ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 923

София, 26.02.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов ч. гр. д. № 2164/2024 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Г. Г., [населено място], подадена чрез адвокат А. К., срещу определение № 1897 от 08.02.2024 г. по в. гр. д. № 1193/2023 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 5381 от 24.10.2023 г. по същото дело в частта му за разноските, като бъдат присъдени такива за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция. В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът неоснователно е приел, че присъждането на разноски задължително изисква представяне на договор за правна защита и съдействие или двустранно подписана фактура. Жалбоподателката счита, че представеният заверен препис от банков документ съдържа всички необходими реквизити, от които може да се направи извод за действителното заплащане на адвокатското възнаграждение.

Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на постъпилата жалба и като взе пред вид материалите по делото, намира следното:

С решение № 5381 от 24.10.2023 г. по в. гр. д. № 1193/2023 г. Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното решение по делото, с което са уважени предявените от В. Г. Г. обективно съединени искове по чл. 74, ал. 4 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Независимо от изхода на делото съдът е приел, че на В. Г. Г. не следва...