O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1385

София 24.03.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: М. Р. Д. П.

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 3582 по описа за 2024г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената от „Агрорайз“ЕООД, представлявано от управителя Г., чрез процесуалния представител адвокат Р. касационна жалба против въззивно решение № 6 от 4.01.2024г. по в. гр. д.№ 393/2023г. на Апелативен съд В. Т. с което е потвърдено решение № 80 от 21.04.2023г. по гр. д. № 122/2022г. на Окръжен съд Ловеч като е отхвърлен иска му с правно основание чл. 441 ГПК предявен против ЧСИ Т. Б. К., с рег.№ 815 в КЧСИ за присъждане на сумата от 30 522.33лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, от които главница 27 483.84лв. и лихви 3 038.49лв. като неоснователен и недоказан и са присъдени разноски.

Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:

За да постанови акта си, въззивният съд е възприел извода на първата инстанция, че ЧСИ К. е допуснала нарушение на процесуални правила в хода на образуваното изп. д.№ 2262/2019г./по което Агрорайз“ЕООД е длъжник/, като е предприела изпълнение срещу несеквестируемо имущество на длъжника, състоящо се от предоставени му като земеделски производител средства от ЕС, предназначени за публично целево финансиране във връзка с упражняваната дейност, които по смисъла на закона не могат да се използват за принудително погасяване на вземания. Решаващите мотиви на съда, за да отхвърли предявения иск като неоснователен са, за липса на доказана причинена имуществена вреда под формата на пропусната полза или претърпяна загуба. Приел е, че както в исковата молба, така и във въззивната жалба ищецът е посочил, че твърдяната от него вреда е поради „нарушаване на несеквестируемостта и нарушение на императивна правна норма, уреждаща несеквестируемостта“ Доколкото, обаче ищецът е бил длъжник в образуваното изпълнително производство по установено действително парично задължение, с удовлетворяване на изпълняемото право /макар и с несеквестируеми средства/ е осъществено изпълнение на изискуемо парично задължение. Налице е баланс в имуществения комплекс на длъжника – намаляването на неговия патримониум, настъпило с процесното изпълнение е компенсирано с редуциране на негови задължения в същия размер. /Налице е компенсация между „вреда“ и „полза“/.Въззивният съд се е позовал и на мотивите към ТР № 3/3.11.2022г. по т. д.№ 3/2021г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които „лишаването от възможност да се ползват средствата от длъжника целево“не означава нито понесена от него вреда, нито пропусната полза. Заявеното едва във възиввната жалба възражение, че вредата се изразява в „лишаване от възможност да се използват средствата от длъжника по целевото им предназначение“, въззивният съд е преценил като преклудирано и не подлежащо на разглеждане.

Касаторът е представил касационна жалба с инкорпорирано в нея изложение, в което основно се позова на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятна недопустимост на постановения акт като постановен по нередовна искова молба, която нередовност е констатирана от въззивния съд, но той не е дал указания за отстраняването й. Твърди се и противоречие на въззивния акт със задължителна съдебна практика – т. 4 от ТР №1 по т. д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС без да се конкретизира въпрос, във връзка с който да е възможна проверка на посоченото специално основание за допустимост. Останалите доводи са свързани с неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт, които доводи /по чл. 281 ГПК/ могат да бъдат обсъждани само и единствено, ако бъде допуснато касационно обжалване.

Срещу подадената касационна жалба са постъпили два отговора. Първият е от ЧСИ К., чрез процесуалния представител адвокат С., с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност. Желае съдът да определи дължимото адвокатско възнаграждение за касационната инстанция пред вид осъщественото процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА. Вторият отговор е от Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез процесуалния представител юрисконсулт С.. Изразеното в него становище също е за недопустимост и неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира юрисконсулско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато, защото не е налице единственото посочено от касатора специално основание - вероятна недопустимост. Въззивният акт не е недопустимо решение, защото не е постановено по нередовна искова молба. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, ищецът е длъжен да изложи фактически твърдения относно всички правопораждащи факти от хипотезата на правната норма, имащи за правна последица възникване на субективното право, чиято защита се търси. За да е нередовна исковата молба, следва обстоятелствената част на исковата молба да е непълна. В случая – това не е било така, защото заявената от ищеца претенция е била ясна и конкретизирана, в съответствие с изискванията за редовност. При липсата на констатиран недостатък, при осъществената по реда на чл. 129 ГПК проверка, за съда не е съществувало задължение за даване на указание за отстраняването на такъв, съответно такова задължение не е възникнало и за въззивният съд като втора по ред първа инстанция /такова съдът би имал само при констатиране на непълнота на обстоятелствената част на иска съгласно ТР №1 по т. д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Следва да се посочи, че съдът има задължение да укаже на страните за кои твърдени от тях факти и обстоятелства не сочат доказателства, но не и каква претенция да заявят, за да бъде защитен интереса им в пълен обем. В случая своевременно заявената претенция е за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от ЧСИ вследствие „нарушаване на несеквести-руемостта и нарушение на императивна правна норма, уреждаща несеквестируемостта“, като съдът е констатирал, че това нарушение не е довело до причиняване на вреди, защото предприетото от ЧСИ изпълнение с постъпили по сметка на длъжника суми не е довело до обедняването му /съответно не му е причинило загуба/, доколкото са удовлетворени негови изискуеми задължения към различни взискатели.

По делото е представено пълномощно с договор за правна защита и съдействие от 13.05.2024г. /на стр. 7/, от което е видно, че действията по представителство на ответната страна, изразяващи се в изготвяне на отговор на касационната жалба от процесуалния представител са осъществени по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, настоящият съдебен състав намира, че следва да определи размер на адвокатско възнаграждение от 600лв. Този извод е изведен след съобразяване на действителната правна и фактическа сложност на делото, на характера на производството по чл. 288 ГПК, което се развива в закрито заседание и изисква само преценка за наличие или не на конкретно посочени основания за допустимост, с оглед положените усилия от процесуалния представител и съобразно постановеното решение по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което съдът не е обвързан от минималните размери, посочени в Наредба № 1/09.07.2004г.

С оглед изхода от спора, направеното искане, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25а НЗПП, в полза на процесуалния представител на държавата следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение от 100лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6 от 4.01.2024г. по в. гр. д.№ 393/2023г. на Апелативен съд В. Т.

ОСЪЖДА „Агрорайз“ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Г., със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на адвокат Ю. С. С. от АК Плевен, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет..., офис ..., адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 600лв./шестстотин лева/, както и на Държавата, представлявана от министъра на финансите сумата от 100лв./сто лева/, юрисконсулско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: