О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1823
гр. София, 03.07. 2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.
ЧЛЕНОВЕ: В. Н.
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 100 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, [населено място] и Ц. Г. С. срещу решение № 1075 от 08.08.2023 г. по в. гр. д. № 1551/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав.
Касаторът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е обжалвал въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение № 260277 от 21.01.2022 г. по гр. д. № 15723/2017 г. на Софийски градски съд е осъден да заплати на Ц. Г. С. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. Е. И., настъпила на 30.09.2016 г. вследствие ПТП, причинено по вина на водача Г. Г. при управление на л. а. „Мерцедес Ц 220 ЗДИ“, рег. № ДФ 39923 АТ, ведно със законната лихва, считано от 3.01.2017 г. до окончателното й изплащане. Поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че при определяне на размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди не са отчетени всички критерии, запълващи със съдържание понятието за „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като присъденото обезщетение от 100 000 лв. се явява прекомерно. Според касатора размерът на обезщетението не съответства на реално претърпените от ищцата неимуществени вреди с оглед установеното по делото, че тя е отглеждала сина си Т. И. само за известно време и отношенията им са се характеризирали с липса на родителска грижа, обич и привързаност. Касаторът счита, че съдът не е съобразил интензитета и продължителността на болките и страданията на ищцата, както и обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП. Изразява становище, че съдът безкритично е възприел свидетелските показания относно болките и страданията на ищцата по повод смъртта на сина й, като се позовава на останалите събрани по делото доказателства, че починалото дете е отглеждано от баща си, а ищцата по делото е напуснала семейството си през 2015 г. Счита, че съдът не е следвало да възприема заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, приета във въззивното производство, тъй като същата се основавала изцяло на твърденията на ищцата и на съставени документи за преглед от психиатър години след ПТП. В касационната жалба се поддържа, че обжалваният въззивен акт е неправилен и поради непроизнасянето на съда по своевременно релевираното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото дете, тъй като се е движило по пътното платно в тъмната част на денонощието в нарушение на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП попътно на движещите се МПС, като е било облечено в тъмни дрехи и е било без светлоотразителна жилетка, и от неговата майка с оглед неупражняването на грижа и контрол. Касационният жалбоподател „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено в атакуваната от него част. Поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба на Ц. Г. С. е насочена срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от ищцата срещу ответния застраховател иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над уважения размер от 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Релевират се доводи, че съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер, който не е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и с указанията, дадени с ППВС № 4/1968 г. Касационната жалбоподателка Ц. С. изразява становище, че съдът не е съобразил нивата на застрахователно покритие и данните на НСИ за средната работна заплата към датата на ПТП. Счита, че решаващият състав не е отчел в пълна степен обстоятелството, че починалият е бил първороден син, загубил живота си трагично при ПТП едва на 12-годишна възраст, като майката е била силно привързана към починалия приживе. Без значение за душевните страдания на майката било обстоятелството, че починалият Т. е живеел с баща си, докато тя е работела в чужбина. Касационната жалбоподателка сочи, че съдът е игнорирал заключението на съдебнопсихиатричната експертиза относно претърпяната от нея тежка психотравма вследствие внезапната смърт на сина й. Моли въззивният акт в атакуваната от нея част да бъде отменен. Достъпът до касация основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.
Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна и изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съотв. – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, прие следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че деянието, авторството и виновното поведение на водача, застрахован при ответника Г. С. Г. и настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с това поведение смърт на сина на ищцата Т. Е. И. са установени с влязла в сила присъда по НОХД № 530/2017 г. на Окръжен съд - Ловеч. Констатирал е, че съгласно представените по делото писмени доказателства и социални доклади Т. Е. И. е подпомаган в състава на семейството с месечни помощи и е бил включен в регистър „Деца, нуждаещи се от специална закрила - деца в риск“; майка му Ц. С. е напуснала семейството през месец август 2015 г.; детето е живяло заедно с брат си и сестра си, като за тях е полагал грижи баща им.
След подробно обсъждане на събраните по делото гласни доказателства и съдебнопсихиатрична експертиза въззивният съд е приел, че между Ц. Г. С. и починалия при процесното ПТП неин син Т. Е. И. е съществувала трайна връзка, като от раждането на детето през 2003 г. до м. август 2015 г., тоест година и един месец преди инцидента, Ц. С. е полагала грижи за детето; след като е започнала работа в К. ищцата е поддържала контакт по телефона с децата си. Решаващият състав на САС е направил извод, че между ищцата и починалия й син е била създадена обичайната връзка родител-дете, като смъртта на Т. Е. И. се е отразила травматично на емоционалното и психично състояние на ищцата, ищцата е преживяла психотравма, довела до протрахирана депресивна реакция за около една година.
Във въззивното решение е прието, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди на ищцата от смъртта на сина й при ПТП възлиза на 100 000 лв. Посоченият размер на обезщетението е мотивиран от съда със създадената дълбока и трайна връзка между ищцата и починалия й син, болките и страданията на ищцата по повод смъртта на сина й при ПТП, негативното отражение на загубата на психиката й. Направено е позоваване на установените по делото обстоятелства, че ищцата е напуснала семейството си през 2015 г. и не е полагала грижи за сина си, както и на социално-икономическите условия в страна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 30.09.2016 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД поставя следните въпроси: ,,1. Как се прилага чл. 52 ЗЗД съобразно обективно установените вреди и търпими от тях болки и страдания и в съответствие с всички относими критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?; 2. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти, обстоятелства и доказателства или следва да обсъди само някои от тях?; 3. Следва ли да се отчете съпричиняване на вредите от страна на загиналия и ищеца при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато се отменя отхвърлителното първоинстанционно решение и уважава частично иска и когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което възраженията са безспорно доказани при условията на пълно и главно доказване?“ Твърди, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по въпроса по т. 1 – на противоречие с решения на ВКС по т. д. № 35/2009 , т. д. № 566/2010 г., ІІ т. о., т. д. № 635/2010 г., ІІ т. о., т. д. № 211/2009 г., ІІ т. о., т. д.№ 676/2010 г., ІІ т. о., т. д. № 461/2011 г., ІІ т. о., т. д. № 346/2011 г., ІІ т. о. и др.; по въпроса по т. 2 – на противоречие с решения на ВКС по т. д. № 566/2010 г., ІІ т. о., по т. д. № 2998/2013 г., І т. о., т. д. № 3334/2013 г., ІІ т. о., т. д. № 1053/2012 г., ІІ т. о., т. д. № 4391/2013 г., ІІ и др.; по въпроса по т. 3 – на противоречие с ППВС № 17/63 г. и на постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС по гр. д. № 60304/2016 г., ІV г. о., т. д. № 745/2008 г., т. д. № 648/2008 г., І т. о., т. д. № 3540/2013 г., І т. о., т. д. № 3871/2013 г., І т. о. и др. Същевременно, касаторът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД поддържа, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че се е осъществило и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за достъп до касация – очевидна неправилност на въззивното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационната жалбоподателка Ц. С. са формулирани следните въпроси: „1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?; 2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве?; 3. Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?; 4. Следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчита и инфлацията?; 5. Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време?; 6. Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?; 7. Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба?; 8. Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност?; 9. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?“ Изразява се становище, че произнасянето на въззивния съд по въпросите по т. 1-7 противоречи на практиката на ВС и ВКС, като се прави позоваване: по въпроса по т. 1 – на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по т. д. № 795/2008 г., ІІ т. о., т. д. № 299/2011 г., ІІ т. о.; по въпроса по т. 2 – на ППВС № 4/1968 г. и решения на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., ІІІ г. о., т. д. № 60/2012 г., ІІ т. о.; по въпроса по т. 3 – на решение по гр. д. № 3923/2017 г. на ВКС; по въпроса по т. 4 – на решение по ВКС по гр. д. № 1106/2010 г., ІV г. о.; по въпроса по т. 5 – на решение по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, ІV г. о.; по въпроса по т. 6 – на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС по гр. д. № 4604/2014 г., ІV г. о., гр. д. № 4744/2008 г., ІІ г. о., гр. д. № 2623/2013 г., IV г. о., гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. и гр. д. № 4876/2007 г., V г. о. По отношение на въпросите по т. 8 и т. 9 от изложението се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касационната жалбоподателка въвежда и основанието за допускане на касационно обжалване - очевидна неправилност на въззивното решение.
Неоснователни са доводите на касаторите, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за достъп до касация - очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените пороци. Това следва и от аргументирането на тезите на касаторите за очевидна неправилност на атакуваното съдебно решение с възпроизвеждане на касационните им доводи за противоречие на въззивния акт с материалния закон и за допуснати във въззивното процесуални нарушения.
Въпросите по т. 1 и т. 2, формулирани в изложението на касатора „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, както и въпросите по т. 1 – 5, поставени от касационната жалбоподателка Ц. С., се отнасят до определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и следва да бъдат разгледани заедно. Тези въпроси са относими към предмета на конкретното дело, образувано по предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, поради което е осъществено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По поставените въпроси е налице задължителна практика - ППВС № 4/1968 г. и е формирана постоянна практика на ВКС с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Прието е, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, както и действителните житейски отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди на ищцата, въззивният съд е съобразил изяснените в практиката на ВКС общи критерии и е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства от значение за установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта. Във въззивното решение са отчетени изградената трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и майка му за периода от раждането му през 2006 г. до напускането на семейството от ищцата през август 2015 г., негативните изживявания на ищцата по повод смъртта на сина й, конкретното отражение на смъртта му върху психиката й - депресивната реакция, продължила интензивно един месец и последвана от безсъние и хипорексия месеци наред и от невротична симптоматика около една година. При преценката за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил, че след август 2015 г. ищцата не е полагала грижи за сина си Т. И., като посоченото обстоятелство е отчетено в посока на снижаване на размера на обезщетението. Извършената от съда преценка досежно дължимия размер на обезщетението е към датата на събитието – 30.09.2016 г., като са отчетени социално-икономическите условия в страната към този конкретен момент, което сочи на съобразяване на основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие и на инфлационните процеси като част от икономическата конюнктура. Следва да се изтъкне, че в постановените по тълкуване и приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД решения на ВКС на практиката на съдилищата при определяне на обезщетения за сходни случаи не се придава значение на отделен критерий за определяне на справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди. По изложените съображения следва да се приеме, че въззивният съд изцяло се е придържал към задължителната практика на ВС и практиката на ВКС по въпроса за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради което не са налице въведените от касаторите допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за достъп до касация.
По отношение на останалите поставени от касационната жалбоподателка С. в контекста на определянето на справедливия размер на обезщетението въпроси по т. 6 - 9 относно задълженията на въззивния съд при постановяване на акта си да посочи кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства и да се произнесе по всички доводи на страните също не са налице въведените допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Съгласно константната практика на ВКС, намерила израз и в посочените от касатора С. решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случая с първоинстанционното решение искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен, поради което въззивният съд при съобразяване на доводите във въззивната жалба е извършил самостоятелна преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, относими към твърденията за претърпени от ищцата неимуществени вреди, формирал е собствен извод за наличието на предпоставките за присъждане на ищцата на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. С. при ПТП и е извършил преценка за справедливия по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на дължимото обезщетение. Неоснователни са доводите на касационната жалбоподателка за немотивиране на извода на съда, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди на ищцата възлиза на 100 000 лв., доколкото както вече бе изложено съдът е взел предвид изяснените в практиката на ВКС общи критерии и е анализирал специфичните за конкретния случай обстоятелства от значение за установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта. С оглед изложеното следва да се приеме, че въззивният съд се е съобразил със задължителната и постоянна практика на ВКС по поставените от касационната жалбоподателка процесуални въпроси, поради което са изключени въведените допълнителни предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Настоящият състав намира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД част, с която след отмяна на първоинстанционното решение на ищцата С. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. С., настъпила на 30.09.2016 г. вследствие ПТП, по третия въпрос, въведен с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора, който може да бъде сведен до по-общия въпрос за произнасянето от съда по възражението за съпричиняване. Въпросът е въведен в контекста на твърденията на касатора, че въззивният съд не се е произнесъл по надлежно релевираното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото дете и от неговата майка с оглед неупражняване на грижа и контрол. По тълкуването и приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е формирана задължителна практика на ВС - ППВС № 17/1963 г. и постоянна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, между които са посочените от касатора застраховател. В нея се приема, че за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение за вреди, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Възражението за принос трябва да е конкретизирано чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и главно доказване действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда - създали са условия или са я улеснили и въз основа на тях да определи приноса на последния. Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивния съд, намира, че следва да се допусне касационно обжалване по обобщения въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС.
Произнасянето по чл. 288 ГПК по касационните жалби на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД и Ц. Г. С. обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната от застрахователя част, с която след отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 100 000 лв., съответно - за недопускането му до касация в обжалваната от С. част, с която е потвърден първоинстанционният акт за отхвърляне на предявения иск за разликата над уважения размер от 100 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв.
По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение № 260277 от 21.01.2022 г. по гр. д. № 15723/2017 г. на Софийски градски съд „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на Ц. Г. С. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. Е. И., настъпила на 30.09.2016 г. вследствие на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 3.01.2017 г. до окончателното й изплащане, следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос за произнасянето от съда по възражението за съпричиняване.
Касаторът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД дължи заплащане на държавна такса на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 2000 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1075 от 08.08.2023 г. по в. гр. д. № 1551/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 260277 от 21.01.2022 г. по гр. д. № 15723/2017 г. на Софийски градски съд „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на Ц. Г. С. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. Е. И., настъпила на 30.09.2016 г. вследствие ПТП, ведно със законната лихва, считано от 3.01.2017 г. до окончателното й изплащане.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1075 от 08.08.2023 г. по в. гр. д. № 1551/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав в обжалваната от Ц. Г. С. част, с която е потвърдено решение № 260277 от 21.01.2022 г. по гр. д. № 15723/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която предявеният от Ц. Г. С. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. Е. И., настъпила на 30.09.2016 г. вследствие на ПТП, е отхвърлен за разликата над уважения размер от 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 200000 лв.
УКАЗВА на касатора „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за заплатена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2000 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с указанието.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните: касатор - „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД и ответник по касация - Ц. Г. С., а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.