ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1743

Гр.София, 08.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.140 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. Д. срещу решение №.238/25.09.24 по г. д.№.400/24 на ОС Добрич, с което е потвърдено реш.№.400/14.05.24 по г. д.№.432/24 на РС Добрич за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-т. 3 КТ.

Ответната страна Ж. П. П. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е изяснено, че страните са били обвързани от трудов договор, по силата на който ищецът е заемала длъжност ”изпълнител-шофьор“; със Заповед №.290/6.12.23 му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ - за това, че: на 16.11.23 му било възложено да извози с поверен му служебен автомобил служители, които да отсекат прораснали клони по общински път Котленци - П. С. при проверка на прекия му ръководител не бил открит на мястото, където били изпратени; намерен бил в частен имот, където заедно с още един служител разтоварвали дърва - въпреки, че служебният автомобил бил предназначен за изпълнение на служебни задължения и ангажименти, а не за лични нужди; посочено е, че горните действия съставляват нарушения на заповед №.22/09.01.23 на Кмета на О. Д. чл. 22 т. 4 и чл. 38 т. 4 от Правилника за вътрешния трудов ред на общината, т.V.3 от длъжностната характеристика-нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 ал. 1 т. 1, т. 3 и т. 7 КТ. Прието е, че заповедта има изискуемото съгласно чл. 195 КТ съдържание; спазена е и процедурата по чл. 193 КТ /в изисканите обяснения работникът е посочил, че на 16.11.23 извозвал хора за почистване на пътния участък при [населено място]; около 11.30ч. заедно с един колега отишли да купят храна и вода, като същевременно натоварили и три чувала с кастрени клони, които отишли и разтоварили в двора на колегата в [населено място]/; от съвпадащите твърдения и изявления на страните е ясно от фактическа страна, че на 16.11.23 на ищеца е било възложено с поверен му служебен автомобил да транспортира работниците на ответника, които са имали за задача да почистят от прораснали клони пътния участък Котленци - П. С. Ж. П. е извършил възложения му транспорт на работниците до мястото за почистване; после превозил чували с дърва /отрязани клони/ до имота в [населено място] на един от колегите си.

Намерено е, че така извършените действия не могат да бъдат приети като такива в нарушение на Заповед №.22/09.01.23 на Кмета на О. Д. и на чл. 22 т. 4 и чл. 38 т. 4 от Правилника за вътрешния трудов ред на общината, тъй като същите не са представени от ответника по делото. Те представляват нарушение на изискванията на т.V.3. от длъжностната характеристика - със същата е въведено задължение на заемащия длъжността „изпълнител - шофьор“ да спазва утвърдените разписание и маршрут за движение на моторното превозно средство и да попълва съответните данни в пътните листове; по делото не е представен пътният лист за възложения на ищеца на 16.11.23 превоз на работници, но, с оглед съвпадащите фактически твърдения и обяснения на страните, на него му е било възложено да пътува със служебния автомобил до подлежащия на почистване горепосочен пътен участък /и обратно/ и не му е било възложено да пътува с него до личния имот на колегата си в [населено място]; при това положение той не е изпълнил произтичащото от длъжностната характеристика задължение да спазва утвърдения маршрут за движение на повереното му превозно средство, това е станало не случайно, а с конкретна цел-да извърши услуга на колегата си като достави дървата в двора му, като несъмнено служебният автомобил не е предназначен за извършване на лични /на шофьора или на трето лице/ работи. Горните действия на ищеца не съставляват нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 ал. 1 т. 1, т. 3 и т. 7 КТ - както неправилно са квалифицирани от работодателя. Освен да закара работниците до съответния пътен участък между посочените две села в началото на работния ден и да ги върне в края му, друга възложена задача ищецът не е имал. Той е извършил възложения му превоз /друго не е твърдяно и доказвано от ответника/, като пътуването до [населено място], макар и осъществено в рамките на работното време, не е засегнало своевременното и точно изпълнение на възложената му работа за превоза на работниците и не осъществява нито една от хипотезите на визираните в уволнителната заповед норми, определящи нарушенията на трудовата дисциплина. Процесното пътуване по [населено място] със служебния автомобил за лични нужди, обаче, съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 ал. 1 т. 8 пр. 1 КТ-злоупотреба с доверието на работодателя /с възлагането на изпълнението на работата за длъжността „шофьор“, той е оказал доверие на ищеца-че ще използва поверения му служебен автомобил за изпълнение на служебни цели, и като се е възползвал от служебното си положение (с цел извличане на облага, макар и не за него, а за трето лице), Ж.П. е злоупотребил с това доверие/. Доколкото то е доказано, е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника. Не са спазени, обаче, изискванията на чл. 189 КТ - определеното най-тежко наказание „уволнение“ е несъразмерно спрямо тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на работника. Ищецът е изпълнил точно онова, което му е било възложено, извършеното после нарушение не се е отразило на работата на другите работници, ползвал е служебния автомобил в облага на друг работник, пътувал е с автомобила за лични цели на няколко километра от пътния участък, където е трябвало да стои в изчакване да прибере работниците, прочистващи клоните. Тези обстоятелства в съвкупност налагат, че извършената злоупотреба с доверието на работодателя не е тежка, а освен това съставлява и инцидентно отклонение от изискуемото поведение /в трудовото досие на ищеца липсват данни за каквито и да било негативни прояви от негова страна като работник при ответника/. При това положение е формиран извод, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 190 ал. 2 КТ вр. чл. 189 ал. 1 КТ и поради това е незаконно.

Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Следва ли да има умисъл при извършване на нарушение на трудовата дисциплина, когато е квалифицирано като злоупотреба с право?“; 2.“Трябва ли в съдебното решение да бъдат изложени подробни аргументи и мотиви за тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение на служителя?“; 3.“Следва ли при преценката дали нарушението е „тежко“, а наложеното наказание съразмерно на допуснатото нарушение, да се отчита обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните последици за работодателя?“. Сочи се практика /реш.№.86/25.05.11 по г. д.№.1734/09, ІV ГО, реш.№.117/5.04.12 по г. д.№.1306/11, ІV ГО/.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

Първият въпрос не е бил предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция, тя не е излагала мотиви в тази връзка, а и той не съответства на обстоятелствата по делото /съдът не е приемал, че не е налице злоупотреба с право предвид липса на умисъл/. Неотносима е и цитираната практика-която е по въпроси относно „обхвата и съдържанието на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя, извършено от лице, натоварено с управленчески функции“, и „дали при извършване на пет нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно от тях, наложеното най-тежко дисциплинарно наказание съответства на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ“. Предвид изложеното изведеният въпрос е неотносим към решаващата воля на съда, не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК и т. 1 ТР 1/09, ОСГТК, и не е налице соченото основание по чл. 280 ал. 1 ГПК.

Аналогичното важи и за втория въпрос. Той не е бил предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция, а и съдът не е отричал задължението си, при повдигнат спор относно съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението, да изложи подробни мотиви в тази връзка. Напротив, в случая такива са изложени-посочено е подробно как въззивната инстанция преценя тежестта на нарушението и защо намира, че наложеното наказание й е несъответно. Отделно от това цитираната практика е неотносима към въпроса. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Цитираната от касатора практика е неотносима и към третия въпрос. От друга страна по същия е налице формирана задължителна такава /реш.№.227/29.06.12 по г. д.№.1417/11, ІІІ ГО, реш.№.372/01.07.10 по г. д.№.1040/09, ІV ГО, реш.№.516/28.06.10 по г. д.№.94/09, ІІІ ГО/, съгласно която преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. Въззивният съд не е отрекъл задължението си да съобрази горните обстоятелства, но именно с оглед конкретиката на случая, характера на възложената и извършената работа, липсата на сериозни неблагоприятни последици за работодателя, възложената от когото работа безспорно е била извършена предвид осъществения превоз и изпълнението на поставената в тази връзка задача от Ж.П. и от останалите работници /пътуването до [населено място], макар и осъществено в рамките на работното време, не е засегнало своевременното и точно изпълнение на възложената му работа/, характеристичните данни на ищеца и чистото му дисциплинарно минало, е приел, че наложеното наказание е несъответно на тежестта на извършеното нарушение. Предвид изложеното не е налице соченото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Предвид всичко посочено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1440лв. на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.238/25.09.24 по г. д.№.400/24 на ОС Добрич.

ОСЪЖДА О. Д. да плати на Ж. П. П. 1440лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/ разноски на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: