ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2026

София, 24.04.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 1712 /2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

С решение от 09.01.2024 г. по гр. д.№ 11198/2021 г. на СГС е отменено решение № 20027511/29.01.2021 г. по гр. д. № 2632/2018 г. по описа на Софийски РС, в частта, с която предявеният от И. С. А. ЕГН [ЕГН] срещу М. П. К. – В. ЕГН [ЕГН], иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди в апартамент на втория етаж в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], в северозападната част, с вход откъм [улица], с площ 100.10 кв. м., изразяващи се в напуквания по боята на стените и петна от влага, настъпили в резултат на прекъсване на покривната конструкция над прозорец и теч от тръбите от терасата на апартамент с идентификатор № ***, на трети тавански етаж на сградата, собственост на ответника, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, е отхвърлен за сумата над уважения размер от 1635,37 лв. до размера от 2 513,41 лв., и вместо това този иск е уважен до размера от 2 513,41 лв с вкл. ДДС. Потвърдено е решението в останалата част, с която този иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 3000 лв. Потвърдено е решението на РС, в частта, в която е отхвърлен иск по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7200 лв., представляваща сумата, с която ищцата се е обеднила, понеже е заплащала за наем на гараж за периода от м. 07.2013 г. до 13.07.2015 г., като била лишена от ответницата от възможността да ползва дворното място, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното й изплащане, но при квалификация на иска чл. 59 ЗЗД. Потвърдено е решението и в частта, с която ответницата М. П. К. – В. е осъдена да заплати на И. С. А. на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 2280,44 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в мазето на ищцата И. С. А., изразяващи се в напукана мазилка и боя на стените, настъпили в резултат на теч от тоалетна на ъгловия югозападен магазин на долното ниво, равняващо се на нивото на мазетата, находящ се в [населено място], [улица], собственост на ответника, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 2 280,44 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., както и изцяло иска по чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да премести ел. табло, да ремонтира тоалетната, находяща се в съседно на ищцата мазе и отдушника, находящи се на адрес: [населено място], [улица].

Касационни жалби са постъпили и от двете страни.

Касаторката-ответница по иска М. П. К.–В. обжалва въззивното решение по иска с цена 3000 лв., в частта, с която след частична отмяна решението на РС, е осъдена да заплати 2 513,41 лв с вкл. ДДС - обезщетение за причинени имуществени вреди в собствения на ищцата апартамент на втория етаж в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], в северозападната част, с вход откъм [улица], с площ 100.10 кв. м., изразяващи се в напуквания по боята на стените и петна от влага, настъпили в резултат на прекъсване на покривната конструкция над прозорец и теч от тръбите от терасата на собствения на ответницата апартамент с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], на трети тавански етаж, на кота +11,36 м. на сградата, със застроена площ от 141,88 кв. м, собственост на ответника, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Развити са оплаквания за неправилност на решението и в частта, с която ответницата е осъдена да плати на ищцата И. С. А., на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 2280,44 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в собственото й мазе, изразяващи се в напукана мазилка и боя на стените, настъпили в резултат на теч от тоалетна на ъгловия югозападен магазин на долното ниво, равняващо се на нивото на мазетата, находящ се в [населено място], [улица], собственост на ответника, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. /Иска за разликата над уважения размер от 2280,44 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв. е отхвърлен./

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК към тази касационна жалба се твърди противоречие с Решение № 147 от 10.06.2012 г. по гр. д.№ 582/2011 г. на ВКС, ІV гр. о., в което е прието, че: „Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД) до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти.“. Основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК се твърди по два въпроса: 1.При иск за непозволено увреждане трябва ли ищецът да установи правото си на собственост върху недвижим имот и неговите граници, върху който се твърди, че има нанесени вреди? 2. Въззивният съд обвързан ли е с приетия доклад по делото относно вида на търсената защита: дали се касае за обезвреда на имуществени вреди, които не са отстранени или се касае за възстановяване на извършени разходи за възстановяване на претърпени имуществени вреди?

Касаторката-ищца И. С. А. обжалва решението на СГС в частта, с която не са дадени правилни указания относно това, в коя част въззивното решение подлежи на обжалване; в частта, с която е потвърдено решение № 20027511/29.01.2021 г. по гр. д. № 2632/2018 г. по описа на Софийски РС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. С. А. срещу ответницата М. П. К. – В. иск по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7200 лв., представляваща сумата, с която ищцата се е обеднила, понеже е заплащала наем на гараж за периода от м. 07.2013 г. до 13.07.2015 г., като била лишена от ответницата от възможността да ползва дворното място, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното й изплащане, но при квалификация на иска чл. 59 ЗЗД. В тази част твърди недопустимост на решението. В касационната жалба се прави оплакване за непроизнасяне на съда по молба от 30.04.2018 г., с която е оспорен констативен нот. акт № 116/01.04.2008 г., с който Т. е призната за собственик на апартамент на трети етаж, както и по молба от 28.11.2019 г. и неправилни изводи на въззивния съд, че не е налице злоупотреба с права от ответницата, от чиито действия ищцата счита, че са засегнати правата й. Оспорва се решението по иска по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за вреди в размер на 10 000 лв. за разликата над уважения размер от 2 280,44 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК към тази касационна жалба се навежда основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК в частта, в която е преквалифициран третия предявен иск за обезщетение в размер на 7200 лв. от иск по чл. 45 ЗЗД в иск по чл. 59 ЗЗД, като се позовава на това, че исковата молба е покана за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, но същевременно твърди увреждащи действия от ответницата, изразяващи се в непремахване на направени от нея незакони постройки в имота, които я лишават от правото да ползва имота. Навежда се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради неразглеждане на по молба от 30.04.2018 г., с която е оспорен констативен нот. акт № 116/01.04.2008 г., с който Т. е призната за собственик на апартамент на трети етаж, както и по молба от 28.11.2019 г., която, ако се приема от съда за нередовна е следвало да се процедира по правилото на чл. 129, ал. 2 ГПК. Твърди злоупотреба с права от ответницата, която по време на висящ делбен процес е купила от Т. обекти от сградата, извършва преустройства докато ищцата е в чужбина и без да е дала съгласие за тях. По последните твърдения се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Всяка от страните оспорва касационната жалба, подадена от насрещната страна.

Касационните жалби са постъпили в срок и изхождат от процесуално легитимирани страни.

Касационната жалба, подадена от ответницата по иска М. П. К. – В. е недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, в частта й против въззивното решение, в частта му по иска за обезщетение за 3000 лв., с която, след частична отмяна решението на РС, е осъдена да заплати 2513,41 лв с вкл. ДДС - обезщетение за причинени имуществени вреди в собствения на ищцата апартамент на втория етаж в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], в северозападната част, с вход откъм [улица], с площ 100.10 кв. м., изразяващи се в напуквания по боята на стените и петна от влага, настъпили в резултат на прекъсване на покривната конструкция над прозорец и теч от тръбите от терасата на собствения на ответницата апартамент с идентификатор 68134.103.105.1.11, находящ се в [населено място], [улица], на трети тавански етаж, на кота +11,36 м. на сградата, със застроена площ от 141,88 кв. м, собственост на ответника, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Това е въззивното решение по предявения иск по чл. 45 ЗЗД с цена 3000 лв. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по искове с цена до 5000 лв. В тази част касационната жалба ще се остави без разглеждане.

Макар да не е ясно посочено, предвид формулираният петитум и по двете касационни жалби, касационния съд приема, че е сезиран с допустими касационни жалби против възивното решение в частта му по иска за обезщетение с цена 10 000 лв., с което ответницата М. К. – В. е осъдена да плати на ищцата И. А. на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 2280,44 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в собственото й мазе, изразяващи се в напукана мазилка и боя на стените, настъпили в резултат на теч от тоалетна на ъгловия югозападен магазин на долното ниво, равняващо се на нивото на мазетата, находящ се в [населено място], [улица], собственост на ответника, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата над 2280,44 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв. този иск е отхвърлен.

Допустима е касационната жалба на ищцата, в частта й против въззивното решение по иска за обезщетение с цена 7200 лв., с което е потвърдено решението на РС, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата М. К. – В. да заплати на ищеца сумата от 7200 лв., представляваща сумата, с която ищцата се е обеднила, понеже е заплащала наем на гараж за периода от м. 07.2013 г. до 13.07.2015 г., като била лишена от ответницата от възможността да ползва дворното място, но при квалификация на иска чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното й изплащане.

Не подлежи на касационно обжалване и не е обжалвано от ищцата А. въззивното решение по исковете, които са с цена до 5000 лв., съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Това се отнася и за исковете с цена точно 5000 лв. /В този смисъл: определение № 4327 от 05.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4240/2022 г. на ВКС, I г. о., определение № 257/28.10.2011 г. по гр. д. № 1452/2011 г. на ВКС, IIІ г. о., определение № 551 от 8.02.2024 г. по ч. гр. д. № 336/2024 г. на ВКС, II г. о., определение № 423/23.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4061/2015 г. на ВКС, I г. о., определение № 50229 от 11.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3409/2022 г., I г. о. и др./ Въззивният съд е посочил, че касационно обжалване е допустимо по исковете по чл. 7200 лв. и по иска с цена 10000 лв.

Така предмет на производството по чл. 288 ГПК са касационните жалби по иска за обезщетение за 7200 лв. и иска за обезщетение за 10 000 лв. Двата иска са предявени като насрещни с отговора на исковата молба. Искът за заплащане на сумата от 7 200 лв. е за платен от ищцата наем на гараж за периода от м. 07.2013 г. до 13.07.2015 г., през който период е била лишена от ответницата от възможността да ползва притежаваната от нея идеална част от дворното място, защото тя не й е предала дистанционно управление за отваряне на вратата към съсобственото дворно място, което е ползвала само ответницата – също съсобственик, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното й изплащане. Ищцата твърди, че с влязло в сила решение ответницата била осъдена да премахне незаконно изградена постройка в двора; през 2008 г., ищцата наела строителни работници и сградата била разрушена, но по-късно ответницата построила отново нов незаконен гараж в двора, който бил по-голям и по-висок, разрушила каменните елементи на оградата откъм [улица], за да разшири дворната врата и да използва пълноценно незаконния си гараж. Това било направено в отсъствие на ищцата и без нейно знание и съгласие. При завръщането си през м. 05.2013 г. ищцата И. А. „поискала“ дистанционно за въпросната врата, за да може да паркира колата си, но не получила такова и съответно нямала достъп до двора. Ищцата е посочила квалификация по чл. 59 ЗЗД, но квалифицирането на спора е задължение на съда. С определението по чл. 140 ГПК /на л. 64/, при така изложените твърдения по този иск, той е квалифициран от РС като такъв по чл. 45 ЗЗД – имуществените вреди били разходите /пропуснатите ползи/ за наем за гараж за лекия автомобил на ищцата поради лишаването й от възможността да ползва съсобственото дворно място за паркирането му. На ищцата е указано на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства относно размера на вредите. Въззивният съд е приел, че тази квалификация не е правилна, а иска следва да се квалифицира по чл. 59 ЗЗД, но тъй като подлежащите на доказване факти били същите, се е произнесъл по същество по определената от него правна квалификация. Приел е, че ищцата изрично е посочила, че не претендира обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС. Със свидетелски показания е установено, че ищцата е ползвала гараж в [населено място], собственост на нейна приятелка, която й дължала пари и така задължението било погасено. Въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на миноритарен дял от дворното място, а ответницата, която притежава повече обекти в сградата, е собственик на над 70 % ид. ч. Установено е, че ответницата е построила гараж в двора, поставила е портал, който се отваря с дистанционно управление и няма данни да е предала на ищцата дистанционно управление. Установено е, че ищцата И. А. притежава към 01.03.2020 г. следните МПС: Фолксваген с първоначална регистрация от 1969 г. с прекратена регистрация, Р. с първоначална регистрация от 1996 г. и л. а. М., за който твърди, че е направила разходи за гараж. От показанията на св. Ц. е установено, че лекия автомобил М. е паркиран от ищцата в гаража на свидетелката в [населено място] и, че се разбрали за наем около 300 лв. на месец, че така се прихваща нейно парично задължение към ищцата. РС е приел, че не се доказва, че ищцата е претърпяла вреда, противоправно поведение на ответницата и причинна връзка между двете. Въззивнят съд обаче е приел, че по-скоро се касае за „оставяне на МПС да стои в гаража на свидетелката, а не за ежедневно паркиране“, че показанията на свидетелката не са информативни относно вземанията, между които се твърди да е извършено прихващане, и по-специално относно размера на пасивното вземане, както и да е било уговорено действително заплащане на наем за ползването на гаража в [населено място]. Заключил е, че е недоказано и ищцата да е лишена от ползването на двора извън нуждите да държи някъде колата си, а ответницата притежава 70% от дворното място и не се претендира от ищцата обезщетение за лишаване от ползване, а наем за гараж в [населено място]. Затова е прието, че иска, дори квалифициран по чл. 59 ЗЗД, е недоказан, защото не е установено обедняването на ищцата и то да е във връзка с начина на ползването на дворното място.

Касационната инстанция приема, че в тази част въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение в тази част.

По делото е установено следното:

Жилищна сграда, в която се намират обектите, собственост на страните е построена 1922 г., намира се в центъра на [населено място], [улица] съставлява паметник на културата от 1978 г. Ищцата е собственик по наследство и дарение на апартамент на втория етаж в северозападната част, с вход откъм [улица], с площ 100 кв. м., състоящ се от две стаи /северозападна и южна/, хол, дневна, вестибюл, кухня, баня, тоалетна и антре, при съседи: двор, [улица], [улица]и апартамент на сем. М., заедно с избено помещение при съседи: от север – двор, от изток – избено помещение на сем. М., от юг – [улица]и от запад – държавно избено помещение преди, а сега – К., заедно с 14.28% идеални части от общите части на сградата, заедно с 18,25% идеални части от дворното място, представляващо УПИ /парцел/ ***, в кв. № ***, целия с площ по скица 295,36 кв. м., при съседи по скица: [улица], [улица], УПИ *** и УПИ ***. Ответницата е купила от Т. Т.-М. с нот. акт № 92, том II/2008 г. апартамента на втори етаж, на кота +7,80м. в източната част на сградата със застроена площ от 50,41 кв. м., състоящ се от входно антре, тоалетна, баня – тоалетна, дневна с кухненски бокс и спалня, избено помещение в южната част на сградата, при съседи: избено помещение на С. А., [улица], коридор и избено помещение на държавата, заедно с 5,825% идеални части от общите части на сградата и заедно с 18,25% идеални части от дворното място, цялото с площ от 295 кв. м., съставляващо УПИ *** от кв. ***по плана на [населено място], м. „Ц.“. С нот. акт № 101, том I/2011 г., ответницата е купила от същото лице и апартамент с идентификатор № ***, находящ се на трети тавански етаж, на кота +11,36 м. в същата сграда, който е със застроена площ от 141,88 кв. м., състоящ се от: антре, дневна, столова, кухня, две стаи, коридор, баня с тоалетна, отделна тоалетна, стопанско помещение и две тераси, заедно с 16,395% идеални части от общите части на сградата, при съседи на апартамента: [улица], [улица], двор, проход от източната част към сградата, а съгласно схема № 22140/02.08.2011 г. на СГКК – няма съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж. Не се спори, че в партера на сграда има магазини, които са собственост на ответницата, придобити по наследство. Така мажоритарен собственик на обекти в сградата и съответно на над 50 процента ид. ч. от общите части в сградата е ответницата К..

С обжалваното решение, въззивната инстанция е приела, че за процесната сграда се прилага ЗУЕС по аргумент от чл. 3 от същия закон, защото е налице етажна собственост - има повече от два самостоятелни обекта на собственост – апартаменти, магазини, притежавани от различни лица. Такава е възникнала още след отчуждаването по ЗОЕГПНС от П. К. на обекти в сградата, с изключение на втория надпартерен етаж и един магазин.

С въззивното решение по шестия иск ответницата М. П. К. – В. е осъдена да заплати на И. С. А. на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 2 280,44 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в мазето на И. С. А., находящо се в сграда с адрес: [населено място], [улица], с вход откъм [улица], изразяващи се в напукана мазилка и боя на стените, настъпили в резултат на теч от тоалетна на ъгловия югозападен магазин на долното ниво, равняващо се на нивото на мазетата, находящ се в [населено място], [улица], собственост на ответника, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за сумата над уважения размер от 2 280,44 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. В тази част допустими касационни жалби са подали и двете страни – ищцата в отхвърлената част, а ответницата –в уважената част от иска.

РС е приел от заключението на СТЕ, че стените в мазето са с много напукана мазилка и боя, което е причинено от голямата влага и невъзможността за проветрение. В пода на мазето на ищцата е прокарана тръба, включена към канализацията, която отвежда кондензните води от външната климатични тела на фасадата. Към момента на огледа от вещото лице в мазето на ищцата не е установен теч, но по стените имало следи от течове, като някои стени били все още влажни. Външни тела на климатици са монтирани на задната фасада, захранващи обекти на ответницата. На фасадата на сградата са монтирани външни тела и климатична система, но водата, образувана от конденза от тях се отвежда в канализациионни тръби в канализацията в мазетата на сградата. В ъгловия югозападен магазин, на долното ниво, равняващо се на нивото на мазетата е изградена тоалетна, пода на която е надигнат с 15 см. и в него са монтирани канализационни тръби, а в тоалетната е монтирана тоалетна чиния тип „моноблок“ и мивка. Пода е покрит с теракота, със сифон на него, а стените – с фаянс. Стената, на която е монтирана тоалетната чиния е съседна на мазето на ищцата и е установено голямо количество влага в основата при пода. Според СТЕ, течовете в мазето на ищцата са причинени от В и К мрежата в тоалетната на ответницата, тъй като не се установява друг източник на влага в тази част на мазето. При тези доказателства РС и въззивната инстанция са приели, че е доказана причинна връзка между поведението на ответницата при изграждане на тоалетната и вредите, които са нанесени в мазето на ищцата, като създадените пречки ищцата да ползва мазето си са по-големи от обикновеното /чл. 50 ЗС/ и поради това са преценени като противоправно поведение. Искът е уважен до размер 2 280,44 лв. с вкл. ДДС според приетата и неоспорена експертиза относно стойността на необходимите СМР за възстановяване от вредите. Вземането не е погасено по давност – искът е предявен през 2015 г.

За неоснователни са преценени оплакванията на К., направени за първи път във въззивната жалба, че вещото лице е направило оглед на грешното мазе, защото при приемане на заключението на СТЕ не са направени възражения - и от двете страни са се съгласили, че вещото лице е направило оглед именно на мазето на ищцата, като то единствено граничи с магазина на ответницата. Съдът се е позовал и на обясненията на вещото лице в откритото съдебно заседание, че входът на мазето от двора няма общо със стените на мазето и не е причина за нанасяне на вредите, поради което са останали недоказани доводите на ищцата, че течът е причинен и от действия на наематели на ответницата, които ползвайки магазините, са зазидали решетката над отвора тип „английски двор“ и изливали кофи с вода при мазето на ищцата. Посочените в СТЕ разходи за дейности по изхвърляне на отпадъци, за възстановяване на отдушника, за ремонт на английския двор и за поставяне на навес над стълбището на мазето не съставляват необходими СМР за ремонт на мазето, поради което те не са присъдени - иска е отхвърлен за разликата над 2 280,44 лв. до пълния предявен размер 10 000 лв.

По този иск не следва да се допуска касационно обжалване и по двете касационни жалби на страните. По касационната жалба на ответницата в уважената част от иска не е формулиран правен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, ал. 1 ГПК, а въззивното решение не противоречи на приетото в Решение № 147 от 10.06.2012 г. по гр. д.№ 582/2011 г. на ІV гр. о., цитирано по-горе. Бездействието на ответницата се изразява в неремонтиране на тръбите от канализацията в тоалетната на първо ниво от магазина й. Това поведение е противоправно, защото се изразява в поддържане на състояние на канализацията в тоалетната на магазина, чието първо ниво граничи с мазето на ищцата във вид, че да наводнява мазето на ищцата, а това освен, че нарушава общото задължение да не се вреди други му /чл. 45 ЗЗД/, не е и допустимо състояние, съгласно чл. 50 ЗС. Причинната връзка е установена от неоспорената СТЕ, както и размера на средствата, необходими за отстраняване на вредите.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК и по двата въпроса, защото страните не са възразили, че вещото лице е огледало именно мазето на ищцата, а ако между страните е налице спор за собственост, той не може да се разреши в производството по иска по чл. 45 ЗЗД. Отделно от това такъв спор не може да се повдига за първи път пред касационната инстанция. Затова този въпрос е неопределящ за изхода от спора и по него не се допуска касационно обжалване. Втория въпрос също е неотносим, тъй като е непоределящ за изхода от спора. Подобна неяснота не съществува, а и в двата случая размера на обезщетението, което ответницата дължи на ищцата е стойността на разходите за репарация на вредите. След като не е отстранен източника на вредата, не са коментирани и не се претендира обезщетение за отстранени вреди. Затова и по втория въпрос не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по касационната жалба на ответницата.

В изложението по касационната жалба на ищцата против тази част от решението не е формулиран правен въпрос. Наведено е основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Делото е решено според установените факти по делото. Не са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Затова не се допуска касационно обжалване и на това основание.

Като основание за допускане до касация поради очевидна неправилност се сочи неразглеждане на молба от 30.04.2018 г., с която е оспорен констативен нот. акт № 116/01.04.2008 г., с който Т. е призната за собственик на апартамент на трети етаж, както и по молба от 28.11.2019 г. /на л. 77 от делото на РС/, с която ищцата е ангажирала доказателства по предявените искове. И двете молби не формират извод за очевидна неправилност на въззивното решение. В производство по иск за непозволено увреждане не могат да се разрешават спорове за собственост. Относно притежанието на правото на собственост не се формира сила на пресъдено нещо с диспозитив по иск по чл. 45 ЗЗД и по иск по чл. 109 ЗС /В този смисъл виж мотивите към ТР № 4/2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС/ Отмяната на констативен нот. акт, с който е признато право на собственост е резултат от уважаване на иск за собственост, предявен от засегнатото лице против признатото за собственик лице. /В този смисъл - ТР № 178/1986 г. на ОСГК на ВС, ТР № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК/. По отношение на молбите за ангажиране на доказателства не се прилага правилото на чл. 129, ал. 2 ГПК.

По последните твърдения за очевидно неправилни изводи на въззивния съд относно това, че няма злоупотреба с права от ответницата, която по време на висящ делбен процес е купила от Т. обекти от сградата, извършва преустройства докато ищцата е в чужбина и без да е дала съгласие за тях, ищцата се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съизмеряващи се с минималното трудово възнаграждение, което би получила за периода от м. 05.2013 г. до датата на депозиране на иска – 13.07.2015 г., вследствие на постоянен тормоз от ответницата, въззивният съд е приел, че не е налице противоправно поведение на ответницата, защото подаването на искови молби и заявления по чл. 410 ГПК пред българския съд в защита на нарушени или застрашени права и законни интереси представлява конституционно право на всеки гражданин и именно това е законният и правилен начин гражданите, вкл. и ответницата, да защитят правата си. Съдът е изходил от нормата на чл. 57, ал. 2 КРБ, според която злоупотребата с право представлява упражняване на права не за собствена защита, а с цел да бъдат накърнени или увредени права и законни интереси на други лица. Действията на ответницата обаче не са преценени като такива, т. е. не съставляват злоупотреба с право - сградата е архитектурен паметник от началото на двадесети век и изисква средства за поддръжка включително за запазването на архитектурния й облик, характерен за центъра на [населено място]. Ответницата е извършвала ремонти, но не се установява да е допуснала действия или допуснала бездействие, несъответстващи на нормативните или общоприетите правила за поведение, във връзка с което ищцата да е претърпяла имуществени вреди.

