ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 686

София, 03.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

Д. Г.

като изслуша докладваното от съдия Галина И. т. д. № 843 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Молителят ЗАД „ОЗК Застраховане“ чрез адв. Т. С. иска да се допълни определението по настоящето дело, постановено на 10.12.2024 г. по реда на чл. 288 от ГПК. Счита, че съдът не се е произнесъл по искането за заплащане на разноски, така както са доказани от молителя. При обжалваем интерес при обжалване решението на въззивния съд за разликата над 30 000 лв до претендираните 100 000 лв или интерес от 70 000 лв пред касационната инстанция и постановено определение, с което не е допуснато касационно обжалване от ВКС, следвало да се приеме, че молителят има право на разноски в размер на 7 500 лв. Счита, че като е представен списък по чл. 81 от ГПК и доказателства за реално плащане на разноските има право на присъждането им. Моли да се допълни определението на ВКС като се присъдят разноски в посочения размер.

Ответникът по молбата, Ц. Д. П. чрез адв. Н. Д. е подал в срок отговор на молбата по реда на чл. 248 от ГПК. Оспорва искането за изменение на определението в частта за разноските. Позовава се на действието на решения по дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС и счита, че правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК не следва да се прилага, тъй като съдът не можел да определи намаляване на адвокатско възнаграждение под минимума, предвиден в Наредба №1 за размерите на минималните адвокатски възнаграждения. Счита, че възнаграждението за депозирания отговор на касационната жалба следва да е в размер на 500 лв. В случай, че съдът не възприеме посочените доводи, счита, че договорът за предоставяне на правни услуги бил сключен в нарушение на добрите нрави. Налице било нарушение на процесуалните правила и злоупотреба с процесуални права.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата е подадена в предвидения в чл. 248, ал. 1 от ГПК срок.

С определение № 3224 /10.12.2024 г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 11 от 10.01.2024 г. по т. д. 539/23 г. АС - Варна, с което e потвърдено решение № 297 от 28.06.2023 г. по т. д. № 772/2021 г. на Окръжен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от настоящия жалбоподател против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, [населено място] иск за сумата над 30 000 лв. до 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от наследодателя му К. П. П. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 22.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Видно от определението, постановено по реда на чл. 288 от ГПК е, че съдът не се е произнесъл по искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноските, направени по делото. С депозирания в срока, предвиден в чл. 287 от ГПК отговор на касационната жалба, ответникът е поискал присъждане на разноски. Представил е списък на разноските, съгласно изискването, предвидено в чл. 81 от ГПК, видно от който са включени разноски в размер на 7 500 лв, заплатено адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащане на възнаграждение в посочения размер, както и платежно нареждане за плащане на сумата по сметка на адв. С..

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, така както е разяснен в т. 3 от ТР 6/06.11.2013 г. по тълк. д. 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако в резултат на нея се констатира несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, следва да намали договорения адвокатски хонорар. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. адвокатът има право на справедливо възнаграждение, в размер не по-нисък от определения от адвокатския съвет. С решение по дело С-438/22 г. на СЕС, е прието, че определеният минимален праг на възнагражденията по решение на адвокатската колегия, е ограничаващ конкуренцията и в нарушение на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС. Предвид това решение на СЕС, съдът, разрешаващ спора по същество, следва да извърши преценката съобразно справедливия размер на следващото се адвокатско възнаграждение, като не е обвързан от предвидените минимуми на адвокатските възнаграждения. Ясно в нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв (като се изключи препращането към минимални размери, определяни от ВАдС) е дефинирано, че възнаграждението на адвоката, е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован. При определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение, който е справедливо да бъде възмезден на страната, в чиято полза е разрешен спорът по делото, съдът взема предвид вида на спора, етапа на производството, конкретната фактическа и правна сложност на делото.

Предвид посоченото, в конкретния случай, за да определи дали е прекомерно възнаграждението, заплатено от застрахователя на процесуалния му представител-адвокат, в размер на 7 500 лв, настоящият съдебен състав съобрази, че в случая липсва правна и фактическа сложност на спора между страните. В конкретния случай, поставените правни въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, не притежават правна и фактическа сложност, по същите има задължителна и трайна практика на ВКС. С оглед обема на осъществената правна защита съгласно договора между адвоката и застрахователното дружество, както и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, е допустимо да се намали заплатеното от страната на нейния процесуален представител възнаграждение за процесуално представителство за подаване на отговор на касационна жалба, на основание чл. 287 от ГПК. При съобразяване на посочените по-горе критерии, настоящият съдебен състав намира, че е справедливо възнаграждението да бъде намалено до 500 лв, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

По изложените съображения постановеното определение № 3324/ 10.12.2024 г. по настоящето дело следва да се допълни, на основание чл. 248 от ГПК, като бъде осъден касационният жалбоподател да заплати адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника по касационната жалба в размер на 500 лв.

Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, определение № 3324/ 10.12.2024 г. по т. д. 843/24 г., ВКС, II ТО като

ОСЪЖДА Ц. ДИМИТРОВ П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [жк], ет. 7, ап. 13 да заплати на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 5 сумата от 500 лв, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: