РЕШЕНИЕ

№ 80

гр. София, 21.03.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря В. М. като изслуша докладваното от съдия М. Ж. т. д. № 100 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 1823 от 3.07.2024 г. по т. д. № 100/2024 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на решение № 1075 от 8.08.2023 г. по в. гр. д. № 1551/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 260277 от 21.01.2022 г. по гр. д. № 15723/2017 г. на Софийски градски съд „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на Ц. Г. С. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. Е. И., настъпила на 30.09.2016 г. вследствие ПТП, ведно със законната лихва, считано от 3.01.2017 г. до окончателното й изплащане. С определението по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 1075 от 8.08.2023 г. по в. гр. д. № 1551/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав в обжалваната от Ц. Г. С. част, с която е потвърдено решение № 260277 от 21.01.2022 г. по гр. д. № 15723/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която предявеният от С. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. Е. И., настъпила на 30.09.2016 г. вследствие на ПТП, е отхвърлен за разликата над уважения размер от 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв.

В касационната жалба „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че при определяне на размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди не са отчетени всички критерии, запълващи със съдържание понятието за „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като присъденото обезщетение от 100 000 лв. се явява прекомерно. Според касатора размерът на обезщетението не съответства на реално претърпените от ищцата неимуществени вреди с оглед установеното по делото, че тя е отглеждала сина си Т. И. само за известно време и отношенията им са се характеризирали с липса на родителска грижа, обич и привързаност. Касационният жалбоподател счита, че съдът не е съобразил интензитета и продължителността на болките и страданията на ищцата, както и обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП. Изразява становище, че съдът безкритично е възприел свидетелските показания относно болките и страданията на ищцата по повод смъртта на сина й, като се позовава на останалите събрани по делото доказателства, че починалото дете е отглеждано от баща си, а ищцата по делото е напуснала семейството си през 2015 г. Излага доводи, че по делото не са доказани при условията на пълно и главно доказване твърдените от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на детето й при ПТП. Касаторът сочи, че съдът неправилно е възприел заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, прието във въззивното производство, тъй като същото се основава изцяло на твърденията на ищцата и на съставени документи за преглед от психиатър години след ПТП. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради непроизнасянето на съда по своевременно релевираното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото дете, тъй като се е движило по пътното платно в тъмната част на денонощието в нарушение на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП попътно на движещите се МПС, като е било облечено в тъмни дрехи и е било без светлоотразителна жилетка, и от неговата майка, с оглед неупражняването на грижа и контрол. Касаторът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД моли въззивното решение да бъде отменено в атакуваната от него част.

Ответницата по касационната жалба Ц. С. изразява становище за неоснователност на жалбата. Оспорва доводите на касатора застрахователно дружество, че по делото не е доказано съществуването на привързаност между нея и починалото й дете, както и че тя е претърпяла неимуществени вреди вследствие смъртта на детето при ПТП. При позоваване на събраните по делото свидетелски показания и заключение на съдебнопсихиатрична експертиза се мотивира становище, че съдът правилно е приел, че между ищцата и сина й Т. И. е съществувала трайна връзка, както и че смъртта на детето при ПТП се е отразила негативно на емоционалното и психическо състояние на С.. Ответницата по касация излага доводи, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не е прекомерен. В отговора на касационната жалба се поддържа становище за неоснователност на касационните доводи на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за непроизнасяне от съда по възражението за съпричиняване. Твърди се, че волята на съда по съществото на спора е изразена недвусмислено, като горното защитно възражение на ответника е изцяло недоказано.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Г. С. Г., застрахован при ответника и настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с това поведение смърт на сина на ищцата Т. Е. И. са установени с влязла в сила присъда по НОХД № 530/2017 г. на Окръжен съд - Ловеч. Констатирал е, че съгласно представените по делото писмени доказателства и социални доклади Т. Е. И. е подпомаган в състава на семейството с месечни помощи, бил е включен в регистър „Деца, нуждаещи се от специална закрила - деца в риск“ и по отношение на него е дадена препоръка да бъде предприета мярка за закрила „настаняване в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи [населено място]“ за срок от една година, за да получава необходимите грижи и подходяща среда за развитие; майка му Ц. С. е напуснала семейството през месец август 2015 г.; детето е живяло заедно с брат си и сестра си, като за тях е полагал грижи баща им, който не е разполагал с достатъчно средства за издръжката им и не е имал необходимия родителски капацитет.

След подробно обсъждане на събраните по делото гласни доказателства и съдебнопсихиатрична експертиза въззивният съд е приел, че между Ц. Г. С. и починалия при процесното ПТП неин син Т. Е. И. е съществувала трайна връзка, като от раждането на детето през 2003 г. до м. август 2015 г., тоест година и един месец преди инцидента, Ц. С. е полагала грижи за детето; след като е започнала работа в Кипър ищцата е поддържала контакт по телефона с децата си. Решаващият състав на САС е направил извод, че между ищцата и починалия й син е била създадена обичайната връзка родител-дете, като смъртта на Т. Е. И. се е отразила негативно на психиката на ищцата, тя е преживяла психотравма, довела до протрахирана депресивна реакция за около една година.

Във въззивното решение е прието, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди на ищцата от смъртта на сина й при ПТП възлиза на 100 000 лв. Посоченият размер на обезщетението е мотивиран от съда със създадената дълбока и трайна връзка между ищцата и починалия й син, болките и страданията на ищцата по повод смъртта на сина й при ПТП, негативното отражение на загубата на психиката й. Направено е позоваване на установените по делото обстоятелства, че ищцата е напуснала семейството си през 2015 г. и след този момент не е полагала грижи за сина си, както и на социално-икономическите условия в страна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 30.09.2016 г.

Касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос за произнасянето на съда по възражението за съпричиняване.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение:

Съгласно решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 99 от 08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 33 от 4.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, II т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. В решение № 98 от 29.06.2016 г. по т. д. № 1499/15 г. на ВКС, I т. о., решение № 66 от 1.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на ВКС, І т. о. и решение № 18 от 24.03.2021 г. по т. д. № 696/2020 г. на ВКС, ІІ т. о. е изяснено, че възражението за принос трябва да е конкретизирано чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

По същество на касационната жалба:

Въззивното решение в обжалваната част е постановено в отклонение от практиката на ВКС по значимия за спора правен въпрос и е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Неоснователни са доводите на касатора, че изводът на въззивния съд относно съществуващата материалноправна легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син Т. Е. И. при ПТП, настъпило на 30.09.2016 г., противоречи на закона – чл. 52 ЗЗД, направен е при допуснати нарушения на процесуалните правила и е необоснован. С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В съобразителната част на тълкувателното решение е изтъкнато, че според ППВС № 4/1961 г. правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. В случая ищцата е майка на загиналия при ПТП на 13 години Т. И., съответно е от кръга на лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г., и въззивният съд след подробен анализ на събраните по делото доказателства - гласни и писмени доказателства и заключение на съдебнопсихиатрична експертиза е достигнал до правилния извод, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на детето си вследствие произшествието, които следва да бъдат обезщетени. От приетите по делото социални доклади, изготвени от Дирекция „Социално подпомагане“- [населено място] с оглед имущественото подпомагане на детето, включването му в регистър на децата в риск и прилагането на мерки за закрила, съвпадащите показания на ангажираните от ищцата свидетели И. и Й. и от показанията на свидетелката Т. - социален работник, изготвил посочените доклади, е установено, че от раждането на детето през 2003 г. до лятото на 2015 г., когато ищцата напуснала семейството си /трите си деца Т., М., Ф. и баща им Е. И. / и заминала да работи в чужбина, Ц. С. е живяла постоянно със семейството си и е полагала грижи за отглеждането на детето Т. И.; след заминаването си за Кипър ищцата се е интересувала от децата си и поддържала връзка по телефона с тях, без да се установява да им е изпращала средства за издръжка; след раздялата с майката непосредствените грижи за отглеждането на детето Т. И. се полагали от бащата, който поради финансови затруднения не можел да осигури добри условия на живот за децата си. Съответстват на показанията на свидетелите заключенията на съда за създадени между ищцата и починалия при процесното ПТП обичайни за родствената им връзка отношения на обич и привързаност и за претърпени от нея морални болки и страдания от смъртта на детето й. С оглед доводите на касатора следва да бъде подчертано, че относно съществуващата трайна връзка между майката Ц. С. и починалия й син Т. И., съдът е съобразил, че раздялата с майката е продължила около година при запазен контакт по телефона, както и данните за тежката душевна травма при ищцата, свързана със загубата на детето й. По делото липсват доказателства за изоставянето на детето от ищцата, като данните с източник показанията на социалния работник Т. са, че повод за напускането на семейството от С. е конфликт с бащата и предприетите от социалните органи мерки за неговата закрила са свързани с материалните затруднения на отглеждащия го баща. В подкрепа на показанията на свидетелите за негативното отражение на смъртта на детето върху емоционалното и психично състояние на майката /съгласно показанията на свидетелите И. и Й. в деня на погребението на детето ищцата припаднала и била откарана в „Спешна помощ“ – Ловеч, след смъртта на детето постоянно скърбяла, плачела и се променила – не била жизнена, споделяла за „рана в душата“/ е и заключение на психиатричната експертиза, събрано във въззивното производство и поставено в основата на изводите на съда, за налична при С. депресивната реакция на смъртта на сина й, продължила интензивно един месец и последвана от безсъние и хипорексия месеци наред и от невротична симптоматика около една година. При обосноваване на извода за претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът правилно е възприел заключението на вещото лице, че независимо от възстановеното при ищцата психично функциониране, психологичната травма вследствие трагичното събитие е с траен и необратим характер, тъй като загубата на дете е една от най-тежките травми за психиката, при която обичайно настъпва адаптационно разстройство. Доколкото е налице съвпадение между показанията на свидетелите, разпитани в хода на исковото производство, и експертното заключение на специалиста по психиатрия доктор К., като същите не се опровергават от представените по делото социални доклади, тезата на касатора, че съдът неправилно се е позовал на гласните доказателства и е възприел заключението на вещото лице не може да бъде споделена.

Неоснователни са доводите на касатора за определяне на обезщетението в нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД При извършването на преценка относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се е съобразил с изяснените в ППВС № 4/1968 г. и постоянната практика на ВКС критерии и установените по делото релевантни обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Във въззивното решение са отчетени изградената трайна емоционална връзка между починалия и майка му за периода от раждането му през 2003 г. до напускането на семейството от ищцата през август 2015 г., негативните изживявания на ищцата по повод смъртта на сина й, конкретното отражение на смъртта му върху психиката й. Следва да бъде отбелязано, че в посока на снижаване на размера на обезщетението съдът е съобразил обстоятелството, че след като е напуснала семейството си ищцата не е полагала грижи за сина си Т. И.. Осъществената от съда преценка досежно дължимия размер на обезщетението е към датата на събитието – 30.09.2016 г., като са взети предвид социално-икономическите условия в страната към този конкретен момент, съответно съществуващите нива на застрахователно покритие.

Основателно е оплакването на касатора „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на заявеното своевременно от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и от неговата майка, с оглед неупражняването на грижа и контрол. Възражението е направено в депозирания от ответника в срок отговор на исковата молба. Защитното възражение за принос на пострадалото дете за вредоносния резултат е основано на факти във връзка с конкретното му поведение – застрахователят е въвел твърдения, че малолетното дете се е движило по пътното платно в тъмната част на денонощието в нарушение на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП попътно на движещите се МПС, като е било облечено в тъмни дрехи и е било без светлоотразителна жилетка. Поради това, като не е разгледала възражението за съпричиняване, въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По тези съображения настоящият състав приема, че въззивното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която след частична отмяна на решение № 260277 от 21.01.2022 г. по гр. д. № 15723/2017 г. на Софийски градски съд „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на Ц. Г. С. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. Е. И., настъпила на 30.09.2016 г. вследствие ПТП, ведно със законната лихва, считано от 3.01.2017 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските и след отмяната на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по релевираното допустимо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и от неговата майка, с оглед неупражняването на грижа и контрол.

На основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1075 от 8.08.2023 г. по в. гр. д. № 1551/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 260277 от 21.01.2022 г. по гр. д. № 15723/2017 г. на Софийски градски съд „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на Ц. Г. С. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. Е. И., настъпила на 30.09.2016 г. вследствие ПТП, ведно със законната лихва, считано от 3.01.2017 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд в посочената част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.