ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1352 гр. София, 20.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 2442/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от ответника „Екатерина капитал“ ООД и от ищеца Ж. П., срещу въззивно решение №27/31.01.24г. на ВТАС, с което са уважени исковете на ищцата по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за по 50000лв., и е отхвърлен иска по чл. 92 ЗЗД за разликата до 100000лв.. Дружеството обжалва решението в частта, в която са уважени исковете, а ищецът обжалва въззивното решение, в частта, в която е от хвърлен иска по чл. 92 ЗЗД.

В изложенията към двете касационни жалби се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:

В исковата молба Ж. П. твърди, че с ответното дружество е сключила предварителен договор за покупка на 7 гаража за цена 50000лв., която платила по сметка на дружеството на датата на сключване на предварителния договор- 12.02.20г.. В договора била уговорена и неустойка за продавача при разваляне на договора по негова вина - освен да върне платената цена и да плати неустойка в двойния размер- 100000лв.. Тъй като продавачът „Екатерина капитал“ ООД не бил изпълнил договора, напротив бил продал гаражите на трети лица, то ищцата иска връщане на платената цена и плащане на уговорената неустойка.

В срока за отговор ответникът е направил следните възражения: предварителният договор бил нищожен, тъй като гаражите не били индивидуалзирани, договорът бил изготвен за нуждите на производството и е антидатиран, освен това бил увреждащ като сключен при явно неизгодни за дружеството условия, а уговорената неустойка била нищожна поради прекомерност, освен това ОС на дружеството не било дало съгласие за продажбата, респективно управителят на дружеството нямал мандат за сключване на сделката.

ВТАС е приел следното от фактическа и правна страна: Предварителният договор не е нищожен. Не е необходимо съгласие на ОС на дружеството. Не било доказано антидатирането на договора. Гаражите били в достатъчна степен индивидуализирани в предварителния договор, доколкото се препращало към одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж. Договорът не бил сключен в нарушение на императивни норми, нито ги заобикалял. Нямало нарушение на добрите нрави, тъй като гаражите били продадени на цена, която е с 3,34 пъти по - ниска от средната пазарна цена, а било необходимо за нищожност 10 пъти да е разликата между цената на продажба и средната пазарна оценка. Договорът бил развален поради виновно неизпълнение на продавача, поради което се дължало връщане на платената цена и плащане на неустойка. Според въззивния съд обаче, неустойката била прекомерна, поради което я е намалил наполовина.

В касационната жалба на дружеството се оспорват изводите на съда, че предварителният договор бил валиден. Въвеждат се всички направени вече възражения за нищожност на договора. Твърди се, че въззивният съд не бил взел предвид, че същият предварителен договор, който е иззет от Прокуратурата и се намира в прокурорската преписка не съдържа клауза за неустойка.

В изложението са поставени въпроси относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, относно предпоставките за нищожност на договор при накърняване на добрите нрави, както и въпроси относно задължението на съда да допусне съдебно - почеркова експертиза във връзка с оспорването на датата на предварителния договор.

В касационната жалба на Ж. П. се оспорва намаляването на неустойката поради прекомерност и в изложението се поставя следния въпрос: Дали може търговецът да иска намаляване на неустойката поради прекомерност в случай, че сделката е с нетърговец?

ВКС счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете касационни жалби срещу въззивното решение, но само в частта му относно иска по чл. 92 ЗЗД. По жалбата на дружеството, въпросът дали съдът е длъжен да обсъди всички доказателства и доводи на страните, е въпрос, който осъществява предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото въззивният съд не е изложил никакви мотиви относно осчетоводения предварителен договор, в който липсва клаузата за процесната неустойка, както и липсват формирани мотиви по възражението на дружеството, че сделката, в частта за неустойката е увреждаща - чл. 40 ЗЗД, тъй като има наведени доводи за висяща недействителност по чл. 40 ЗЗД, по което съдът не се е произнесъл. А по втората жалба, поставеният въпрос по тълкуване на чл. 309 ТЗ също осъществява предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото е приложена и цитирана практика на ВКС, с която разрешението на въззивния съд, за намаляване на неустойката поради прекомерност, влиза в противоречие.

По отношение на касационната жалба на дружеството срещу въззивното решение, в частта относно иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ГПК, ВКС намира, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване. По възраженията за нищожност на предварителния договор, в неговата цялост, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. Въззивният съд е приел, че няма нарушение на добрите нрави, тъй като гаражите са продадени на цена, която е с 3,34 пъти по - ниска от средната пазарна цена, а за нищожност на сделката поради противоречие с морала е необходимо разликата да е над 10 пъти между цената и средната пазарна оценка. Този извод на въззивния съд съответства на трайно установената практика на ВКС. Освен това липсва основание за допускане на касационно обжалване и по втората група въпроси относно задължението на съда да допусне съдебно - почеркова експертиза. Тези въпроси не са обуславящи, защото експертиза се назначава, когато са необходими специални знания от областта на науката и техниката, за да се даде отговор за връзките между правнорелевантните факти по делото. В случая обаче по поставените въпроси на експертизата да се изследва дали е вярна поставената дата на документ или документът е антидатиран, не може да се получи отговор, тъй като развитието на науката и техниката не са достигнали такава степен на познанието.

Воден от горното, ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №27/31.01.24г. на ВТАС, в частта относно иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №27/31.01.24г. на ВТАС по касационните жалби на „Екатерина капитал“ ООД и на Ж. Д. П., в частта относно иска по чл. 92 ЗЗД.

Указва на „Екатерина капитал“ ООД да представи квитанция за платена д. т. по сметка на ВКС в размер на 1000лв., в 1- седмичен срок от съобщението, иначе касационното производство по касационната им жалба ще бъде прекратено.

Указва на Ж. Д. П. да представи квитанция за платена д. т. по сметка на ВКС в размер на 1000лв., в 1- седмичен срок от съобщението, иначе касационното производство по касационната и жалба ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване след представяне на квитанции за платени държавни такси.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: