ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2216

София, 30.04.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26.03.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 714/2025 г.

Производството е по реда на чл. 279 вр. чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. В. С. срещу разпореждане № 4861/29.11.2024 г. по в. гр. д. № 2468/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя касационна жалба с вх. № 38965/26.11.2024 г. с характер на частна жалба срещу постановеното въззивно решение № 1369/22.11.2024 г. по същото в. гр. д. № 2468/2024 г. на ПОС, с което е обезсилено решение на Пловдивския районен съд по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение поради липсата на правен интерес и производството по делото е прекратено като недопустимо.

Ответникът по жалбата „ДМВ Петрол“ ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима: подадена е от страна по делото в предвидения в закона срок срещу преграждащо разпореждане на въззивен съд и е редовна.

По нейната основателност настоящият съдебен състав намира следното:

Въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение и не попада в предвидените в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивни решения по трудови спорове, които подлежат на касационно обжалване.

Съгласно правилото на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000...