ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1280
гр. София, 25.04.2025г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №835 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от [община], чрез адв.С. Ч. за допълване на постановеното по делото определение №484/13.02.2025г., като му бъдат присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 12 000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Ответникът по молбата „Т. И. ООД прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като излага доводи, че не съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на процесуалните действия на ответника, които се изчерпват с подаване на отговор на касационната жалба.
Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за допълване в частта за разноските на постановеното определение е подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледано по същество искането е основателно. С постановеното по настоящото дело определение №484/13.02.2025г. не е допуснато касационно обжалване на решение №96/01.12.2022г., постановено по в. т.д. №59/2022г. по описа на Апелативен съд - Бургас в частта, с която е потвърдено решение №322/29.10.2021г., постановено по т. д. №402/2019г. по описа на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е осъдено „Т. И. ООД, [населено място] да заплати на [община], [населено място] сумата 200 000 лева, като част от сумата от 206 990 лева, представляваща обезщетение за гаранционни недостатъци, проявени след приемането на строително-монтажни работи /СМР/ по полагане на хидроизолация в сградния фонд на Средно училище „Х. Б.“ - [населено място], изпълнени въз основа на Договор №BG161PO001/1.1-09/2010/047 от 19.05.2014г. по Проект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност в образователните заведения в [община]“ на ОП „Регионално развитие“ 2007-2013г., както и в частта, с която е отхвърлен насрещният иск на „Т. И. ООД против [община] за заплащане на стойността на СМР /с включен ДДС/, изпълнени по Договор №BG161PO001/1.1-09/2010/047 от 19.05.2014г. по Проект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност в образователните заведения в [община]“ на ОП „Регионално развитие“ 2007-2013г. както следва:
- сумата от 18 101.62 лева, дължима по Фактура №[ЕГН] от 6.11.2015г., ведно мораторна лихва в размер на 5 510 лева, дължима за периода от 6.12.2016г. до 6.11.2019г. и законната лихва, считано от 8.11.2019г. до окончателно изплащане;
- сумата от 7 136.38 лева, дължима по Фактура №[ЕГН] от 6.11.2015г., ведно мораторна лихва в размер на 2 173 лева, дължима за периода от 6.12.2016г. до 6.11.2019г. и законната лихва, считано от 8.11.2019г. до окончателно изплащане;
- сумата от 28 904.16 лева, дължима по Фактура №[ЕГН] от 6.11.2015г., ведно мораторна лихва в размер на 8 800 лева, дължима за периода от 6.12.2016г. до 6.11.2019г. и законната лихва, считано от 8.11.2019г. до окончателно изплащане;
- сумата от 14 543.15 лева, дължима по Фактура №[ЕГН] от 6.11.2015г., ведно мораторна лихва в размер на 4 428 лева, дължима за периода от 6.12.2016г. до 6.11.2019г. и законната лихва, считано от 8.11.2019г. до окончателно изплащане.
С отговора на касационна жалба [община] е поискала присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лева, като са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между дружеството и адвокат Ч.. Договорено е заплащане по банков път на адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лева за подаване на отговор на касационната жалба, като е представено и платежно нареждане за превод на сумата.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът [община] /ответник в касационното производство/ има право на направените съдебни разноски, но е основателно направеното от насрещната страна възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което същите следва да бъдат намалени до сумата 6 500 лева. Съгласно цитираната разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 Закона за адвокатурата. Въведеното правило, че съдът не може да намали договореното възнаграждение под размерите, определени с Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
По изложените съображения нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК в частта, препращаща към чл. 36 ЗА, респ. към Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.
С оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител процесуални действия, които се изчерпват с подаване на отговор на касационната жалба, настоящият състав намира, че претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение е прекомерно, като същото следва да бъде намалено до сумата 8 500 лева, като молбата по реда на чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по делото определение чрез присъждане на тази сума е основателна и следва да бъде уважена.
Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение №484/13.02.2025г., постановено по т. д. №835/2023г. по описа на ВКС, І т. о. като
ОСЪЖДА „Т. И. ООД, ЕИК[ЕИК] да плати на [община] сумата 8 500 лева разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: