ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2304

гр. София, 08.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 427/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. В. срещу въззивно решение на Варненски окръжен съд, с което са приети за основателни искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от С. С..

В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че е уволнен дисциплинарно от заеманата от него по трудов договор длъжност „шофьор - ловец“ в Общински приют за кучета. Претендира, че уволнението е незаконно, тъй като е отказал да изпълни разпореждане, което му е възлагало работа извън трудовата му функция, а именно да почисти клетка на куче, а този отказ от работа бил негово право, тъй като изпълнявал съвсем друга трудова функция- „шофьор - ловец“.

В срока за отговор работодателят възразява, че ищецът е отказал да изпълни заповед на зам. кмета на Общината, което било нарушение на чл. 6 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Въззивният съд е приел следното: В заповедта за уволнение бил посочени следните нарушения на трудовата дисциплина - на 09.01.24г. и на 15.01.24г. ищецът отказал да изпълни допълнително възложени задачи, посочени в докладни записки от 20.02.24г. и 28.02.24г.. От докладните записки, връчени на ищеца, се установявало, че ищецът С. С. е отказал на зам. кмета и на управителя на приюта да почисти клетка на куче. Друго нарушение, описано в заповедта за уволнение било, че е показал неуважително отношение спрямо служители на ръководни длъжности. В докладните обаче нямало данни за изразено неуважително отношение, а само за отказ да почисти клетките на кучетата, както и се споменава, че отказът бил казан на висок тон. Като трето нарушение се посочва, че ищецът отказал да получи новата си длъжностна характеристика. В новата длъжностна характеристика обаче, било добавено ново задължение, а именно да поддържа санитарно - хигиенните условия в приюта. В Обясненията си по чл. 193 КТ ищецът е възразил, че е отказал да почисти клетките на кучетата, тъй като това не попадало в задълженията му по длъжностната характеристика.

Въззивният съд е приел от правна страна, че липсва нарушение на трудовата дисциплина, тъй като отказът да почисти клетките на кучетата било право на служителя, доколкото това задължение не попадало в длъжностната му характеристика. В приюта, по време на уволнението, имало на щат двама чистачи - хигиенисти, чиито задължения били именно такива. Неуважителното отношение не било доказано, отказът на висок тон да се изпълнява друга трудова функция не било неуважително отношение, а защитна позиция. А отказът да се получи нова длъжностна характеристика въобще не било нарушение на трудовата дисциплина, доколкото работодателят се опитал едностранно да измени трудовата функция, без съгласие на служителя.

В изложението към касационната жалба се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и се поставят следните въпроси: Трудовите задължения се уреждат само в длъжностната характеристика или са уредени и в нормативни актове? Може ли зам. кмета да възлага на служителя допълнителни задачи за изпълнение?

И двата въпроса са поставени във връзка с твърденията в касационната жалба, че зам. кметът изпълнявал ръководна длъжност и в това си качество имал право да възлага допълнителни задачи на йерархично подчинените му в администрацията служители. Касаторът се позовава на чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, според който служителите са длъжни да спазват служебната йерархия и стриктно да изпълнява заповедите на горестоящите органи и служители на администрацията.

ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросите не са обуславящи за изхода на делото. Кодексът за поведение на служителите в държавната администрация е издаден на основание чл. 28, ал. 2 от Закона за държавния служител и установява правила за поведение на държавните служители, какъвто безспорно не е ищецът по делото, доколкото е сключил трудов договор за изпълнение на длъжността „шофьор - ловец“. Правата и задълженията на работниците и служителите по трудов договор се уреждат в Правилника за вътрешния трудов ред съгласно чл. 181 КТ, какъвто не е представен по делото. Но дори и Правилника за ВТР не може да дерогира забранителната норма на чл. 118 КТ за едностранно изменение на трудовата функция, освен в изчерпателно посочени случаи в закона, тъй като КТ е нормативен акт от по - висок ранг. В настоящия случай разпореждането до ищеца да изчисти клетките на кучетата е издадено в нарушение на закона, доколкото ищецът е изпълнявал съвсем различна трудова функция- „шофьор - ловец“ и такова задължение не е било включено в трудовата функция. Също така ПВТР не може да лиши работника или служителя от правото му на отказ да изпълнява работа, възложена му извън случаите на допустимо едностранно изменение на трудовата функция, което право на отказ от работа е изрично посочено в нормата на чл. 219, ал. 2 КТ.

С оглед изхода на спора и искането по чл. 38, ал. 2 ЗА, направено от процесуалния представител на ищеца, заедно с представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, където е уговорена безплатна правна помощ, следва да се осъди работодателя да плати на адв. В. Д. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1362лв. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредба №1/2004г..

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1176/11.11.24г. на Варненски окръжен съд, постановено по в. гр. д. 1895/24г..

О. О. В. да плати на адв. В. Д. от АК-Варна, процесуален представител на ищеца, 1362лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: