РЕШЕНИЕ№ 257гр. София, 08.05.2025 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
при участието на секретаря Даниела Танева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2864 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на решение № 386 от 27.03.2023г. постановено по гр. д. № 3218/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 263067 от 13.05.2021г. по гр. д. № 11606/2018г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от СД „ХИК-91-Пацев с-ие” срещу „Исма” ЕООД, И. П. С. и И. Л. С. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 ГПК за установяване, че правото на собственост върху изнесения на публична продан имот по изп. дело № 20179210403369 по описа на ЧСИ С. П., а именно: първи и два частични административни етажа от сграда с идентификатор ***, находяща се в [населено място],[жк], [улица], със застроена площ от 2644 кв. м., не принадлежи на „Исма” ЕООД - длъжник в изпълнителното производство.
В касационната жалба на ищеца СД „ХИК-91-Пацев с-ие”, подадена чрез адв. Г., се поддържа неправилност на решението поради нарушения на материалния закон. Застъпва се тезата, че правата на кредитора, чието вземане е обезпечено с възбрана, не са абсолютни; те се реализират с проданта на вещта по предвидения в закона ред, вкл. чрез универсално принудително изпълнение по ТЗ. След като паричната равностойност на имота е реализирана, то обезпеченият кредитор има право да получи част от тази равностойност. Счита, че проданта по чл. 717 и сл. ТЗ не може да се приравни на обикновено...