Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. Х. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 3571 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Общинска избирателна комисия Ветово, срещу Решение № 54 от 16.12.2021 г., постановено по адм. дело № 347/2021г. по описа на Административен съд – Русе и частна жалба на М. Мехмед срещу определение от 26.01.2022 г., постановено по същото дело.

По изложени в касационната жалба доводи Общинска избирателна комисия (ОИК) Ветово счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на М. Мехмед против нейно Решение № 172-МИ от 22.01.2020 г., с което предсрочно са прекратени пълномощията му като избран кмет на О. В. и е обезсилено Удостоверение № 21 от 04.11.2019 г. на ОИК – Ветово.

Ответникът по касационната жалба М. Мехмед взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

М. Мехмед обжалва определение от 26.01.2022 г., постановено по адм. дело № 347/2021г. по описа на Административен съд – Русе, с което, по искане на ОИК Ветово, е изменено постановеното по делото решение в частта му за разноските, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон.

Общинска избирателна комисия Ветово взема писмено становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на жалбите и правилност на обжалваните съдебни актове.

Касационната и частната жалба са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни, за които обжалваният от всяка съдебен акт е неблагоприятен.

Производството пред Административен съд – Русе се е развило по оспорването от М. Мехмед на Решение № 172-МИ от 22.01.2020 г. на ОИК – Ветово с което предсрочно са прекратени пълномощията му като избран кмет на О. В. и е обезсилено Удостоверение № 21 от 04.11.2019 г. на ОИК – Ветово.

С решение № 5 от 11.02.2020 г., постановено по адм. дело № 68/2020 г. по описа на Административен съд – Русе оспорването е отхвърлено. Това решение е отменено с Решение № 6379 от 27.05.2021 г., постановено по адм. дело № 2487/2020 г. по описа на Върховния административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

С обжалваното Решение № 54 от 16.12.2021 г., постановено по адм. дело № 347/2021г. по описа на Административен съд – Русе съдът е отменил оспореното решение на ОИК Ветово. За да постанови този резултат е приел, че същото е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в съдебното производство не е нарушено, обжалваното решение е и надлежно мотивирано. Не съставлява съществено процесуално нарушение отмяната от съда на определение, с което е допуснат до разпит свидетел. Съгласно разпоредбата на чл. 173 от Гражданския процесуален кодекс страната може да се откаже от разпита на свидетеля, на който тя се е позовала, но същият се разпитва, ако другата страна поиска това или ако съдът прецени, че разпитването му е необходимо за изясняване на обстоятелства по делото. В случая другата страна, ОИК Ветово, не е поискала това (свидетелят е допуснат по искане на жалбоподателя), а съдът надлежно е мотивирал защо счита, че не е налице необходимост от неговия разпит.

Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспореното пред него решение. Настоящата инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря в своя съдебен акт. Съдът е събрал необходимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка, във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е обосновал правните си изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав. Съобразил е и мотивите на постановеното от Конституционния съд на Р. Б. Р. № 13 от 24.09.2020 г., по Конституционно дело № 5/2020 г. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА пълномощията на кметовете се прекратяват предсрочно при неизпълнение на задължението по чл. 41, ал. 3 от същия закон. Според чл. 41, ал. 3 ЗМСМА, в приложимата редакция преди изм. ДВ, бр. 70 от 2020 г., в сила от 7.08.2020 г. "В едномесечен срок от обявяването на изборните резултати, съответно от приемането на решението на общинския съвет, лице, което при избирането му за кмет заема длъжност или осъществява дейност по ал. 1, предприема необходимите действия за прекратяване на дейността и/или за освобождаването му от заеманата длъжност и уведомява писмено за това председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия". Или според законовата норма необходимо е лицето да е предприело "необходимите действия", за да се приеме нейното изпълнение, т. е. следва лицето да е демонстрирало категорично волята си да отстрани съществуващата несъвместимост. В случая такава е изразена, като са дадени изрични правомощия за заличаване на едноличния търговец, които не са оттеглени, и заличаването е сторено, макар и след издаване на оспореното пред съда решение на ОИК Ветово. По делото не се твърди, не се и установява промяна на волята на лицето – дали желае да бъде кмет или да продължи някоя от визираните в чл. 41, ал. 1 ЗМСМА дейности.

В случая целта, която се преследва от законодателя, да не се допусне съществуването на две паралелни правоотношения, които при изпълнението на държавна служба или на друга дейност да влязат в противоречие или да поставят под съмнение независимостта и добросъвестността при осъществяване на пълномощия, на права и задължения е постигната, нежеланото от закона съвместяване на публични функции с дейности в частната сфера е и отстранено.

Правното значение на уведомяването на председателя на общинския съвет и на общинската избирателна комисия е тези органи да бъдат известени, че е налице несъвместимост след обявяване на изборните резултати и са предприети действия в насока преодоляването й. Конститутивно действие има единствено и само прекратяването на дейността, която е несъвместима с длъжността "кмет" и доколкото Мехмед е предприел необходими и зависещи от неговата воля действия за преодоляването й в предвидения в чл. 41, ал. 3 ЗМСМА срок, това се явява достатъчно, за да се приеме, че не са налице предпоставките на закона за предсрочно прекратяване на пълномощията му. В този смисъл уведомяването само на общинския съвет, че са предприети действия по заличаването на едноличния търговец не води до прекратяване на пълномощията, още повече, че в уведомлението до общинския съвет изрично е посочено, че от този орган се иска уведомяване и на ОИК – Ветово.

Предвид ясно изразена воля и предприемане в срок на действия по отстраняване на несъвместимостта към момента на постановяване на решението от ОИК - Ветово, не са били налице основания за прилагане на предвидената в закона последица - предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета, избран от населението при упражняване на свободно и пряко избирателно право.

С оглед на изложеното обжалваното решение, като правилно, следва да остане в сила.

С обжалваното определение от 26.01.2022 г. съдът, по искане на ответника по жалбата – ОИК Ветово е изменил постановеното по делото решение, като е намалил размера на присъдените на жалбоподателя разноски от 4950 на 3950 лева. За да постанови този резултат е приел, че в производството по адм. дело № 2487/2020 г. по описа на Върховния административен съд жалбоподателят е представляван от двама адвокати, след оттегляне на дадените пълномощия от първия, при което се следва възнаграждение само за един съгласно разпоредбата на чл. 143, , ал. 1 АПК.

Определението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът правилно е приложил закона, като е приел, че разноски за адвокатско възнаграждение за съответното производство се дължат за един адвокат. При установеното, че за конкретното производство се претендират и с решението по делото са присъдени такива за процесуално представителство от двама адвокати, в съответствие със закона е постановил изменение на решението в производството по чл. 248 от ГПК. Неотносимо е обстоятелството какви процесуални действия е извършил всеки от процесуалните представители. Налице е оттегляне на пълномощия от страна на касационния жалбоподател от упълномощения от него адвокат, по лична преценка, като упълномощаването на втори такъв за същия процес и повторно заплащане на адвокатско възнаграждение не може да основе отговорност за разноски на ответната страна в рамките на едно и също производство.

Неоснователно е и позоваването на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като тази разпоредба е относима към присъдените с решението разноски за адвокатско възнаграждение, чието изменение от частния жалбоподател не е искано, а не към определението по чл. 248 ГПК, постановено по искане на другата страна.

Искането на ответника по касационната жалба и частен жалбоподател М. Мехмед за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Пред настоящата инстанция са сторени единствено такива, изразяващи се в заплащане на държавна такса по подадената частна жалба и с оглед нейната неоснователност не се следват на направилата ги страна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 54 от 16.12.2021 г., постановено по адм. дело № 347/2021 г. по описа на Административен съд Русе.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение от 26.01.2022 г., постановено по адм. дело № 347/2021 г. по описа на Административен съд Русе.

ОТХВЪРЛЯ искането на М. Мехмед, [ЕГН] за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА