ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1710

гр. София, 07.04.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева ч. гр. дело №772/2025г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. №1238/31.01.2025г. на Ц. М. М., чрез адв. А. К., срещу определение №75/16.01.2025г. по в. ч. гр. д. №932/2024 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено определение №357/25.09.2024г. по гр. дело №239/2023г. на Никополския районен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на решение №63/04.06.2024г., постановено по същото гр. д. №239/2023г. на НРС в частта за разноските. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и моли за неговата отмяна. Твърди, че законосъобразно е упражнил правото си да иска делба на недвижим имот, доколкото към момента на предявяване на иска е съществувала съсобственост между него и Е. Д.. Упражненото, извън, но по време на делбеното производство право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС от съделителката Е. Д. е довело до погасяване на заявеното за защита от жалбоподателя спорно право. Счита, че в случая не би могло да се приеме, че той е предизвикал неоснователен правен спор, поради което да поеме отговорността за разноските, направени в първата инстанция от съделителката Д., при отхвърляне на иска за делба. В инкорпорираното в жалбата изложение, касаторът посочва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като според него от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е изясняването на следния въпрос: „Представлява ли изкупуването на идеални части по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС, осъществено от ответника в хода на делбеното производство, обстоятелство от значение за разпределянето на отговорността за разноските в процеса по съдебна делба първа фаза?“. Жалбоподателят твърди, че така поставеният въпрос е свързан с приложението на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК и е от значение за развитието на правото.

Ответната по жалбата страна Е. Р. Д. не е депозирала писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството по гр. д. №239/2023г. по описа на Никополския районен съд е образувано по предявен на 22.05.2023г. от Ц. М. срещу Е. Д. иск за допускане на съдебна делба на девет броя земеделски земи, находящи се в землището на [населено място] при равни квоти. Ищецът твърди, че правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от имотите е придобил по силата на договор за дарение и договор за покупко-продажба, обективирани в два поредни нотариални акта от 13.12.2022г., а ответницата се легитимира като собственик на останалите Ѕ ид. ч. от имотите по наследствено правоприемство. Никополският районен съд е отхвърлил иска за делба, след като е приел, че между страните липсва съсобственост. Този извод е обоснован с влязлото в сила на 02.01.2024г. решение, постановено по гр. д. №227/2023г. на НРС, образувано по искова молба от 15.02.2023г., с което договорът за дарение от 13.12.2022г., сключен между М. Р. Д.- брат на съделителката Д., и Ц. М. М. е бил обявен за нищожен като привиден, и на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД е установено, че прикрива действителен договор за покупко-продажба. Със същото решение е признато и правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС на Е. Д. на 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху процесните недвижими имоти, при условие, че Е. Д. заплати на Ц. М. 60 000 лв. в едномесечен срок от влизане на решението в сила. Предвид отхвърления иск за делба, съдът е присъдил на Е. Д. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, въззивният състав е приел, че доколкото производството пред първата инстанция е във фазата по допускане на делбата и е приключило с отхвърляне на иска за делба като неоснователен и недоказан, то спорът за разноските следва да се разреши съобразно общите правила по чл. 78 ГПК, а не по чл. 355 ГПК. Съдът е приел, че искането за разноски за адвокатско възнаграждение е подкрепено със своевременно представени доказателства - договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че възнаграждението в размер на 1 000 лв. е заплатено в брой от ответницата на процесуалния й представител. Посочил е, че за извършването и заплащането им е представено пълномощно и списък по чл. 80 ГПК, като липсва релевирано от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Въззивният съд е намерил за ирелевантен въпроса коя от страните е станала причина с поведението си за завеждане на делото. Доколкото искът за делба е изцяло отхвърлен, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане на направените по делото разноски в полза на ответницата. След като е преценил, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, и след като е съобразил осъществените от пълномощника на страната процесуални действия, изразяващи се в изготвяне и подаване на отговор на исковата молба, с искане за спиране на производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, представяне на писмено становище при отсъствие от съдебно заседание на процесуалния представител на ответницата, въззивният съд е формирал извод, че присъденото от първата инстанция възнаграждение в размер на 1 000 лв. е справедливо и законосъобразно, поради което липсва основание за неговото редуциране.

За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд, съобрази следното:

По отношение на предпоставките за допускане до касационно обжалване настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение намира следното:

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. С посочването от касатора на правния въпрос като общо основание за допускане на въззивния съдебен акт до касационен контрол се определят рамките, в които ВКС следва да селектира касационните жалби, респ. частните касационни жалби.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулирания от жалбоподателя въпрос, доколкото той е обуславящ за изхода на спора.

Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗС, всеки съсобственик може да поиска делба на общата вещ. Следователно, предявяването на иск за делба е упражняване на право в рамките на представената от закона възможност.

Според практиката на ВКС, обективирана в определение №574/9.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4345/2023 г. и определение № 676 от 10.04.2023 г. по ч. гр. д. № 4889/2022г., в производството по чл. 34 ЗС ищецът е следвало да насочи иска за делба срещу всички лица, за които има данни да притежават дял от делбения имот и не е могъл да знае предварително дали в хода на процеса някои от съсобствениците ще изгубят това си качество, в резултат на което същият не дължи на съделителя, по отношение на когото искът за делба е отхвърлен, направените разноски при разглеждане на делото пред първата инстанция.

Следователно, ако в хода на делбата настъпят промени, имащи за последица прекратяване на съсобствеността, включително по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС, в резултат на което искът за делба бъде отхвърлен, отговорността на ищеца за разноски не следва да се ангажира. Правото на изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС се упражнява по волята на съсобственика, на който не е било предложено да изкупи ид. части на друг съсобственик, т. е. може това право изобщо да не бъде реализирано. Към момента на предявяването на иска, ищецът не е могъл, нито е бил длъжен да предполага дали това право ще бъде упражнено, освен в хипотеза, при която искът по чл. 33, ал. 2 ЗС вече е бил предявен, и към датата на предявяване на иска за делба, ищецът е бил получил препис от исковата молба, какъвто настоящия случай не е.

Исковата молба, по която е образувано производството по гр. дело №227/2023г. по описа на Никополския районен съд, приключило с влязлото в сила на 02.01.2024г. решение, с което са уважени предявените от Е. Д. срещу Ц. М. и неговия праводател искове по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗС, съответно ищецът е загубил качеството си на съсобственик, е било образувано по искова молба, първоначално депозирана в Плевенския окръжен съд на 15.02.2023г., и в последствие изпратена по подсъдност на НРС на 11.05.2023г.

Производството по иска за делба е образувано на 22.05.2023г., като липсват данни към този момент ищецът Ц. М. да е знаел за образуваното производство за нищожност на осн. чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 ЗЗД и упражняване на право на изкупване по ред на чл. 33, ал. 2 ЗС по искова молба на Е. Д. от 15.02.2023г. Видно от разпечатката, отразяваща движението на гр. дело №227/2023г., разпореждането на първ. съд за изпращане на преписи от исковата молба на ответника, с възможност за отговор, е от 26.06.2023г.

Предвид изложеното, действията на ищеца по предявяване на иска за делба е правомерно и свързано с упражняване на предоставената му от закона възможност да поиска такава. Наличието на влязло в сила решение, постановено в хода на първата фаза на делбеното производство, с което са уважени предявени от ответника по делбата искове по чл. 17 ЗЗД и чл. 33 ЗС, в резултат на които ищецът е изгубил качеството си на съсобственик, не означава, че предизвиканият правен спор е неоснователен и ищецът следва да поеме отговорността за разноските, направени в първа инстанция от ответника, по отношение на когото искът за делба е отхвърлен поради липсата на съсобственост.

При тези съображения въззивното определение е неправилно и следва да бъде отменено.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 75/16.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 932/2024 г. на Плевенския окръжен съд.

ОТМЕНЯ определение № 75/16.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 932/2024 г. на Плевенския окръжен съд и потвърденото със същото определение № 357/25.09.2024 г. по гр. д. №239/2023 г. на Никополския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА на основание чл. 248 от ГПК изменение на решение № 63/04.06.2024г. по гр. д. №239/2023г. на Никополския районен съд в частта за разноските, като ОТМЕНЯ решението в частта, в която Ц. М. М. е осъден да заплати на Е. Р. Д. сумата от 1 000 лв., представляваща разноски, сторени в производството пред първата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: