ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1160

гр. София, 12.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова ч. т.д. № 470 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адвокат С. Ж. Паров, като лице, имащо право да получи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в качеството му на адвокат, упълномощен от ищеца в производството Г. С. Д., срещу определение № 903 от 08.11.2024 г., постановено по в. ч.гр. д. № 818/ 2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, в частта, в която след частична отмяна на определение № 910/ 06.06.2024 г., постановено по гр. д. № 2581/ 2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, е изменено решение № 258/ 29.03.2024 г., постановено по гр. д. № 2581/ 2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, в частта му за разноските, като „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е осъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на адвокат С. Ж. Паров сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита на ищеца Г. С. Д., вместо първоначално определената сума от 1 318 лв.

В частната касационна жалба се навежда оплакване за неправилност на обжалваното определение, тъй като при определяне на размера на възнаграждението, което се следва на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на ищеца, въззивният съд не е приложил никакви законови критерии и не е посочил въз основа на каква база прави преценката за дължимия размер на възнаграждението. Частният касатор посочва, че като ориентир при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът трябва...