Тъй като изводите са формирани по иск, който е с цена 5000 лв., по този иск касационно обжалване е недопустимо, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и цитираната по-горе съдебна практика. Както вече се посочи, затова на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не се допуска касационно обжалване.

Предвид съдържанието на молба № 31680/19.03.2024 г. по настоящото дело, съдът приема, че касационна жалба не е подадена от ищцата против въззивното решение, с което е потвърдено решението на РС, с което е отхвърлен седмия иск по чл. 109 ЗС - ответницата да премести ел. табло и да ремонтира тоалетната, находяща се в съседно мазе на мазето на ищцата.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, касационната жалба № 24574 от 01.03.2024 г., подадена от М. П. К.–В., ЕГН [ЕГН] против въззивно решение от 09.01.2024 г. по гр. д.№ 11198/2021 г. на Софийски градски съд, в частта по иска с цена 3000 лв., с която, след частична отмяна решение № 20027511/29.01.2021 г. по гр. д. № 2632/2018 г. по описа на Софийски РС, М. П. К.–В. е осъдена да заплати на И. С. А. ЕГН [ЕГН] сумата 2 513,41 лв с вкл. ДДС - обезщетение за причинени имуществени вреди в собствения на ищцата апартамент на втория етаж в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], в северозападната част, с вход откъм [улица], с площ 100.10 кв. м., изразяващи се в напуквания по боята на стените и петна от влага, настъпили в резултат на прекъсване на покривната конструкция над прозорец и теч от тръбите от терасата на собствения на ответницата апартамент с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], на трети тавански етаж, на кота +11,36 м. на сградата, със застроена площ от 141,88 кв. м, собственост на ответника, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред друг тричленен състав на ВКС.

ДОПУСКА касационно обжалване, по касационна жалба, подадена от И. С. А., на въззивно решение от 09.01.2024 г. по гр. д.№ 11198/2021 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение № 20027511/29.01.2021 г. по гр. д. № 2632/2018 г. по описа на Софийски РС, в частта му, с която е отхвърлен иск по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7200 лв., представляваща сумата, с която ищцата се е обеднила, понеже е заплащала за наем на гараж за периода от м. 07.2013 г. до 13.07.2015 г., като била лишена от ответницата от възможността да ползва дворното място, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното й изплащане, но при квалификация на иска чл. 59 ЗЗД.

Касаторката И. С. А. е освободена от заплащане на държавна такса.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание по тази касационна жалба в частта, с която е допуснато касационно обжалване по нея.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.01.2024 г. по гр. д.№ 11198/2021 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение № 20027511/29.01.2021 г. по гр. д. № 2632/2018 г. по описа на Софийски РС, по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД с цена 10 000 лв., като М. П. К.–В. е осъдена да плати на ищцата И. С. А. сумата от 2280,44 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в собственото й мазе, изразяващи се в напукана мазилка и боя на стените, настъпили в резултат на теч от тоалетна на ъгловия югозападен магазин на долното ниво, равняващо се на нивото на мазетата, находящ се в [населено място], [улица], собственост на ответника, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и за разликата над уважения размер от 2280,44 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв. иска е отхвърлен, по касационни жалби, подадени от М. П. К.–В. и от И. С. А..

В частта, с която не е допуснато касационно обжалване, определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: