ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 585

София, 25.02. 2025 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 95/2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „В. Т. ЕООД, [населено място] срещу определение № 494 от 17.09.2024 г. по в. гр. д. № 170/2024 г. на Разградски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на същото дружество за изменение на постановеното по делото решение № 139 от 09.07.2024 г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение и за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като заплатеното от първоначалния ответник Д. Д. А. ГмБХ, Германия, чийто правоприемник понастоящем е В. М. А. ГмбХ, Германия, адвокатско възнаграждение бъде намалено поради прекомерност. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, според което посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, както и че не е съобразил критериите, относими към определяне на адвокатския хонорар – вида на спора, имуществения интерес, вида и обема на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка, като съществен в случая счита факта, че процесуалният представител на ответното дружество не е взел участие в откритото съдебно заседание, а работата му във въззивното производство се изчерпва с изготвянето на отговор на въззивната жалба.

Ответникът по частната жалба – В. М. А. ГмбХ, Германия (универсален правоприемник на Д. Д. А. ГмБХ, Германия) – моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 10.12.2024 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.

За да остави без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, направени във въззивната инстанция, решаващият състав е взел предвид цената на предявените обективно съединени искове, както и обстоятелството, че по всеки от тях се дължи адвокатско възнаграждение; съобразил е извършената от процесуалния представител работа, както и обстоятелството, че делото се отличава с фактическа и правна сложност поради обема на материалите, наличието на международен елемент и многобройната нормативна уредба, уреждаща отношенията между страните. Въззивният съд е посочил, че съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело C-438 на СЕС националният съд следва да извърши преценка, за всеки конкретен случай, дали възнаграждението за адвокатска услуга е ограничаващо конкуренцията в рамките на вътрешния пазар при съобразяване на критериите за фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката. Въз основа на това е приел, че размерът на възнаграждението не е прекомерен и няма основание за неговото намаляване.

Настоящият състав намира, че въззивното определение е правилно.

Основният критерий, съгласно задължителните разяснения, дадени в мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, от който следва да изхожда съдът, когато определя размера на адвокатско възнаграждение, е законоустановеният критерий в чл. 78, ал. 5 ГПК – действителната правна и фактическа сложност на делото. В съответствие с тези разяснения и приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, е формирана и практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав (определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. т. д. № 757/2023 г. на ВКС, I т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, I т. о, определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. т. д. № 757/2023 г. на ВКС, I т. о. и др.). Съобразно посочената практика, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. на ВАС, а тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е преди всичко фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика.

В случая, данните по делото налагат категоричния извод, че спорът е с фактическа и правна сложност, която произтича от самия характер на правоотношението, от наличието на международен елемент, от приложимата нормативна уредба и от обема на събраните по делото и подлежащи на обсъждане доказателства. Макар пред въззивния съд да е проведено само едно заседание, в което въззиваемият не е взел участие, извършената от пълномощника му правна работа по изготвяне на пространен отговор на въззивната жалба (22 страници) с подробни съображения срещу поддържаните в нея оплаквания, депозираният отговор на молба по чл. 248 ГПК, както и изготвянето на отговор на молба по чл. 247 ГПК, предполага задълбочено проучване на всички материали в първоинстанционното и въззивното производство, в които са извършени множество процесуални действия от страните.

С оглед на това, изводът на въззивния съд, че заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение не е прекомерно, се явява законосъобразен и следва да бъде споделен.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделениеО П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖАДАВА определение № 494 от 17.09.2024 г. по в. гр. д. № 170/2024 г. на Разградски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: