ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1571

гр.София, 28.03.2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян гр. дело №1959 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 1281 от 05.03.2024 год., постановено по в. гр. дело № 567/2023 год. по описа на Софийски градски съду ГО, ІІ-А с-в, с което, като е потвърдено решение № 20047936 от 14.07.2022 год., постановено по гр. дело № 13243/2020 год. по описа на Саофийски районен съд, ГО, 57 с-в, са уважени предявените от Л. К. В. срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № РД-08-78 от 14.01.2020 год. на Главния прокурор на Република България, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководитгел вътрешен одит – директор“ в Администрацията на главния прокурор и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 25 841.16 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ /брутен размер/ за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 14.01.2020 год. до 14.07.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.03.2020 год. до окончателното й изплащане.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение...