ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1203
София, 13.03.2025 година
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2931 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. Р. А., чрез адв. Е. Ф., против въззивно решение № 180 от 22.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1402/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1397 от 20.03.2023 г., постановено по гр. д. № 8410/2022 г. по описа на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска, предявен от Ю. Р. А. срещу Прокуратура на Р. Б. с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата в размер на 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане в разумен срок на сл. д. № 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. д. № 780-II/1998 г. по описа на ВОП - София, а сега ДП № II-048/1999 г. по описа на Военноокръжна прокуратура - София, по което съпругът на ищцата А. Я. А. – починал на 23.12.1998 г. е пострадал, предявен ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2022 г. – датата на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът обжалва решението, като недопустимо, неправилно и необосновано. Счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил е писмен отговор от насрещната страна Прокуратура на Р. Б. и от контролиращата страна Софийски апелативна прокуратура.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и доколкото неимуществените вреди са заявени глобално е отменил изцяло първоинстанционното решение. Изложил е съображения, че от една страна ищецът Ю. А. се позовава на нарушени нейни граждански права - правото на личен и семеен живот, правото на достойнство и зачитане на личния интегритет, право на здравни грижи, право на съпругът й да работи и добива трудови доходи, засегнати от продължилото повече от 30 години дело № 1/1991 г., преобразувано в сл. д. № 780-II/1998 г., а сега ДП № II-048/1999 г. на ВОП - София. Тя не е пряко засегната от превантивни административни мерки по ЗНМ /отм./, както и от горното досъдебно производство. За нея не са възникнали преки вреди, които да бъдат обезщетени в настоящия процес. Претендираните такива са опосредени от предприетите спрямо съпругът й мерки във връзка с „възродителния процес“ от лицата, привлечени като обвиняеми по дело № 1/1991 г. на ПВС. Ищецът не е включена в списъка към Решението на Народното събрание, публикуван в ДВ бр. 44/01.06.1990 г. От друга страна Ю. А. не е активно легитимирана да предяви иск за чужди неимуществени вреди, освен ако те вече не са били заявени в гражданския процес. Съгласно приетото в практиката – решение № 96/08.02.2021г. по т. д. № 1970/2019 г. на ВКС, I т. о. и решение № 1528/20.06.1972 г. по гр. д. № 567/1972 г. на ВС, I г. о., наследниците на пострадал при непозволено увреждане, каквото в случая е неразглеждането и решаването на делото в разумен срок, не могат да предявят иск за обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от техния наследодател, тъй като този иск е личен. Единствено обектът на въздействието при деликт може лично да прецени дали са му причинени или не такива. Този иск е с оглед на личността на увредения, поради което само той може да поиска репариране на своите морални болки и страдания. Правото на увредения от деликт за обезщетение на вредите не може да премине по наследствено правоприемство, защото то е неимуществено по своя характер. Наследяват се само имуществените права и задълженията.
Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Решението не е очевидно неправилно, каквото е настояването на касатора в касационната жалба. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват.
В изложението към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: 1. „Има ли право на обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ за неимуществени вреди наследник на страна – пострадал в досъдебното производство, ако наследодателят приживе не е предявил иск за обезщетяване на тези неимуществени вреди?”, за който твърди, че е решен в противоречие с практиката на ЕСПЧОС и на ВКС, обективирана в решение № 48 от 06.04.2020 г. по гр. д. № 1610/ 2019 г., IV г. о., решение № 306 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г., IV г. о., решение № 50240 от 16.12.2022 г. по гр. д. № 4654/2021 г., IV г. о., решение № 140 от 29.06.2022 г. по гр. д. № 3356/2021 г., III г. о. и определение № 50036 от 25.01.2023 г. по гр. д. № 2661/2022 г. IV г. о. и 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и доказателства по делото?“, за който твърди, че е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 65 от 30.07.2019 г. по т. д. № 183/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 55 от 03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263 от 24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 111 от 03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др.
Касационното обжалване следва да се допусне по повдигнатите два правни въпроса, за проверка на въззивното решение за противоречие с цитираната от касатора, както и постановената служебно известна на настоящия състав практика на ВКС.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 2а, т. 1, предл. 1 ТДТССГПК, на касатора-ищец следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 5,00 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 180 от 22.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1402/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на Ю. Р. А. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5,00 лева. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на III г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: