ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 804

Гр.София, 20.02.2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.3123 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. М. В. и В. Б. В. срещу решение №.2651/30.04.24 по г. д.№.15465/21 на СГС, ІІІ В състав, в частта, с която е обезсилено решение №.20187931/20.09.21 по г. д.№.2331/21 на СРС, 41с., в частта му за отхвърляне на предявените от БАН срещу касаторите претенции по чл. 92 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 6463,87лв. по чл. 14 от договор за наем №.ДНФЛ-4/10.01.18 за периода 15.07.20-13.01.21 и присъждане на 465лв. разноски и делото е върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по предявените искове по чл. 236 ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 79 ал. 1 и чл. 14 от горепосочения договор.

Ответната страна Българска академия на науките оспорва жалбата; претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че в разпоредбата на чл. 14 ал. 1 от процесния договор за наем №.ДНФЛ-4/10.01.18 изрично е уговорено, че при неизпълнение на задължението за своевременно освобождаване и предаване на наетия имот, с прекратяването на договора, наемателят дължи обезщетение в размер на петкратния размер на наемната цена, пропорционално на времето на забава. Заявената претенция е за заплащане на обезщетение за ползване на имота след прекратяване на договора за наем в размер на договорената наемна цена. Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 236 ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 14 ал. 1 от горепосочения договор, но съдът е разгледал непредявени от ищеца обективно съединени искове с правно основание чл. 92 ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка от страна на ответниците. Разглеждането на иск, който не е предявен, и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес, което има за последица обезсилване на недопустимото решение. При тези обстоятелства е намерено, че решението е недопустимо - тъй като не е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, като такова следва да бъде обезсилено, а делото-върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на претенция с правно основание чл. 236 ЗЗД.

Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Допустимоли е въззивният съд да определи предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, без да изхожда от обстоятелствата, които ищецът е посочил в исковата молба и формулирания от него петитум, отклонявайки се по този начин от диспозитивното начало, и какви са критериите за определяне на един съдебен акт за недопустим?“/т. 9 ППВС 1/85, реш.№.103/20..06.13 по т. д.№.850/12, І ТО, реш.№.130/23.06.16 по т. д.№.748/15, І ТО, реш.№.168/ 30.11.16 по т. д.№.2830/15, І ТО/; 2. „Допустимо ли е с оглед правомощията си въззивният съд да обезсилва като недопустимо първоинстанционното решение в случаите, в които е приел, че определената от него правна квалификация е погрешна, или в този случай следва да се произнесе със съдебен акт по съществото на спора по правилната правна квалификация?“ /т. 19, ТР 1/09, реш.№.157/30.10.13 по т. д.№.1091/12, І ТО, реш.№.168/ 30.11.16 по т. д.№.2830/15, І ТО, реш.№.75/28.06.10 по т. д.№.923/09, ІІ ТО/; 3.“Допустимо ли е обезщетението по чл. 236 ал. 2 от ЗЗД за неизпълнение задължението на наемателя по чл. 233 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД да се претендира от наемодателя под формата на неустойка, уговорена то страните в наемния договор?“ /реш.№.68/21.04.09 пот. д.№.697/08, ІІ ТО, реш.№.230/3.02.10 по т. д.№.52/09, ІІ ТО/.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по втория въпрос-относно правомощията на въззивната инстанция, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, неправилната правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, прави решението незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона и негово задължение е да установи приложимата норма и да разгледа предявения иск; ако съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон; така постановеното първоинстанционно решение не е недопустимо и не се налага обезсилването му и връщането на делото за ново разглеждане, а е незаконосъобразно; недопустимо е решението, когато, в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран-когато е определил спорното право въз основа на обстоятелства, невъведени от страната, в който случай е разгледан иск на непредявеното основание; правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената защита; когато такова нарушение не е налице, дадената от съда правна квалификация на иска, с който е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението; когато въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна правна квалификация от дадената в обжалваното решение, следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание и изложи собствени мотиви. Касационното обжалване се допуска за проверка съобразяването на така установената практика при процедирането на въззивната инстанция.

На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 129,28лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.2651/30.04.24 по г. д.№.15465/21 на СГС, ІІІ В състав, в атакуваната му част.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 129,28лв. /сто двадесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/ и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване или, при неизпълнение, за прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: