ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1143

[населено място],11.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч. т.д. № 439 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Н. Д. и Г. Г. Р., адвокати, процесуални представители на Н. С. обжалват определение № 704 от 18.11.2024 г. по в. т.д. 585/23 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на адв. Д. вх. № 6853/26.09.2024 г. по същото дело, за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба са изложени съображения относно неправилно приложение на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, конкретно не бил определен правилно от съда размера на следващото се адвокатско възнаграждение, като не било взето предвид, че при обжалван интерес от 50 000 лв, при разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на възнаграждението следвало да бъде в размер на 5 500 лв.

Излагат съображения, че компетентността на СЕС била ограничена до тълкуване и прогласяване недействителност на съюзна правна норма, т. е. СЕС нямало как да прогласи за нищожна наредбата, доколкото нямало компетентност на основание ДФЕС да стори това. Компетентността на СЕС била ограничена само и единствено до тълкуване и прогласяване невалидност на съюзна правна норма. Не всяка практика, която била несъвместима с чл. 101 от ДФЕС била несъвместима с вътрешния пазар и в конкретния случай националният съд не бил изложил мотиви защо приема, че нормата на чл. 101 от ДФЕС е нарушена.

Въззивният съд не бил изложил и съображения за...