, според която съдът не може да намали възнаграждението под минималния предвиден в НМРАВ размер. Поддържа също, че делото е със значителна правна и фактическа сложност.

Съдът намира молбата за допустима, а разгледана по същество – за частично основателна.

Молителят не оспорва извършването на разходите за адвокатско възнаграждение, претендирани от ответната по молбата за отмяна страна, нито дължимостта им, а единствено възразява за прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение. Възражението е основателно. Правната помощ, за оказването на която е платил адвокатско възнаграждение ответника, се е изчерпила в изготвяне на отговор срещу молбата за отмяна. Уговореното възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото, по което съдът не бил сезиран с правен спор, който да разреши, а с искане за отмяна на влязло в сила решение. Затова са налице основанията за присъждане в по-нисък размер на уговореното и платено от ответника по молбата адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78 ал. 5 ГПК. Неоснователно неговият представител претендира, че не може да се намалява възнаграждение под минималния размер, предвиден в НМРАВ. Съдебната практика, на която се позовава, за да обоснове довода си, е формирана преди приемането на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22. Това решение установява, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Постановено е също, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. Затова възнаграждението следва да бъде присъдено до размер, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа, който съдът определя на 1 300 евро. Неоснователно е искането за редуциране на възнаграждението до размер 500 лв – това не би съответствало на обема на квалифицирания труд, който се изисква за осъществяване на защита по подадената молба.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ определение № 5477/ 27.11.2024 г. по гр. д.№ 4519/ 2024 г. на Върховния касационен съд, ІV-то гражданско отделение, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „В. П. ЕООД, гр.Хасково, [улица] вх.Б, ет. 2, офис 2, ЕИК[ЕИК], да заплати на Н. Д., Ф. Р. Г. 96132 Ш., ул.“*“ № 3, вместо сумата 2 718,62 евро /две хиляди седемстотин и осемнадесет евро, шестдесет и два евроцента/ сумата 1 300 евро /хиляда и триста евро/ разноски за производството, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: