ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№.969

гр. София, 25.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков ч. т.д.№395 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ВИВТ“ ООД срещу разпореждане №26 от 03.01.2025 г. по в. гр. д.№815/2024 г. на ОС Русе, с което е върната касационната жалба на „ВИВТ“ ООД срещу постановеното по делото решение №504 от 02.12.2024 г.

В частната жалба се посочва, че обжалваното разпореждане е неправилно, като се поддържа, че предявеният в производството иск е неоценяем, както е приел първоинстанционният съд, а с оглед разпоредбата на чл. 70 ГПК въззивният съд не е имал право да преразглежда въпроса за цената на иска.

Ответникът по частната жалба „Юнайтед тауърс България“ ЕООД заявява становище за неоснователността й.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

В обжалваното разпореждане е прието, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Разпореждането е правилно.

В случая е предявен иск по чл. 233 ЗЗД за връщане на вещ, ползването на която е била предоставено по силата на договор за наем, сключен между търговци, като размерът на цената на иска, определен по реда на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК е 9388.80 лв. Т.е. спорът е функционално обвързан с търговското качество на страните и със сключената в това им качество сделка, което му придава белезите на търговски и предполага квалифициране на делото като търговско. От друга страна искът е оценяем и тъй като размерът му е под 20 000 лв., касационната жалба се явява недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК, както е приел и окръжният съд с обжалваното разпореждане. Настоящият състав намира за неоснователно твърдението на касатора, че предявеният иск е бил определен като неоценяем от първоинстанционния съд и следва да остане такъв през цялото производство. Ищецът не е посочил в исковата молба цена на иска (респ., че искът е неоценяем), а първоинстанционният съд е пропуснал да събере в цялост дължимите по този иск и за въззивно обжалване на първоинстанционното решение държавни такси, което е наложило и даването на указания от въззивния съд за събирането на изцяло дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Визираните процесуални пропуски на страната и първоинстанционния съд и осъществените от въззивния съд действия, по никакъв начин не водят до извод, че искът е бил определен като неоценяем, поради което не се установява и нарушение на разпоредбата на чл. 70 ГПК от страна на въззивния съд, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделениеОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №26 от 03.01.2025 г. по в. гр. д.№815/2024 г. на ОС Русе.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.