Р Е Ш Е Н И Е

№ 118

гр. София, 10.03.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, второ наказателно отделение,

в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

при секретаря Галина Иванова

в присъствието на прокурора Росица Славова

изслуша докладваното от съдия Надежда Трифонова наказателно дело № 1080 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба на подсъдимия Т. З. Б., чрез служебния защитник адв.В. Н. С., срещу въззивно решение № 118 от 08.07.2024 г., постановено по В.Н.О.Х.Д. № 30/2024 г. по описа на Апелативен съд Пловдив.

В депозираната касационна жалба се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, само в частта от решението, касаещо осъждането на подсъдимия по чл. 249, ал. 1 НК. Развити са доводи за нарушаване на материалния закон, поради това, че неоснователно е отказано приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. В подкрепа на този аргумент е посочено, че отрицателното въздействие върху засегнатите обществени отношения е незначително. Наведено е твърдение, че степента на обществена опасност е изведена единствено въз основа на съдебното минало на подсъдимия, като не е направена преценка относно обществената опасност на осъщественото престъпно деяние. Прави се оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, поради наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Сочи се наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, изразяващо се в тежкото здравословно състояние на малолетното дете на подсъдимия, като във връзка с това изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, се твърди, че не е отдадено значение на факта, че подсъдимият полага непосредствени грижи, както и че е планиран за донор на бъбрек за малолетното си дете. Прави...