ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1209
гр. София, 13.03.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ДОРА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4072 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез юрисконсулт Е., срещу Решение № 3620 от 18.06.2024 г. по в. гр. д. № 3888/2024 г. на Софийски градски съд, с което след като е потвърдено Решение № 1558/29.01.2024 г., постановено по гр. д. № 59873/2023 г. по описа на СРС, 156 състав, са уважени предявените от А. А. Ч. против Столична община искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед № СОА23 - РД15 - 2184/12.09.2023 г., издадена от кмета Й. Ф., ищцата е възстановена на длъжността „Старши експерт“ в отдел Централизирани информационни системи, Д. И. технологии, която е заемала преди уволнението, и ответникът е осъден да й заплати сумата от 12 780 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 16.09.2023 г. до 16.03.2024 г., ведно със законната лихва от 01.11.2023 г., до окончателното плащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Искането е за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете.
Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба А. А. Ч. е подала отговор на жалбата, в която изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена от страна с интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че те били обвързани от действието на трудово правоотношение с източник трудов договор от 25.01.2011 г. и допълнителни споразумения към него, като ищцата заемала длъжността „Старши експерт“ в отдел „Централизирани информационни системи“, Дирекция „Информационни технологии“, до 14.09.2023 г., когато със Заповед № СОА23- РД15 -2184/12.09.2023 г. на кмета на СО трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ - поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител.
По основния спорен въпрос, отнесен за решаване пред въззивния съд, кой е компетентният орган, оправомощен да определя длъжностите, които се заемат по служебно правоотношение в администрацията, и налице ли е валиден административен акт за изменение на щатното разписание, съдебният състав е приел, че кметът, който е ръководител на администрация по смисъла на чл. 11 от Наредбата за прилагане на ЕКДА, може да определи със свой акт вида правоотношение за аналитичните длъжности, които съгласно единния класификатор по ПМС № 47/2004 г. могат да бъдат заемани както по трудово, така и по служебно правоотношение, стига да не се променя гласуваната от общинския съвет структура и численост на щата. Посочил е, че се касае за компетентност на изпълнителния орган в рамките на законовите му правомощия по чл. 44, ал. 1 ЗМСМА като ръководител на съответната администрация да утвърждава и длъжностното разписание със свой индивидуален административен акт съгласно § 1, ал. 1, т. 1 от ПМС № 47/2004 година. Пояснил е, че правомощията на общинския съвет по чл. 21 от ЗМСМА намират проявление при утвърждаване на структурата на общинската администрация, което има отношение и към нормативните изисквания на чл. 12 и § 5, ал. 2 от ПЗР на Наредбата за прилагане на ЕКДА. Обосновал е извод, че компетентността да реши кои аналитични длъжности да се заемат по служебно отношение и кои по трудово правоотношение принадлежи на кмета на общината като ръководител на съответната администрация, който утвърждава и длъжностното разписание в рамките на гласуваната от общинския съвет структура. Развил е съображения, че доколкото чл. 21 ЗМСМА и чл. 44, ал. 1 ЗМСМА не конкретизирали кой е компетентният орган да утвърди щатното разписание въз основа на одобрената обща численост и структурата на общинската администрация, то налице била законодателна празнота. Съобразявайки съотношението между правомощията на Общинския съвет да определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 17 ЗМСМА, и тези на кмета по чл. 44, ал. 1 ЗМСМА, въззивният съд е стигнал до заключение, че именно кметът е оправомощен да реализира в практически аспект решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА. Посочил е, че ирелевантно за законността на прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е обстоятелството, че работодателят не е доказал защо е предпочел да останат по трудово правоотношение другите служители, заемащи същата длъжност. Това би означавало да се извърши подбор по смисъла на чл. 329 КТ между служителите, заемащи длъжността старши експерт, каквото изискване в закона не съществувало. Работодателят разполагал с правото да прецени колко от щатните бройки за определена длъжност, при съобразяване на Класификатора на длъжностите в администрацията по чл. 2, ал. 2 Закона за държавния служител, да се заемат по служебно правоотношение и тази му преценка била изключена от съдебен контрол. По тези съображения въззивният съд е приел за неправилен извода на районния съд, че кметът не е компетентен да утвърждава промени в щатното разписание.
За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд е счел, че липсата на заповед на кмета на общината за утвърждаване на промените в щатното разписание е достатъчна, за да обоснове основателност на иска за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната му. Позовал се е на практика на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК (Определение № 117 от 21.02.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1248/2013 г., IV ГО, Определение № 266 от 16.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1533/2013 г., III ГО, Определение № 253 от 10.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1337/2013 г., III ГО, Определение № 135 от 12.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1507/2013 г., II ГО), според която заповедта за утвърждаване на длъжностно щатно разписание не е индивидуален административен акт и съдът, който разглежда иска за незаконност на уволнението, е длъжен да прецени породила ли е действие заповедта или друг акт на работодателя с оглед наличието на действителна промяна в щата. Пояснил е, че щатното разписание не представлява индивидуален административен акт, годен да установи законността на уволнението. По тези съображения е приел, че работодателят не е доказал в условията на пълно и главно доказване да е спазил законната процедура по уволнение на процесното основание. По възражението относно допуснати нарушения при доклада по делото въззивният съд е посочил, че на ответника по иска изрично е указано, че в негова доказателствена тежест е да установи, че е прието валидно решение от компетентния орган за заемане на процесната длъжност от държавен служител и е налице влязъл в сила валиден административен акт, с който длъжността се определя за заемане от държавен служител. При тези мотиви решението на районния съд, с което исковете са уважени, е потвърдено.
Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:
1. „Допустимо ли е въззивният съд да потвърди в цялост първоинстанционното решение в случаите, в които не споделя правните изводи, въпреки постановения идентичен диспозитив?“;
2. „Допустимо ли е при липса на оспорване от страните на прието писмено доказателство – щатно разписание – въззивният съд да не кредитира обективираните в същото изявления?“;
3. „Допустимо ли е мотивиране на съдебния акт само с излагане на общи правни доводи по отношение на представените доказателства без конкретен анализ на същите и посочване на мотиви за приемането им?“.
Касаторът иска достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че въпросите са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, намерила израз в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК.
Съставът на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението втори и трети въпрос, които, обобщени, се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди в пълнота събраните доказателства по делото, като направи самостоятелна оценка на същите. По спора между страните налице ли е акт на работодателя за утвърждаване на промяна в длъжностното щатно разписание въпросът длъжен ли е въззивният съд да изследва събраните доказателства по делото, като извърши самостоятелен анализ на същите и въз основа на тях да изгради обосновани изводи, е в основата на решаващата дейност на въззивния съд и е от значение за изхода на делото.
Следва да се подложи на проверка налице ли е съответствие на даденото в обжалвания въззивен акт разрешение с трайно установената практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които Решение № 589 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г., на ВКС, I ГО, Решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г., на ВКС, II ТО, и много други.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване Решение № 3620 от 18.06.2024 г. по в. гр. д. № 3888/2024 г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Столична община, представлявана от юрисконсулт Е..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 335, 60 лв. (триста тридесет и пет лева и 60 ст.) по сметка на ВКС, като при неизпълнение на указанието в срок производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.