ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1539

гр. София, 27.03.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 3303/2024 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Софийски районен съд (СРС) чрез пълномощник Л. Н. – специалист „Правно обслужване“ против решение № 119 от 01.04.2024 г. по гр. д. № 837/2023 г. на Окръжен съд – София.

Ответникът по жалба Р. А. С. не е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и не взема становище.

Контролиращата страна - Прокуратура на Р. Б. чрез надлежно уведомената Окръжна прокуратура - София също не е изразила становище по жалбата.

При проверка допустимостта на настоящото производство, ВКС, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално недопустима в частта й срещу въззивното решение в частта на произнасяне по обективно съединения иск за обезщетение на имуществени вреди с цена 4 900 лв. – разноски във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение по наказателни частен характер дела пред СРС (№№ 11419/2013 г. и 5140/2016 г.) и СГС (№№ 38/2016 г. и 2698/2020 г.). Тя следва да се остави без разглеждане по признак, свързан с имуществения интерес, установен като критерий за допустимост на сезирането в правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК – че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Такива решения са изключени от обхвата на касационния контрол, независимо от факта, че предмет на делото е и друг обективно съединен иск, чиято парична оценка обусловя допустимост на обжалването (както в случая, относно искът за обезщетяване на неимуществени вреди). При обективно съединяване на искове, релевантна е цената на всеки един от тях, съгласно чл. 69, ал. 1 ГПК, когато те не са обусловени взаимно (т. е. могат да бъдат самостоятелно предявени). В случая се касае за обективно съединени искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ без да е налице горната връзка помежду им и искът за обезщетяване на имуществени вреди е с цена, която не удовлетворява установеният в закона минимален праг за допустимост на касационното обжалване от 5 000 лв. Производството по такива искове е двуинстанционно и е приключило с постановяване на въззивното решение, което е окончателно. Касационната жалба срещу такова решение е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство следва да се прекрати в тази част.

Касационната жалба срещу въззивното решение в частта на произнасяне по иска за обезщетение на неимуществени вреди е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационния контрол на въззивното решение по жалбата в допустимата й част, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на тази жалба е посоченото въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 222/18.08.2023 г. по гр. д. № 45/2022 г. на Районен съд - Костинброд в уважената част на иска с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, предявен от Р. А. С. против Софийски районен съд за обезщетяване на неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на НЧХД № 11419/2013 г., продължило и като НЧХД № 5140/2016 г., и двете по описа на ответния съд в разумен срок, с присъждане на сумата от 8 000 лв.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е съобразил установеното от приложения констативен протокол, изх. № РС-21-21/05.04.2021 г. на Инспектората към Висшия съдебен съвет: че развилото се частно наказателно дело (за ангажиране наказателната отговорност за престъпление от частен характер), образувано по тъжба на ищеца, не разкрива голяма фактическа и правна сложност; че с процесуалното си поведение последният не е допринесъл за продължителността на производството, а и в качеството на частен тъжител не е имал интерес от това; че забавянето на производството (за срок от 2 г. и 6 месеца) е причинено поради връщане на делото за разглеждане от друг състав поради съществени процесуални нарушения и забавяне изготвяне на мотивите към присъдата с 2 г. и 5 месеца. Производството е започнало на 25.06.2013 г. и е приключило на 27.11.2020 г. с отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство поради изтичане на абсолютна давност. Така общата продължителност на производството е 7 години, 5 месеца и 2 дни, при проведени 9 открити съдебни заседания, на почти всички от които е присъствал настоящия ищец в качеството си на частен тъжител. Посочено е, че е приключила процедурата по глава Трета А от ЗСВ, при която заявителят не е бил удовлетворен от предложеното обезщетение. Обоснован е извод, че макар в процеса да не са ангажирани доказателства за претърпени в резултат на допуснатото забавяне неимуществени вреди, то предвид естеството на престъплението, обект на наказателното производство (ищецът е подал тъжба за обида и клевета срещу Г. И. А., която съобщила на служебната му електронната поща като член на управителен съвет на дружество, че я измамил със значителна сума, нарекла го „леке“, „измамник“ и пр.) и липсата на морално удовлетворение от процеса, завършил с прекратяване по давност, обезщетение в размер на 8 000 лв. удовлетворява критерия за справедливост. Развити са доводи, че това е така, защото именно неприключването на делото в разумния срок е довело до неблагоприятните последици за ищеца, и не са налице никакви данни, оборващи презумпцията за морални вреди. Доводът на ответника, че по принцип има оправдани и справедливи морални страдания, извлечен от нетълкувателен съдебен акт извън контекста, е прието да е несъстоятелен като направен отвъд всякакви морални стандарти. Несъмнено е счетено, че ищецът като тъжител е пострадал от погасяване на наказателното преследване поради изтекла абсолютна давност и това е в пряка причинна връзка с нарушаване на принципа за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя въпроса за доказването на неимуществените вреди, претендирани като произтекли от неразумната продължителност за разглеждане и решаване на едно дело с твърдението, че е обуславящ изхода по делото (т. е. произнасянето по иска за обезщетяване на накърнените нематериални блага) и разрешен в противоречие с практиката на ВКС - основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Сочи се, че по питането обжалваното решение не е съобразено с практиката на ВКС и ВС, вкл. задължителната такава, опредметена в т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 170/04.02.2020 г. по гр. д. № 4835/2018 г., определение № 199/15.02.2016 г., решение № 134/04.07.2016 г. по гр. д. № 5992/2015 г., всичките на III г. о. на ВКС, решение № 92/02.08.2016 г. по т. д. № 965/2015 г. на I т. о., решение № 272/27.10.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на IV г. о.

Въпросът, свързан с претенцията за обезщетение на имуществени вреди не следва да се обсъжда, тъй като в тази част въззивното решение е изключено от касационен контрол, по съображенията, изложени по – горе.

Обосновава се и искане за достъп до касация с доводи за очевидна неправилност на въззивното решение – чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на обжалването.

Поставеният въпрос е релевантен за изхода на делото в частта относно произнасянето на втората съдебна инстанция по претенцията за обезщетение на неимуществени вреди. Той осъществява общия селективен критерий – правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не допълнителния такъв в поддържаната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Трайна е практиката на ВКС, че когато не се твърдят и не са установени вреди над обичайните и типичните за подобни случаи на бавно правосъдие, които не се нуждаят от доказване, се присъжда обезщетение за последните – решение по гр. д. № 2125/2018 г. на III г. о. на ВКС, решение № 506 от 30.07.2024 г. по гр. д. № 4306/2023 г., решение № 50030 от 09.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г., и двете по описа на IV г. о. на ВКС. С тези актове е разяснено, че съществува силна, макар и оборима презумпция, че търпените от ищеца морални вреди са вследствие и по време на прекомерната продължителност на релевантното наказателно производство, поради което не е в негова доказателствена тежест да ги установява по делото. В случая въззивният съд е съобразил горните разрешения като в хода на делото посочената по – горе презумпция за настъпването на неимуществените вреди не е оборена. Постановяването на въззивния съдебен акт в съответствие с установената съдебна практика на ВКС изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не може да се допусне касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради очевидна неправилност на въззивното решение в частта на произнасяне по иска за обезщетение на неимуществени вреди. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т. е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В заключение, касаторът не е обосновал предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което искането за селектиране на жалбата в допустимата й част не може да се уважи.

Воден от горното, ВКС, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Софийски районен съд в частта против решение № 119 от 01.04.2024 г. по гр. д. № 837/2023 г. на Окръжен съд – София в частта на произнасянето по иска с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на имуществени вреди с цена 4 900 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3303/2024 г. на ВКС, III г. о. в тази част.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 119 от 01.04.2024 г. по гр. д. № 837/2023 г. на Окръжен съд – София в частта на произнасянето по иска с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди.

Определението в частта за без разглеждане и прекратяване на делото може да се обжалва пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.