ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2200

гр. София, 30.04.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато разгледа докладваното от съдията Вълдобрева ч. гр. д. № 987/2025г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

С частна жалба с вх.№ 20516/26.11.2024г. на Д. С. П. и Л. Е. П. се обжалва определение № 4750 от 22.10.2024г., постановено по гр. д. № 397/2024г. на ВКС, ІІІ ГО, с което е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на влязлото в сила решение № 262244/23.02.2022г. по гр. дело №14916/2018г. на Софийския градски съд.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно и се иска отмяната му. Според жалбоподателите молбата им за отмяна на влязлото в сила решение на СГС не е просрочена и е подадена в тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, както и съдържа конкретни и аргументирани твърдения за наличие на основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК.

Ответниците по частната жалба Г. А. Г. (трето лице помагач на страната на ответника по гр. д.№ 14916/2018г. на СГС) и „С. И. ООД, чрез процесуалните си представители с отделни писмени отговори оспорват същата като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:

С молба с вх. № 268894/15.03.2023г. Д. и Л. П. са поискали, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, отмяна на влязлото в сила решение № 262244/23.02.2022г. по гр. дело № 14916/2018г. на Софийския градски съд, с което са отхвърлени исковете им по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, предявени против „С. И. ООД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт №82/10.06.2008г. С разпореждане от 12.02.2024г. предходният състав на ВКС е оставил молбата без движение с указания молителите да посочат фактите и обстоятелствата, относими към заявените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. В изпълнение на указанията молителите са подали уточнителна молба в която са изложили твърдения, че ищцата Л. П. не е могла да се яви лично в нито едно от проведените съдебни заседания по гр. дело № 14916/2018г. на СГС поради отсъствието й от страната в периода от 2020г. до 2021г., наложено от служебните й ангажименти и разразилата се ковид пандемия. По отношение на първоначално заявеното основание на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са уточнили, че ищцата П. не е могла да представи нотариални актове за сделки със сходни на процесния имоти от 2008г., които да послужат на вещото лице за изготвяне на допълнително заключение; тези документи са от съществено значение за делото, а ищцата не могла да се снабди с тях отново поради отсъствието си от страната. Представени към допълнителната молба са извлечения от интернет страници с информация за предприетите от различни страни в Европа мерки за ограничаване разпространението на СOVID -19.

За да постанови обжалваното определение съставът на ІІІ ГО на ВКС на първо място е приел, че въпреки дадените указания на съда по отношение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна е останала нередовна и като такава не подлежи на разглеждане. По отношение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е намерил молбата за отмяна за просрочена-депозирана след изтичане на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, който започва да тече от момента, в който страната е узнала за решението, чиято отмяна иска. Съдът е съобразил, че редовно упълномощеният адвокат на молителите - адв. С., е получил препис от решението на СГС на 18.07.2022г., а на 02.08.2022г. е подал от името на молителите въззивна жалба срещу решението; въззивната жалба е върната като просрочена и разпореждането за връщането й е връчено на адв. Н. С. на 23.09.2022г.; решението на СГС е влязло в сила на 30.09.2022г. Съставът на ВКС се е позовал на задължителните постановки на т. 7 от ТР № 7/31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че в случая датата на влизане в сила на решението на СГС - 30.09.2022г. е началният момент, от който се брои тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, а към 15.03.2023г., когато е заявено искането за отмяна на влязлото в сила решение на СГС, този срок е изтекъл. Предвид това съдът е приел, че молбата за отмяна е изцяло недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото.

Постановеният по тези съображения акт е законосъобразен.

Отмяната е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК фактически състави. Съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК по допустимостта на молбата за отмяна ВКС се произнася в закрито заседание. Проверката обхваща: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл. 301 ГПК; молбата подадена ли е от легитимирано лице; спазен ли е преклузивният срок за подаването й. Съдът извършва проверка за редовност на молбата, която трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, към които разпоредби препраща чл. 306, ал. 1 ГПК, както и дали съдържа точно и мотивирано изложение на обстоятелствата, съставляващи някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. Подадената молба за отмяна, след като са изтекли сроковете по чл. 305 ГПК, е процесуално недопустима, поради което в производството по чл. 307 ГПК същата следва да бъде оставена без разглеждане ( т. 9 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от цитираното ТР № 7/31.07.2017г., молба за отмяна, която не съдържа такива твърдения, е недопустима и ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.

В случая, въпреки предоставената им възможност, молителите не са посочили нови обстоятелства или нови доказателства, които са от съществено значение за делото. След като изложените от тях твърдения, включително и в уточнителната молба от 20.05.2024г. не представляват ясно и точно мотивирано изложение на фактически обстоятелства, относими към твърдяното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна е недопустима и правилно е оставена без разглеждане в тази част от състава на ІІІ ГО на ВКС.

Сроковете, определени в чл. 305 ГПК за подаването на молба за отмяна в различните хипотези на чл. 303 и по чл. 304 ГПК, са процесуални срокове, в които процесуалното действие трябва да се извърши от заинтересованото лице. За да съществува в полза на лицето правото да иска отмяна, трябва да не са настъпили условията, при които то се погасява. Затова депозирането на молбата в срока по чл. 305 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост. Постановеното от състава на ІІІ ГО на ВКС определение е съобразено със задължителните постановки на т. 7 от ТР № 7/31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС – тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна на влязлото в сила на решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е започнал да тече на 30.09.2022г. - когато то е влязло в сила, поради което подадената на 15.03.2023г. молбата е просрочена и законосъобразно е оставена без разглеждане.

По изложените съображения обжалваното определение като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4750 от 22.10.2024г., постановено по гр. д. № 397/2024г. на ВКС, ІІІ ГО, с което е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на влязлото в сила решение № 262244/23.02.2022г. по гр. дело №14916/2018г. на Софийския градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: