ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№644

гр. София, 26.02.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч. т.д. № 2395 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. М. П., представляван от адв. Д. Г., срещу определение № 2576 от 12.10.2024г. по в. ч.гр. д. № 2793/2024г. на САС, ГО, 14 състав, с което е потвърдено определение № 3512 от 16.09.2024г. по т. д. № 1743/2024г. на СГС, ТО, VI-14 състав. С потвърденото първоинстанционно определение е върната на основание чл. 129, алл. 3 и ал. 4 ГПК подадената от частния касационен жалбоподател искова молба и е прекратено производството по делото.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при неправилно прилагане на закона. Твърди, че е налице фактическият състав на чл. 70, ал. 3 ГПК, тъй като предявените искове по чл. 95 и чл. 95а ЗАПСП са оценяеми и размерът на претенцията ще се установи в хода на производството с оглед липсата на стандартизирани тарифи или практики на българския пазар, спрямо които фотографите да определят цената на труда си и избраното основание на иска по чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП. Намира, че от практиката на ВКС може да се изведе като общ принцип за приложението на чл. 70, ал. 3 ГПК, че когато размерът на паричната претенция ще се установи в хода на производството, това може да представлява затруднение за определяне на цената към момента на предявяване. Излага съображения, че такова разбиране по отношение на обезщетението по чл. 95а, ал. 1 ЗАПСП отговаря на текста...