ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 832

Гр. София, 13.03. 2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ПЪРВО Т.О. в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч. т.д. № 2359 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Трейс груп холд“ АД, представлявано от процесуалния си пълномощник – адв. М. Р., срещу определение № 443/24.07.2024г., постановено по в. т.д. №250/2023г. на Апелативен съд – Варна, с което съдът е оставил без уважение молбата му за изменение на въззивното решение № 96/28.03.2024г. в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно и претендира отмяната му, като иска да му бъде присъдена сумата от още 18 354,19 лв. – разноски, до пълния размер на следващите му се направените такива, възлизащи на 39 431,59 лв., с начислен ДДС. Сочи, че „Т. Х. ЕООД е подал въззивна жалба срещу решение № 260072 от 18.11.2022 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1633/2019 г., в частта, с която е осъден да заплати на „Трейс груп холд“ АД, сумата в размер на 237 738, 27 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени СМР съгласно фактура № [ЕГН]/04.12.2015 г. към протокол № 3 по Договор за строителство от 13.01.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на исковата молба - 01.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 95 101,07 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2016г. до 01.10.2019г., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Т. Х. ЕООД срещу „Трейс груп холд“ АД насрещен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 440 816.06 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по договор за строителство от 13.01.2014 г., като неоснователен, т. е. обжалваемият интерес е сумата от 773 665,40 лв. Поддържа, че неправилно АС – Варна е приел, че минималният размер на адвокатското възнаграждение при този интерес възлиза на 20 403,96 лв. с ДДС, тъй като според редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при такъв интерес, същото възлиза на сумата от 32 859,96 лв., без ДДС, или 39 431,95 лв. с включен ДДС. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че заплатеното от страната общо възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция в размер на 42 154,80 лв. се разпределя по равно по двете въззивни жалби, т. е. по 21 077,40 лв. за всяка, тъй като това не било уговорено в представената фактура. Сочи, че правният интерес по другата жалба е сумата от 74 637,51 лв., поради което следва да се приеме, че съотношението е различно и за защита по първата жалба се следва възнаграждение в размер на поне 38 446,01 лв., а по подадената от него, която е със значително по-малък интерес – сумата от 3 708,79 лв. С оглед горното претендира отмяна на определението на АС – Варна и уважаване на претенцията му за разноски в пълен размер.

Ответникът по частната жалба - „Т. Х. ЕООД е получил препис от същата по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, но не е подал отговор в дадения му срок.

Третото лице – помагач – „Г. – Н“ ЕООД в подадения отговор от 19.08.2024г. чрез процесуалния си представител – адв. Б., поддържа, че жалбата е основателна, и следва на „Трейс груп холд“ АД да се присъдят всички направени разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба, е процесуално допустима и следва да се разгледа по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, тъй като е срещу акт на въззивния съд, постановен по реда на чл. 248 ГПК, подадена е в законоустановения срок, от активно легитимирана страна.

С решение № 96/28.03.2024г. по в. т.д. №250/2023г. Апелативен съд – Варна е потвърдил решение № 260072 от 18.11.2022 г. на Варненския окръжен съд, ТО, постановено по т. д. № 1633/2019 г. Производството пред АС е било образувано по две въззивни жалби – от ответника по исковото производство – „Т. Х. ЕООД в частта, с която е осъден да заплати на „Трейс груп холд“ АД, сумата в размер на 237 738,27 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени СМР съгласно фактура № [ЕГН]/04.12.2015 г. към протокол № 3 по Договор за строителство от 13.01.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на исковата молба - 01.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 95 101,07 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2016г. до 01.10.2019г., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Т. Х. ЕООД срещу „Трейс груп холд“ АД насрещен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 440 816.06 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по договор за строителство от 13.01.2014 г. АС – Варна е бил сезиран и с насрещна въззивна жалба, подадена от „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД, срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от него иск е отхвърлен за разликата над сумата от 237 738,27 лв. до пълния предявен размер от 312 375,78 лв.

С решението, въззивният съд е приел, че разноски по производство се следват на ищеца – „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД, който е направил такива в размер на сумата от 43 665,55 лв., от които сумата 42 154,80 лв. се явява заплатено адвокатско възнаграждение. С първия акт – решението е счел, че направеното от ответната страна възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като възнаграждението надхвърляло с малко минималното по Наредба 1/2004г., но е присъдил половината от същото, с аргумент, че жалбата срещу „Т. Х. ЕООД е отхвърлена. С оглед горното, с въззивното решение съдът е осъдил „Т. Х. ЕООД да заплати на ищеца – жалбоподател сумата от 21 077,40 лв. – съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

С обжалваното определение от 24.07.2024г., постановено по молба по чл. 248 ГПК, подадена от „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД, съдът е оставил без уважение молбата за изменение на акта в частта за разноските, като е посочил, че делото е било попълнено с целия относим доказателствен материал още пред първата инстанция и пред въззивния съд са събрани само нови писмени доказателства. Счел е, че делото е било изяснено от фактическа и правна страна още пред първоинстанционния съд и единствено е било спорно установяването на достоверността на показанията на свидетеля М. М.. С оглед на това е приел, че за оказаната адвокатска защита, се следва размер на адвокатското възнаграждение, съответен на присъдения от 21 077,40 лв. и няма основание за изменение на решението в частта за присъдените разноски.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна.

Въззивният съд е изложил подробни мотиви, че производството пред него, независимо от материалния интерес по предявените претенции, не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като основните процесуални действия са извършени пред първоинстанционния съд. Във въззивната инстанция не са събирани нови гласни доказателства, а единствено са приети писмени такива и то само във връзка с кредитиране на показанията на един свидетел. Проведено е едно съдебно заседание, на което е даден ход по същество на делото. С оглед горното, възражението на страната за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 42 154,80 лв. се явява основателно. Правните действия във връзка, с които се следва възнаграждение, са се ограничили до подаване на отговор на жалбата, явяване в заседанието, което е проведено в рамките на 20 минути видно от протокола, и депозиране на писмена защита. По отношение на размера, до който е намалено адвокатското възнаграждение, а именно сумата от 21 077,40 лв., следва да се приеме, че същият се явява справедлив и обоснован.

С оглед постановеното задължителното за съдилищата решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, и националният съд е длъжен да откаже да я приложи, размерът на възнаграждението не може да бъде определен съобразно разпоредбите на Наредбата. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован. С оглед гореизложеното при определяне на възнаграждението на процесуалния представител на страната при възражение за прекомерност, съдът не прилага горепосочената Наредба, а следва да се вземат предвид конкретни критерии като фактическата и правна сложност на делото, обема и вида на осъществените процесуални действия. Възприетият размер от въззивният съд, а именно сумата от 21 077,40 лв. за производството пред въззивната инстанция, което е приключило в едно съдебно заседание и без усложнения в процесуалните действия, се явява справедлив и обоснован.

С оглед горното частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 443/24.07.2024г., постановено по в. т.д. №250/2023г. на Апелативен съд – Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/