РЕШЕНИЕ

№ 147

гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 3503/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба рег. № 11296 от 23.05.2024 г. на Я. Г. П., Д. Я. П. и Т. Н. И. от [населено място], наследници на Н. П. П., починала на 20.03.2024 г., за отмяна на влязло в сила решение № 771 от 10.07.2023 г. по гр. д. № 5544/2022 г. на Пернишкия районен съд.

Изложените в молбата твърдения са за наличие на ново писмено доказателство - удостоверение № 1972-94(1) от 30.04.2024 г. на областния управител на област П., което е от съществено значение за делото, но не е могло да бъде представеното от страната при решаване на спора.

Ответниците по молбата за отмяна от Е. А. А., Л. П. А. и Р. А. А. считат същата за неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

С посоченото решение е отхвърлен предявеният от Н. П. П. срещу Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А. иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР относно собствеността на реална част с площ 300 кв. м, намираща се в североизточната част на имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], както и за извършване поправка в кадастралната карта. Със същото решение е отхвърлено и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нот. акт № 20/1970 г.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че ответниците по иска са единствени наследници по закон на А. Й. А., починал на 27.11.2013 г., който с договор от 21.02.1958 г. е закупил от С. Т. Ц. недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], махала „Р.“, представляващо празно дворно неурегулирано място с площ от 2000 кв. м, в м. „В.“/„Ш.“, при граници - от две страни С. Т., П. С. Т., път и дере. С нотариален акт от 13.05.1969 г., издаден по обстоятелствена проверка, П. С. Т., трето за спора лице, е признат за собственик на дворно неурегулирано място, находящо се в землището на [населено място], м. „Ш.“, с площ 3000 кв. м, както и на построената в него жилищна сграда, при посочени в акта граници, а с договор за покупко-продажба от 15.09.1969 г., обективиран в нот. акт № 159/1969 г. същият е продал на А. Н. С. недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], съставляващ празно неурегулирано дворно място с площ 300 кв. м, в м. „Ш.“, при посочени граници. С договор от същата дата - 15.09.1969 г. (нот. акт № 160/1969 г.) ищцата Н. П. е закупила от П. С. Т. недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], П., съставляващ празно неурегулирано дворно място, също с площ 300 кв. м, в м. „Ш.“, при граници: улица, А. Н. и дере. Съгласно приложената скица имотът е с пл. № * по ПРЗ на [населено място], утвърден със заповед № 111-234/09.04.1976 г., с площ 338 кв. м, като същият е записан на Н. П. въз основа на нот. акт № 160/1969 г. С нот. акт № 20/1970 г. А. Й. А. е признат за собственик по силата на давностно владение на поземлен имот, находящ се в землището на [населено място], съставляващ дворно неурегулирано място с площ 3000 кв. м в м. „Ш.“, при граници П. С., С. Т., горско стопанство и дере. С акт № 11208/08.04.2016 г., съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, е актуван като общинска собственост недвижим имот - терен, представляващ земеделска земя, пл. № * в масив 001, м. „С.“ в землището на [населено място], с площ 4,158 дка. Със заповед № 1515 от 25.08.2017 г. е отписана от актовите книги за общинска собственост част от имот № * - площ 3000 кв. м, в полза на наследниците на А. Й. А., а със заповед № 1604 от 10.10.2018 г. в тяхна полза са отписани и останалите 1158 кв. м от имот пл. № *, с обща площ 4,158 дка, в полза на наследниците на А. Й. А.. От заключенията на съдебно-техническите експертизи е установено, че площта на спорния имот с пл. № * по ПРЗ на [населено място], утвърден със заповед № Ш-234/09.04.1976 г., възлиза на 300 кв. м по документ за собственост и 338 кв. м съгласно скица. Същият е ограден с метална оградна мрежа и бетонови колове от съседните имоти по източната, южната и западната граница, като липсва ограда на имота по северната му граница с имот пл. № *. Имотът е застроен от едноетажна сграда със ЗП 22,72 кв. м и свързано с нея е изпълнена покрита верандна площ - 11,70 кв. м. Имотът за пръв път е включен в ПРЗ на [населено място] от 1976 г., като няма данни да е включван в кадастрален план. Имот пл. № * не е идентичен с имота, предмет на нот. акт № 160/1969 г., който се отнася за съседния имот с пл. № *, което обстоятелство е отразено и в разписния лист, а за имот пл. № * в него няма данни и придобивно основание. Имотът, описан в нот. акт № 159/1969 г., е имот пл. № * по ПРЗ на [населено място] от 1976 г., попадащ в ПИ с идентификатор *** по КККР - частта, означена на скицата със сини букви ABCDEA от имот *** (означена със зелен цвят и букви АБВГДЕЖЗИКЛМНОА), който е описан и в АОС. Този имот вероятно граничи, а не е идентичен с имота, описан в нот. акт № 20/1970 г., и попада в границите на имота по договор за продажба от 1958 г. Същият е бил земеделска земя, включен в имотите по чл. 19 ЗСПЗЗ. Спорният имот е именно имот пл. № *, застроен с едноетажна сграда, който е предмет на нот. акт. № 159/1969 г. Между него и съседния му имот пл. № * (предмет на нот. акт № 160/1969 г., с който ищцата се легитимира като собственик), липсва ограда.

При тези фактически данни районният съд е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на спорния имот на основание договора за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 160/169 г., тъй като същият има за предмет съседен имот. Според вещите лица поради начина, по който са били описвани границите на имотите в миналото, не може да се установи категорично дали спорният имот е на ответниците, като част от имота, описан в нот. акт № 20/1970 г., което не изключва възможността той да е част от този имот. Изложени са съображения, че свидетелските показания не допринасят за изясняване по категоричен начин на спора, тъй като касаят въпроса кой е владелецът на имота и имат отношение към давността, каквото придобивно основание по делото не е било въвеждано. Независимо от това съдът е посочил, че към 1969 г. земеделската земя вече е била обобществена и ако до този момент имотът е бил собственост на частно лице и е бил включен в ТКЗС, той е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, каквото в случая не е проведено. При действието на ЗСГот 1973 г. /отм./ до 1990 г. е съществувала забрана за придобиване на недвижими имоти по давност, а дотогава не е изтекъл десегодишният давностен срок. Наред с това е налице решение на ОПК според което имотът е определен като общински по чл. 19 ЗСПЗЗ, а впоследствие е деактуван на основание чл. 64, ал. 1 ЗОС, като неправилно актуван като общинска собственост. Съгласно чл. 86 ЗС (до измененията ДВ, бр. 31/1990 г.) е налице забрана за придобиване по давност на вещ, представляваща социалистическа собственост, а правото на кооперативно земеползване, предоставено на ТКЗС се приравнява на социалистическа собственост. За периода 31.05.2006 г.-30.12.2017 г. и за периода 20.01.2018 г.- 07.03.2022 г. придобивна давност за имоти частна държавна и общинска собственост не може да тече по силата на въведения мораториум със закон, който започва да тече от влизане в сила на решението на КС от 08.03.2022 г. В заключение е прието, че ищцата не се легитимира като собственик на претендирания имот с пл. № * и че липсва грешка в кадастралната карта, защото няма погрешно записан имот. Налице е непълнота в кадастралната карта като поземленият имот на ищцата пл. № * не е нанесен, като той може да бъде нанесен на нейно име, респ. за неоснователност на предявения иск с правна квалификация чл. 54 ал. 2 ЗКИР, както и на искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нот. акт № 20/1970 г.

Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Отмяната по чл. 303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

Първата хипотеза изисква наличието на новооткрити юридически или доказателствени факти, т. е. факти, които не са могли да бъдат включени в делото, тъй като страната не е знаела за тяхното съществуване по време на неговата висящност.

Фактическият състав на втората хипотеза изисква да са налице новооткрити ли новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липса на тези документи. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т. е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване.

В случая представеното с молбата за отмяна писмено доказателство - удостоверение № 1972-94(1) от 30.04.2024 г. на областния управител на област П., според което в архива на „Държавна собственост” към дирекция „АКРРДС” не се намира съставен акт за държавна собственост за имот пл. № * с площ от 338 кв. м по плана на [населено място], дори да бе представено по време на висящността на спора, за което липсват данни да са съществували пречки, с нищо не би променило крайните изводи на съда за неоснователност на предявения иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който е приел, че наследодателката на молителите не се легитимира като собственик на имота на заявеното от нея придобивно основание – договор за покупко-продажба, и само в допълнение е посочил, че тя не би могла да придобие имота и въз основа на давностно владение, което придобивно основание е приел за несвоевременно заявено, като и в тези си допълнителни съображения не е приел, че имотът е държавна собственост. Дори такъв извод да бе направен, това писмено доказателство с нищо не би го променило, тъй като актовете за държавна или общинска собственост имат само констативно, а не конститутивно действие, поради което за придобиването на правото на собственост от държавата, респ. общината от значение е дали в тяхна полза е осъществен фактическият състав на съответното придобивно основание, а не дали е съставен акт за него. Ето защо представеното писмено доказателство не е ново по смисъла на цитираната по-горе разпоредба, нито има значение за изхода на делото, поради което не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение.

С оглед изложеното молбата за отмяна следва се остави без уважение.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителите следва да заплатят на ответницата по молбата Е. А. А. сторените от нея разноски в настоящото производство в размер на 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,

Р Е Ш И :

О с т а в я без уважение молбата на Я. Г. П., Д. Я. П. и Т. Н. И. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 771 от 10.07.2023 г. по гр. д. № 5544/2022 г. на Пернишкия районен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

О с ъ ж д а Я. Г. П., Д. Я. П. и Т. Н. И. да заплатят на Е. А. А. сумата 1000 лв./хиляда лева/ разноски.

РЕШЕНИЕ т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: